Тренд: Коалицията ПП-ДБ стопява разликата с ГЕРБ до под 1 на сто
Формулата за идващото Народно заседание: 5+1 обединения с парламентарно посланичество. Практически паритет сред ГЕРБ и обединяването сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “.
Това сочат данните от национално представително проучване на " Тренд ", проведено по поръчка на вестник „ 24 часа ". Изследването е осъществено в интервала сред 4 и 11 февруари 2023 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблет измежду 1003 души на възраст 18+
Още преди формалното оповестяване на предизборната коалиция сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ от организацията са тествали тяхно вероятно обединяване. На въпрос с авансово заложени варианти ГЕРБ и обединяването сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ са със сходна електорална поддръжка.
ГЕРБ резервира минимално преимущество с по-малко от % пред предизборната коалиция, като партията на Бойко Борисов се употребява с поддръжката на 25,6% от гласуващите, до момента в който обединяването сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ с 24,8% от гласуващите.
Данните сочат, че предизборната коалиция съумява да събере електоратите на двете обединения, като не се записва отлив в резултат на обединяването. Засега няма и бонус от него. В подредбата по-надолу не се следят структурни промени спрямо предходните няколко месеца, показват от " Тренд ".
Третото място остава за Движение за права и свободи с 12,8%. „ Възраждане “ е с 11,9% измежду гласуващите. Пета е БСП с 8,9%. Реални шансове за парламентарно посланичество резервира " Български напредък " с 4% от гласуващите. Предизборната акция ще се окаже решаваща за партията на Стефан Янев. На отдалеченост от парламентарната преграда, само че над 3% е „ ИТН “.
Опцията „ не поддържам никого “, която ще участва и в самия избирателен ден, продължава да събира относително висок % (4,8%).
От " Тренд " прецизират, че резултатите от електоралния въпрос не регистрират по какъв начин би се отразил на настройките към другите партии вторият лист със глобени лица по закона „ Магнитски “, който беше оповестен на 10 февруари следобяд. Теренната работа на проучването е завършила на 11 февруари.
Така не се регистрират и свадите на Конгреса на Българска социалистическа партия, изключванията, както и последвалата нова вълна от оставки. Не е тествана надлежно и какъв брой може да вземе новопоявилата се тези дни мощ от парчета от Има Такъв Народ - " Заедно ".
Оценката за президент и кабинет
Оценката за работата на държавното управление и президентът през февруари отчасти възвръща записания януарски спад. Първият месец в годината обичайно регистрира най-песимистични настройки, най-много заради отминалите празници, упованията за по-студено време и по-високи сметки за комунални услуги.
През февруари 26% от българите дават позитивна оценка за работата на държавното управление, а 58% негативна. За президента 43% дават позитивна оценка, до момента в който 47% споделят отрицателна.
Какво е отношението към министрите?
Начело на класацията с най-положителна оценка и най-висока известност, е министър-председателят Гълъб Донев (40%).
Първите пет министри с най-високо позитивно отношение са Весела Лечева (32%), Иван Демерджиев (31%), Крум Зарков (26%), Атанас Пеканов (25%) и Димитър Стоянов (24%). Те са и най-разпознаваемите лица от служебното държавно управление. След тях се подреждат Асен Меджидиев (21%), Росен Христов (20%), Лазар Лазаров (19%) и Иван Шишков (19%). Останалите служебни министри са по-слабо разпознаваеми.
Теренът на изследването стартира ден след встъпването в служба на новия министър на културата Найден Тодоров, който предстоящо към този момент е най-неразпознаваемото лице в кабинета, прецизират от " Тренд ".
Още по темата
Това сочат данните от национално представително проучване на " Тренд ", проведено по поръчка на вестник „ 24 часа ". Изследването е осъществено в интервала сред 4 и 11 февруари 2023 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблет измежду 1003 души на възраст 18+
Още преди формалното оповестяване на предизборната коалиция сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ от организацията са тествали тяхно вероятно обединяване. На въпрос с авансово заложени варианти ГЕРБ и обединяването сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ са със сходна електорална поддръжка.
ГЕРБ резервира минимално преимущество с по-малко от % пред предизборната коалиция, като партията на Бойко Борисов се употребява с поддръжката на 25,6% от гласуващите, до момента в който обединяването сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ с 24,8% от гласуващите.
Данните сочат, че предизборната коалиция съумява да събере електоратите на двете обединения, като не се записва отлив в резултат на обединяването. Засега няма и бонус от него. В подредбата по-надолу не се следят структурни промени спрямо предходните няколко месеца, показват от " Тренд ".
Третото място остава за Движение за права и свободи с 12,8%. „ Възраждане “ е с 11,9% измежду гласуващите. Пета е БСП с 8,9%. Реални шансове за парламентарно посланичество резервира " Български напредък " с 4% от гласуващите. Предизборната акция ще се окаже решаваща за партията на Стефан Янев. На отдалеченост от парламентарната преграда, само че над 3% е „ ИТН “.
Опцията „ не поддържам никого “, която ще участва и в самия избирателен ден, продължава да събира относително висок % (4,8%).
От " Тренд " прецизират, че резултатите от електоралния въпрос не регистрират по какъв начин би се отразил на настройките към другите партии вторият лист със глобени лица по закона „ Магнитски “, който беше оповестен на 10 февруари следобяд. Теренната работа на проучването е завършила на 11 февруари.
Така не се регистрират и свадите на Конгреса на Българска социалистическа партия, изключванията, както и последвалата нова вълна от оставки. Не е тествана надлежно и какъв брой може да вземе новопоявилата се тези дни мощ от парчета от Има Такъв Народ - " Заедно ".
Оценката за президент и кабинет
Оценката за работата на държавното управление и президентът през февруари отчасти възвръща записания януарски спад. Първият месец в годината обичайно регистрира най-песимистични настройки, най-много заради отминалите празници, упованията за по-студено време и по-високи сметки за комунални услуги.
През февруари 26% от българите дават позитивна оценка за работата на държавното управление, а 58% негативна. За президента 43% дават позитивна оценка, до момента в който 47% споделят отрицателна.
Какво е отношението към министрите?
Начело на класацията с най-положителна оценка и най-висока известност, е министър-председателят Гълъб Донев (40%).
Първите пет министри с най-високо позитивно отношение са Весела Лечева (32%), Иван Демерджиев (31%), Крум Зарков (26%), Атанас Пеканов (25%) и Димитър Стоянов (24%). Те са и най-разпознаваемите лица от служебното държавно управление. След тях се подреждат Асен Меджидиев (21%), Росен Христов (20%), Лазар Лазаров (19%) и Иван Шишков (19%). Останалите служебни министри са по-слабо разпознаваеми.
Теренът на изследването стартира ден след встъпването в служба на новия министър на културата Найден Тодоров, който предстоящо към този момент е най-неразпознаваемото лице в кабинета, прецизират от " Тренд ".
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ