Когато съседът расте, а ти стоиш на едно място: Историята на две борси
Фондовите пазари в Централна и Източна Европа постоянно остават в периферията на световния капиталов фокус. Именно те обаче носят най-ценния взор за това къде се намират стопанските системи ни във връзка с зрялост, интеграция и доверие.
Ако желаеме реалистично да оценим къде стоим ние - България, в границите на ЦИЕ, най-естественият ни ориентир не е Полша или Унгария, а Румъния. Сходни сме като размер на население, исторически път на преход, дата на влизане в Европейски Съюз и макрофинансов мащаб. Но когато се вгледаме в развиването на техния финансов пазар и го сложим до нашия разликите освен се открояват, а стават обезпокоително систематични.
Източник:
Графика 1: Историческо показване на SOFIX и BET-20 (2010-2024). Източник: BVB, BSE
Индексът BET-20 - водещият бенчмарк на Букурещката борса - е повишен над 2.5 пъти за последните 15 години. В същото време SOFIX към момента се бори да доближи равнищата отпреди рецесията от 2008-2009 година
Докато при Румъния има траектория нагоре, подкрепена от серия сполучливи IPO, дейна приватизация и растеж на частните пенсионни фондове, при нас пазарът наподобява като в застой - без значими листвания, с най-малък институционален интерес и доминация на дребен кръг от компании и вложители.
Разликата в динамичността не е инцидентна. Тя отразява институционални разлики, политическа воля и дарба за финансова готовност в стопанската система.
Най-добрите капиталови други възможности в България?
Няма повсеместен отговор, само че има универсални правила
Един от най-ясните индикатори за дълбочината на един пазар е съотношението сред пазарната капитализация и Брутният вътрешен продукт. В Румъния този индикатор към този момент надвишава 25% - в случай, че единствено преди десетилетие бе под 10%.
В България цената за 2024 година остава към 8%, което ни подрежда измежду най-слабо финансово обезпечените стопански системи в Европейски Съюз. Въпреки икономическия напредък, борсата у нас не играе основна роля във финансирането на стопанската система. За съпоставяне - във водещи западни пазари този коефициент е сред 80 и 120%, а даже Полша към този момент устойчиво е над 40%.
Източник:
Графика 2: Пазарна капитализация като дял от Брутният вътрешен продукт (2024 г.) - относителен взор. Източник: BVB, BSE, Bloomberg
Какво докара до това закъснение?
Първо, Румъния одобри серия от промени, които улесниха листванията - в това число взаимни начинания с Лондонската и Варшавската борса, дигитализиране на регистрацията на активи и основаване на пазар за напредък.
Второ, основаването на два стълба на пенсионната система, с частни фондове, докара до дълготрайно търсене на локални акции. Трето, през 2020 година Румъния бе нараснала от FTSE Russell до категория " възникващ пазар ", което отключи вълна от задгранични потоци.
В България, в същия интервал, имаше съществени пропуски - от липса на ясна визия за финансовия пазар, през регулаторна пасивност, до стеснен интерес от страна на страната към обществено финансиране посредством борсата.
Всичко най-важно, което би трябвало да знаете за вложението
Не, това не е съревнование...
Конкретните резултати са забележими - до момента в който в Букурещ се листват банки, енергийни сдружения, инфраструктурни играчи и софтуерни стартъпи, у нас се продават парцели посредством SPV-та и капиталови сдружения с лимитирана ликвидност. Румъния към този момент има повече от 80 търгувани акции с дневен размер над 50 000 евро. Българската борса мъчно поддържа и 10 сесии месечно с размер над 1 млн. лева
Най-същественият знак за пазарна жизнеспособност е ползата на вложителите. Докато в Букурещ интензивността пораства - в това число посредством приложения, маркетплейси за търговия и интегрирани брокери - у нас доминира непостоянен интерес, доминиран от институции и малко бройна група частни играчи. Липсата на нова кръв и обществени оферти значи липса на история, на напредък и - което е по-опасно - на доверие.
Корелацията сред показателите на България и Румъния въпреки всичко остава релативно висока - към 0.69 за последните 5 години, което демонстрира, че външните фактори (глобалната ликвидност, геополитиката, районната интеграция) играят роля. Но същата тази корелация маскира обстоятелството, че до момента в който единият пазар се развива и употребява пиковете за напредък, другият се движи с вълната, само че не построява устойчива основа.
Едно от дребното преимущества на България сега е стабилността на макрорамката - невисок външен дълг, закрепен курс, сдържан бюджетен недостиг. Но без дейна и ефикасна финансова инфраструктура, този капацитет не се трансформира в капиталова стойност. Дори районните стартъпи и софтуерни компании избират да се листнат в Букурещ или Варшава, в сравнение с в София - което е признак, а не просто желание.
Докато Букурещ възнамерява да сътвори обособен сегмент за софтуерни компании и обмисля двойни листвания с Ню Йорк и Виена, България още не е решила дали държавните сдружения би трябвало да останат на борсата или не. В този подтекст, пазарите не се развиват от единствено себе си - те се развиват там, където има упоритост, институции и потенциал за смяна.
Заключението не е песимистично, а аналитично - в случай че не разберем къде се намираме, няма по какъв начин да изградим тактика за догонване. Българската борса към момента има капацитет - само че единствено в случай че стартираме да я преглеждаме не като второстепенен аксесоар към стопанската система, а като главен мотор за напредък, гласност и доверие. В противоположен случай изоставането ни по отношение на Румъния - и останалата част от ЦИЕ - ще се задълбочи до точка, от която няма връщане.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Ако желаеме реалистично да оценим къде стоим ние - България, в границите на ЦИЕ, най-естественият ни ориентир не е Полша или Унгария, а Румъния. Сходни сме като размер на население, исторически път на преход, дата на влизане в Европейски Съюз и макрофинансов мащаб. Но когато се вгледаме в развиването на техния финансов пазар и го сложим до нашия разликите освен се открояват, а стават обезпокоително систематични.
Източник:
Графика 1: Историческо показване на SOFIX и BET-20 (2010-2024). Източник: BVB, BSE
Индексът BET-20 - водещият бенчмарк на Букурещката борса - е повишен над 2.5 пъти за последните 15 години. В същото време SOFIX към момента се бори да доближи равнищата отпреди рецесията от 2008-2009 година
Докато при Румъния има траектория нагоре, подкрепена от серия сполучливи IPO, дейна приватизация и растеж на частните пенсионни фондове, при нас пазарът наподобява като в застой - без значими листвания, с най-малък институционален интерес и доминация на дребен кръг от компании и вложители.
Разликата в динамичността не е инцидентна. Тя отразява институционални разлики, политическа воля и дарба за финансова готовност в стопанската система.
Най-добрите капиталови други възможности в България?
Няма повсеместен отговор, само че има универсални правила
Един от най-ясните индикатори за дълбочината на един пазар е съотношението сред пазарната капитализация и Брутният вътрешен продукт. В Румъния този индикатор към този момент надвишава 25% - в случай, че единствено преди десетилетие бе под 10%.
В България цената за 2024 година остава към 8%, което ни подрежда измежду най-слабо финансово обезпечените стопански системи в Европейски Съюз. Въпреки икономическия напредък, борсата у нас не играе основна роля във финансирането на стопанската система. За съпоставяне - във водещи западни пазари този коефициент е сред 80 и 120%, а даже Полша към този момент устойчиво е над 40%.
Източник:
Графика 2: Пазарна капитализация като дял от Брутният вътрешен продукт (2024 г.) - относителен взор. Източник: BVB, BSE, Bloomberg
Какво докара до това закъснение?
Първо, Румъния одобри серия от промени, които улесниха листванията - в това число взаимни начинания с Лондонската и Варшавската борса, дигитализиране на регистрацията на активи и основаване на пазар за напредък.
Второ, основаването на два стълба на пенсионната система, с частни фондове, докара до дълготрайно търсене на локални акции. Трето, през 2020 година Румъния бе нараснала от FTSE Russell до категория " възникващ пазар ", което отключи вълна от задгранични потоци.
В България, в същия интервал, имаше съществени пропуски - от липса на ясна визия за финансовия пазар, през регулаторна пасивност, до стеснен интерес от страна на страната към обществено финансиране посредством борсата.
Всичко най-важно, което би трябвало да знаете за вложението
Не, това не е съревнование...
Конкретните резултати са забележими - до момента в който в Букурещ се листват банки, енергийни сдружения, инфраструктурни играчи и софтуерни стартъпи, у нас се продават парцели посредством SPV-та и капиталови сдружения с лимитирана ликвидност. Румъния към този момент има повече от 80 търгувани акции с дневен размер над 50 000 евро. Българската борса мъчно поддържа и 10 сесии месечно с размер над 1 млн. лева
Най-същественият знак за пазарна жизнеспособност е ползата на вложителите. Докато в Букурещ интензивността пораства - в това число посредством приложения, маркетплейси за търговия и интегрирани брокери - у нас доминира непостоянен интерес, доминиран от институции и малко бройна група частни играчи. Липсата на нова кръв и обществени оферти значи липса на история, на напредък и - което е по-опасно - на доверие.
Корелацията сред показателите на България и Румъния въпреки всичко остава релативно висока - към 0.69 за последните 5 години, което демонстрира, че външните фактори (глобалната ликвидност, геополитиката, районната интеграция) играят роля. Но същата тази корелация маскира обстоятелството, че до момента в който единият пазар се развива и употребява пиковете за напредък, другият се движи с вълната, само че не построява устойчива основа.
Едно от дребното преимущества на България сега е стабилността на макрорамката - невисок външен дълг, закрепен курс, сдържан бюджетен недостиг. Но без дейна и ефикасна финансова инфраструктура, този капацитет не се трансформира в капиталова стойност. Дори районните стартъпи и софтуерни компании избират да се листнат в Букурещ или Варшава, в сравнение с в София - което е признак, а не просто желание.
Докато Букурещ възнамерява да сътвори обособен сегмент за софтуерни компании и обмисля двойни листвания с Ню Йорк и Виена, България още не е решила дали държавните сдружения би трябвало да останат на борсата или не. В този подтекст, пазарите не се развиват от единствено себе си - те се развиват там, където има упоритост, институции и потенциал за смяна.
Заключението не е песимистично, а аналитично - в случай че не разберем къде се намираме, няма по какъв начин да изградим тактика за догонване. Българската борса към момента има капацитет - само че единствено в случай че стартираме да я преглеждаме не като второстепенен аксесоар към стопанската система, а като главен мотор за напредък, гласност и доверие. В противоположен случай изоставането ни по отношение на Румъния - и останалата част от ЦИЕ - ще се задълбочи до точка, от която няма връщане.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ