Форест Гъмп - парадокси и противоречие
„ Форест Гъмп ” е лауреат на към 50 награди в най-различни категории по най-различни фестивали по целия свят получени през 1994 и 1995 година Сред тях са и шест награди Оскар, включително най-хубав филм, постановка, основна мъжка роля и приспособен сюжет. Наградите са получени в конкуренцията на „ Изкуплението Шоушенк ” и „ Криминале ”. 1994 година е историческа в това отношение, тъй като съставлява централизация на извънредно качествено и известно високо кино, устояло и потвърдило се в последните близо 20 години. Във безконечната ранглиста на влиятелната онлайн кино енциклопедия IMDB (Internet Movie Database) към месец август 2021 г „ Изкуплението Шоушенк ” е класиран преди всичко с рейтинг 9,3/10, а „ Криминале ” с 8,9/10 и е на осмо място. Форест е на 12-то с оценка 8,8/10. Морган Фрийман, Джон Траволта и Пол Нюман съперничат на Том Ханкс на всички фестивали. Друга авторитетна неправителствена организация Американския кино институт (American Film Institute) класира „ Изкуплението Шоушенк ” на 72-ро място, „ Форест гъмп ” на 76-то, а „ Криминале ” на 94-то място. Настоящaта публикация цели да потърси, през една съответна интерпретация, аргументи оттатък художествените за фаворизирането на Форест Гъмп, без по никакъв метод да опровергава изключителните качества на кино лентата.
„ Форест Гъмп ” съставлява обръщение на Холивуд към либерализиращия се Втори (а и Трети) свят след края на Студената война. Филмът презентира опциите на страните с демократична пазарна стопанска система (Запада), проследявайки, даже роматизирайки американските въжделения по времето на Студената война пред публиката на освобождаващия се свят.
През 1989 година рухват комунистическите режими на Изток и в тях се откриват демократични пазарни стопански системи по Западен пример. Този пример включва създаване на народна власт, политически свободи, господство на закона, съблюдаване на човешки и цивилен права, свободни пазари, независимост на самодейността. Но филмът по-скоро презентира опциите на системата, в сравнение с да бъде идеологическа агитация. Окончателната победа на западните либeрални, демократични пазарни стопански системи над другите политически утопии (фашизъм и комунизъм) е коронясана с купата „ Края на историята ”. Но даже още преди този момент, точно по време на Студената война, Запада се придвижва към постмодерното, където стартира демонтажа на метанаративните и политическите утопии на предишни столетия или най-малко скептицизма към тях нараства. Снема се доверието във опциите на политическитe утопии посредством идеологии да предложат формули за пълноценно човешко реализиране. Утопиите и метанаративите обезценяват сегашния, действителен живот като го релативизират посредством заричане за предстоящ, хипотетичен и предполагаем, по-истински и по-красив свят. Такова заричане обаче подчинява човешкия живот и отхвърля и обезценява действителното, като че ли те не могат да бъдат скъпи сами по-себе си. Успеха, щастието и личностното благополучие не би трябвало да се търсят в политическите утопии, а по-скоро в сегашното, в помиряване с действителността, в самостоятелния, в частния свят, във връзката с други хора. Това е светът на Форест, който не би трябвало да реализира бъдеще. Това са и аргументите за какво във кино лентата на никое място експлицитно не се приказва за противоборство сред комунизъм и демократизъм, макар че действието се развива напълно по време на Студената война.
Либералната пазарна стопанска система, споделя кино лентата, към този момент е основала среда на всеки, който е предприемчив, деен, положителен, набожен и човечен да успее. Дори и да е постепенно разрастващ се. Достатъчно е да имаш малко конкурентни преимущества - да тичаш и да играеш тенис на маса, само че да ги развиваш с готовност, с старание. Именно подобен е основният воин и системата му позволяваше. Което е абсурд – в идеалната демократична пазарна стопанска система може да успее, даже този, който (по дефиниция) не би трябвало да успее. Да, ще има тествания, беди, ограничения, горест, тъга, само че преодолявайки ги, дребното необразовано и постепенно дете ще изживее толкоз забавен живот и ще израстне съумял, богат, прочут мъж, татко и воин от войната. Такъв живот в властническа система по дифолт е неосъществим. Възможностите значат независимост, независимост значи демократизъм.
Акцент във кино лентата е самодейността. Ако не знаеш какво да правиш, инициирай придвижване, даже неуместно такова. Нелепи са и постъпване в армията, и улов на скариди, и безсмислено бягане от край до край, само че даже и те съдържат благоприятни условия. Подобен на горния абсурд – в видимо безсмисленото може да се потърси състоятелното. По време на придвижването ще се срещнат шансове, които могат да доведат до благоденствие. Дори и по силата на случайността, на шанса. Случайното (късмета) е иманентно на самодейността. Инициативата преодолява (само)внушенията за съдба, за чувство на живота като орис.
Но външната среда би трябвало да бъде в синергия с вътрешната. Необходими са нравствено-психологочески личностни качества. Например издръжливост при отменяне. Форест е хронично отхвърлян и обиждан, с цел да ги преодолее. Унинието, негативизма, пороците и самоотчуждението не са целесъобразни. Ако човек успее да ги превъзмогне – лейтенант Дан (Гари Синийз) и Джeни (Робин Райт) - може да сполучи и би трябвало да бъде признат.
Персонажът Форест Гъмп е най-големия абсурд и несъгласие. Умствено стеснен, само че прочувствено образован. Бавен, само че осъзнаващ значимото, даже личното си положение - в края на кино лентата попита Джени дали сина му е „ интелигентен или... ” като него. Глупав, само че кадърен, откакто реализира всичко. Шапки долу за Том Ханкс.
Части от горния разбор са използвани и за „ Изкуплението Шоушенк ”, и „ Криминале ”. Може ли главната причина „ Форест гъмп ” да бъде по-награждаван от тях е поради по-пълноценното отразяване на духа на епохата? Уверено може да се твърди, че Холивуд и други кино академии и фестивали се повлияват от международни политически и публични събития и промени. Пряко и индиректно, а може би и подтиквано. Все отново „ Форест гъмп ” остава един от най-брилянтните филми, заслужаващ всичките си оценки, даже и без цайтгайст аргументи.
Още от КИНО:
„ Форест Гъмп ” съставлява обръщение на Холивуд към либерализиращия се Втори (а и Трети) свят след края на Студената война. Филмът презентира опциите на страните с демократична пазарна стопанска система (Запада), проследявайки, даже роматизирайки американските въжделения по времето на Студената война пред публиката на освобождаващия се свят.
През 1989 година рухват комунистическите режими на Изток и в тях се откриват демократични пазарни стопански системи по Западен пример. Този пример включва създаване на народна власт, политически свободи, господство на закона, съблюдаване на човешки и цивилен права, свободни пазари, независимост на самодейността. Но филмът по-скоро презентира опциите на системата, в сравнение с да бъде идеологическа агитация. Окончателната победа на западните либeрални, демократични пазарни стопански системи над другите политически утопии (фашизъм и комунизъм) е коронясана с купата „ Края на историята ”. Но даже още преди този момент, точно по време на Студената война, Запада се придвижва към постмодерното, където стартира демонтажа на метанаративните и политическите утопии на предишни столетия или най-малко скептицизма към тях нараства. Снема се доверието във опциите на политическитe утопии посредством идеологии да предложат формули за пълноценно човешко реализиране. Утопиите и метанаративите обезценяват сегашния, действителен живот като го релативизират посредством заричане за предстоящ, хипотетичен и предполагаем, по-истински и по-красив свят. Такова заричане обаче подчинява човешкия живот и отхвърля и обезценява действителното, като че ли те не могат да бъдат скъпи сами по-себе си. Успеха, щастието и личностното благополучие не би трябвало да се търсят в политическите утопии, а по-скоро в сегашното, в помиряване с действителността, в самостоятелния, в частния свят, във връзката с други хора. Това е светът на Форест, който не би трябвало да реализира бъдеще. Това са и аргументите за какво във кино лентата на никое място експлицитно не се приказва за противоборство сред комунизъм и демократизъм, макар че действието се развива напълно по време на Студената война.
Либералната пазарна стопанска система, споделя кино лентата, към този момент е основала среда на всеки, който е предприемчив, деен, положителен, набожен и човечен да успее. Дори и да е постепенно разрастващ се. Достатъчно е да имаш малко конкурентни преимущества - да тичаш и да играеш тенис на маса, само че да ги развиваш с готовност, с старание. Именно подобен е основният воин и системата му позволяваше. Което е абсурд – в идеалната демократична пазарна стопанска система може да успее, даже този, който (по дефиниция) не би трябвало да успее. Да, ще има тествания, беди, ограничения, горест, тъга, само че преодолявайки ги, дребното необразовано и постепенно дете ще изживее толкоз забавен живот и ще израстне съумял, богат, прочут мъж, татко и воин от войната. Такъв живот в властническа система по дифолт е неосъществим. Възможностите значат независимост, независимост значи демократизъм.
Акцент във кино лентата е самодейността. Ако не знаеш какво да правиш, инициирай придвижване, даже неуместно такова. Нелепи са и постъпване в армията, и улов на скариди, и безсмислено бягане от край до край, само че даже и те съдържат благоприятни условия. Подобен на горния абсурд – в видимо безсмисленото може да се потърси състоятелното. По време на придвижването ще се срещнат шансове, които могат да доведат до благоденствие. Дори и по силата на случайността, на шанса. Случайното (късмета) е иманентно на самодейността. Инициативата преодолява (само)внушенията за съдба, за чувство на живота като орис.
Но външната среда би трябвало да бъде в синергия с вътрешната. Необходими са нравствено-психологочески личностни качества. Например издръжливост при отменяне. Форест е хронично отхвърлян и обиждан, с цел да ги преодолее. Унинието, негативизма, пороците и самоотчуждението не са целесъобразни. Ако човек успее да ги превъзмогне – лейтенант Дан (Гари Синийз) и Джeни (Робин Райт) - може да сполучи и би трябвало да бъде признат.
Персонажът Форест Гъмп е най-големия абсурд и несъгласие. Умствено стеснен, само че прочувствено образован. Бавен, само че осъзнаващ значимото, даже личното си положение - в края на кино лентата попита Джени дали сина му е „ интелигентен или... ” като него. Глупав, само че кадърен, откакто реализира всичко. Шапки долу за Том Ханкс.
Части от горния разбор са използвани и за „ Изкуплението Шоушенк ”, и „ Криминале ”. Може ли главната причина „ Форест гъмп ” да бъде по-награждаван от тях е поради по-пълноценното отразяване на духа на епохата? Уверено може да се твърди, че Холивуд и други кино академии и фестивали се повлияват от международни политически и публични събития и промени. Пряко и индиректно, а може би и подтиквано. Все отново „ Форест гъмп ” остава един от най-брилянтните филми, заслужаващ всичките си оценки, даже и без цайтгайст аргументи.
Още от КИНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ