Античният телеграф
Формулата „ Който владее информацията – той владее света “ била известна още в най-дълбока античност. Пълководците се нуждаели от скрито и бързо приемане на сведения за напредването на съперника, за оперативна връзка с подразделенията си, с началниците на обсадени замъци. Затова античните инженери и изобретатели основали голям брой хитроумни принадлежности и устройства, които с право може да се нарекат прародители на актуалните средства за шифрована връзка.
Първите преносители на информация били куриерите. Но един пощальон постоянно можел да попадне в засада, да загине или просто да бъде корумпиран. Затова било извънредно значимо, даже и при положение на залавяне на делегат или на изменничество от негова страна, враговете да не могат да прочетат хванатото известие. За тази цел, още през VII век прочие Хр., в доста гръцки градове-държави необятно се употребявали скиталите.
Скиталите съставляват две напълно идентични кръгли тояжки с диаметър няколко сантиметра. Едната от тях се намира при подателя – а другата при получателя. Подателят вземал линия бяла кожа и я намотавал по диагонал върху своята скитала. След това написвал известието редом на надлъжната ос на тояжката. Щом лентата се развиела, текстът се разпадал на обособени фрагменти и букви, които нищо не говорели на непосветения. Той можело да бъде прочетен единствено от получателя, който имал напълно идентична скитала и знаел по какъв начин да намотае кожата върху нея.
Описани са общо 16 антични метода за изпращане на секрети известия. Един от тях бил пунктираният прийом. В най-банално писмо отбелязвали нужните букви с дребни точици. Ако текстът бъде прочетен немного деликатно, знаците просто няма да бъдат видяни.
Но това е най-простият метод. Имало и много по-сложни. Например: взема се незначителен диск с 24 дупки на равни дистанции по периферията му. Всеки отвор съответствал на една от буквите в гръцката писменост, които също са 24. Няколко дупки има в централната част на диска. Подателят „ пишел “ известието просто, като поредно прекарвал шнур през съответните букви. Краят на всяка дума се обознавачала с превозване на връвта през един от централните отвори. За да прочете текста, получателят на диска просто трябвало да знае кой отвор на коя писмен знак отговоря. Без това известието нямало по какъв начин да бъде прочетено.
В античния телеграф се употребявали интензивно светлините на факли и огньове, които нощем (а постоянно и денем) се виждали от пост на пост. Така да вземем за пример, когато македонският цар Филип (бащата на Александър Македонски) нападнал Елатея през 339г., гърците употребявали сплетените от върбови клони пазарни сергии, с цел да възпламенят предупредителен огън и да предупредят жителите на Атика. Херодот загатва, че гърците в северната част на остров Евбея получавали от отсрещния остров Скиатос известия с огньове, че два гръцки кораба са завладяни от персите. А персийският военачалник Мардоний, след борбата при Саламин, предавал посредством сигнални огньове по островите чак до Мала Азия известия на цар Ксеркс.
Александрийските инженери Клеоксен и Демокпет изобретили предупредителен телеграф, който се състоял от 2 стени, служещи за предавател, и 2 стени за правоприемник. Върху всяка стена имало по 6 зъбера и надлежно – по 5 интервала сред тях. Всички 24 букви от гръцката писменост се разделяли на 5 номерирани групи. Лявата стена служела за изтъкване на номера на буквената група, дясната – за изтъкване на номера на буквата в тази група. Например, в случай че сред зъберите на лявата стена се появят два факела, това означавало, че би трябвало да се употребява втората група букви. Ако пък сред зъберите на дясната стена имало пет факела (по един във всеки интервал) – значи трябвало да се употребява 5-та писмен знак от към този момент посочената 2-ра група. Въпреки, че методът е муден, в границите на половин час можело да се съобщи значимо известие, да вземем за пример: „ Персите получиха подкрепление 2000 “ – т.е., при врага е пристигнал на помощ отряд от 2 хиляди души. Недостатъкът на системата се състоял в това, че минималното разстояние сред двете станции трябвало да е към 1 километър. Иначе факлите ставали неразличими с просто око – далекогледът към момента не бил изобретен.
Но през 1792г. френският инженер Клод Шап показал план за оптичен (семафорен) телеграф, заимствайки античната концепция. През 1794г. била издигната първата настояща линия от Париж до Лил. На нея били издигнати 20 междинни станции. Всяка писмен знак изисквала 6 минути, с цел да бъде предадена. Наблюдението се водело с далекоглед. През 1832г. била открита оптична телеграфна линия Берлин – Кьолн – Трир.
Но към този момент наближавала епохата на електричеството. Електрическият телеграф заел от античността концепцията буквите да бъдат сменени със знаци – а вместо светлината на факли употребявал пропускане на ток в разнообразни шпации от време, посредством които се обозначавали буквите.
