Формулата за следващото Народно събрание е 5+1 формации с парламентарно

Формулата за идващото Народно заседание е 5+1 обединения с парламентарно посланичество, демонстрира новото национално представително изследване на Изследователски център „ Тренд ” по поръчка на “24 часа ” по-малко от два месеца преди следващите предварителни парламентарни избори.

Още преди формалното оповестяване на предизборната коалиция сред „ Продължаваме промяната ” и „ Демократична България ” „ Тренд ” тества тяхно вероятно обединяване.

На въпрос с авансово заложени варианти ГЕРБ и обединяването сред „ Продължаваме промяната ” и “Демократична България ” са със сходна електорална поддръжка.

ГЕРБ резервира минимално преимущество с по-малко от % пред предизборната коалиция. Партията на Бойко Борисов се употребява с поддръжката на 25,6% от гласуващите, до момента в който обединяването сред „ Продължаваме промяната ” и „ Демократична България ” с 24,8% от гласуващите. Данните сочат, че предизборната коалиция съумява да събере електоратите на двете обединения, като не се записва отлив в резултат на обединяването. Засега не отчитаме и бонус от него.

В подредбата по-надолу не се следят структурни промени спрямо предходните няколко месеца. Третото място остава за Движение за права и свободи с 12.8%. „ Възраждане “ доближава равнища от 11.9% измежду гласуващите. Пета в подредбата е Българска социалистическа партия с 8.9% от гласуващите. Реални шансове за парламентарно посланичество резервира „ Български напредък ” с 4% от гласуващите. Предизборната акция ще се окаже решаваща за партията на Стефан Янев. На отдалеченост от парламентарната преграда, само че над 3% остава „ ИТН “. Опцията „ не поддържам никого “, която ще участва и в самия избирателен ден, продължава да събира относително висок % (4.8%).

От центъра вършат уточнението, че резултатите от електоралния въпрос не регистрират втория лист със глобени лица по закона „ Магнитски “, който беше оповестен на 10 февруари следобяд. 

Оценката за работата на държавното управление и президента през февруари отчасти възвръща записания януарски спад. Първият месец в годината обичайно регистрира най-песимистични настройки, най-много заради отминалите празници, упованията за по-студено време и по-високи сметки за комунални услуги.

През февруари 26% от българите дават позитивна оценка за работата на държавното управление, а 58% негативна. За президента 43% дават позитивна оценка, до момента в който 47% споделят отрицателна.

Половин година след встъпването в служба на служебния кабинет на Гълъб Донев, „ Тренд ” тества и отношението към всеки един от служебните министри.

Начело на класацията с най-положителна оценка и най-висока известност, е министър-председателят Гълъб Донев (40%). Първите пет министри с най-високо позитивно отношение са Весела Лечева (32%), Иван Демерджиев (31%), Крум Зарков (26%), Атанас Пеканов (25%) и Димитър Стоянов (24%). Те са и най-разпознаваемите лица от служебното държавно управление. След тях се подреждат Асен Меджидиев (21%), Росен Христов (20%), Лазар Лазаров (19%) и Иван Шишков (19%).

Останалите служебни министри са по-слабо разпознаваеми.

Теренът на изследването стартира ден след встъпването в служба на новия министър на културата Найден Тодоров, който предстоящо към този момент е най-неразпознаваемото лице в кабинета.

Изследването е осъществено в интервала сред 4 и 11 февруари 2023 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблет измежду 1003 души на възраст 18+.