Фонографът (от гръцки записване на звук) е един от първите

Фонографът (от гръцки записване на звук) е един от първите уреди, служещи за записване и прослушване на тон, предходник на грамофона. Дословно думата фонограф може да се употребява за установяване на всяка структура, предопределена за записване на тон. Това наименование обаче се употребява, откакто е въведено публично от американския откривател Томас Едисън за неговия уред.

Едисън показва фонографа на 29 ноември 1877 година и на 19 февруари 1878 година го патентова. При този уред звукът се записва посредством резец, изменящ дълбочината на пътечка, ситуирана по винтова линия върху цилиндър (валяк). Прослушва се благодарение на игла. Цилиндърът се върти с непрекъсната скорост. По-нататъшното развиване на звукозаписните апарати става, като записването и прослушването на звука е върху диск (плоча). Тези апарати са наречени грамофони, а дисковете за записване и прослушване на звука - грамофонни плочи.

Смяната на фонографския валяк с грамофонна плоча става не заради по-доброто качество на звука върху грамофонната плоча, а заради по-лесния и по-евтин метод на произвеждане на дискове вместо цилиндри.