Формациите на промяната пропиляха шанса да спечелят битката бързо. Силите

Формациите на смяната пропиляха шанса да завоюват борбата бързо. Силите на статуквото пък се оказаха непоклатими в защита, основно заради неразбирателства измежду атакуващите. Какво да чакаме от изборите на 14 ноември?

Днес стартира едномесечна предизборна акция, която доста ще наподобява на онази от постоянните парламентарни избори на 4 април. Пак ще сме на върха на Ковид вълна, което, дружно с неприятното време, ще прикове акцията пред тв приемника и компютъра. И отново ще сме с чисто нов любимец на вярата – усмихнатата, на мястото на навъсения „ ИТН “.

Това ще са едни изтощени избори. И освен тъй като и за гласоподавателите, и за партиите ще са третите за осем месеца. А тъй като нищо не е по-уморително в една война от пропиления късмет тя да бъде извоювана с една-две борби. Силите на смяната пропуснаха да победят още през 1914-1915 година, т.е. напролет и лятото, и след изтерзана позиционна война се надяват да финишират в победната 1918-та на 14 ноември. Силите на статуквото пък се оказаха непоклатими в защита основно заради неразбирателствата в редиците на атакуващите.

Прегрупиране на силите

Сега напрежението по фронтовата линия още веднъж е повече от страната на атакуващите, само че посредством прегрупиране на силите какъв да е авангард. Ако до през вчерашния ден Има Такъв Народ набираше гласове от негласували и от ГЕРБ, в този момент Политическа партия се зарежда от негласували и от гласоподаватели на Има Такъв Народ, „ Изправи се БГ, ние идваме “ и „ Демократична България “. Българска социалистическа партия, Политическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България са с близки електорални стойности, което единствено по себе си понижава възможностите някоя да изпревари ГЕРБ.

Фаворитът за опозиционен лидер по предписание ще се оттласне още нагоре в хода на акцията. Повечето социологически организации чакат това да е Политическа партия, която сама внушава с механизмите на самосбъдващото се знамение, че ще порасне до 30% от вота, та нима изпружи врат най-малко до 20%.
Редакцията предлага
Проблемът на обединенията на смяната е, че статуквото, което ги конструира, се е поотдалечило. ГЕРБ не ръководи повече от половин година, а водачите на Политическа партия дават обещание да не престават нещо, което са правили като управлявали, въпреки и за малко. Това заричане няма очарованието на бляна, а единствено на услаждането от първата хапка. Пристрастяването обаче е повече към супер марката на шоколада, който си остава със съмнителни съставки и неразбираем грамаж.

ГЕРБ обаче също са с нов бранд и се показват нещо като съпротива – на ръководството на Румен Радев с двата му служебни кабинета.

Избледняването на опълчването „ статукво – контра статукво “ води и до разфокусиране на междупартийните противодействия. Формацията на Кирил Петков и Асен Василев, възвисявайки се оттатък лявото и дясното в облаците на едно честно болшинство от политически съвсем безполови 121 депутата, заобикаля директната борба с до момента ръководещите. ГЕРБ, съсредоточавайки от месеци цялата си рецензия против Радев, заобикаля конфликт с партиите на смяната, застанали зад него. А с безапелационната си поръчка за недопускане на ГЕРБ и Движение за права и свободи до властта, озвучава повече анти Движение за права и свободи позицията си – даже Христо Иванов жертва водачеството си на софийска листа, с цел да се изправи против Делян Пеевски във Велико Търново.

Изборът на президент

На второстепенния фронт –, също има необятни пробиви в позициите. Ако за и Костадин Костадинов присъединяване в конкуренцията има за цел само да укрепи парламентарния избор за Движение за права и свободи и „ Възраждане “, то генералите на първа линия инкасират войскови недокомплект. Издигането на Румен Радев, Анастас Герджиков и Лозан Панов от инициативни комитети по хипотеза би трябвало да уголемява поддръжката за тях, само че към този момент по-скоро разхлабва обезпечения им партиен избор.

Това, че зад любимеца Радев стоят съвсем всички партии на смяната не носи никаква организационна поддръжка за него и всичко е оставено на инерцията на гласоподавателите. Фактът, че е настоящ президент фактически му носи бонуси, само че в същото време той в този момент е единственият източник на властта и недоволството от покачването на цените и митингите на ощетени групи повече или по-малко ще се прицелват в него.

Проф. Герджиков, в опита си да се показа за диалогична маска на ГЕРБ, заобикаля да заеме безапелационна позиция по доста въпроси и по този начин в действителност лимитира възможностите си да излезе отвън партийния електорат.

А Лозан Панов рискува да събере поддръжка под тази за „ Демократична България “. Защото неговият предприемчив комитет се пробва да го играе мини партия и да го изолира от структурите на „ Демократична България “, а самият той, в желанието си да е гневна съпротива на „ подправения воин “ Радев, отблъсква периферията на Демократична България от себе си, забележителна част от която така и така харесва настоящия президент.

Ще има ли държавно управление

Това размиване на фронтовите линии и разфокусирането на войсковите щабове е добра причина за сформиране на държавно управление непременно в 47-ото Народно заседание, както бе заречен Слави Трифонов. „ Всяка цена “ значи, че този път мнозина ще могат да си я разрешат, вместо да преглътнат трета подред патова обстановка. Но значи също, че предстоящият Версайски мир ще е с лъжлива продължителност, в която няма да повярват даже спечелилите.

*Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.