При развод печеливши няма, винаги има поне трима пострадали
Фондация " За споделено родителство " води борба от години за въвеждане в българското законодателство на опцията за равноправно развъждане на детето при условия на бракоразвод. Миналата седмица родители още веднъж излязоха на митинг пред Министерство на правораздаването с гледище законодателните промени да бъдат придвижени, защото от началото на година, когато те влязоха в Министерски съвет, последваща стъпка не е направена. Със Слави Несторов, ръководител на Фондацията, беседва репортерът на News.bg Диляна Панаьотова.
Г-н Несторов, за какво е належащо законово регламентиране на споделеното родителство?
Като родител и татко видях, че има доста пропуски в Закона и в неговото използване. Има наложена процедура в множеството европейски страни и е неотложно тази смяна да я има и у нас, с цел да може децата да реализират прочувствена и физическа връзка и с двамата родители. Това постанова тази нужна смяна в Закона.
В каква посока са измененията, които оферирате?
Промените, които предлагаме в проектозакон е да има оборима хипотеза на споделено родителство. Това значи, че първо би трябвало да има опцията за споделено родителство, само че това да бъде посредством оборима хипотеза, тъй като постоянно има изключения, когато единият родител в доста тежки случаи няма нужния наставнически потенциал да поеме отговорността за развъждането на детето. Повечето хора считат, че споделеното родителство е делене времето на децата 50:50. Споделеното родителство значи, че децата 30-35% би трябвало да бъдат физически с единия родител, само че двамата родители по равно да вземат значимите решения за бъдещето на децата като да вземем за пример кое учебно заведение да посещават, какъв спорт да се практикува и тези решения да се вземат взаимно от двамата родители. Това значи споделено родителство, когато те вземат участие взаимно във значимите моменти за детето, а физически детето да е 30-35% с другия родител. Повечето проучвания демонстрират, че това е минимумът належащо време, което е належащо детето да реализира прочувствена връзка с дадения родител.
Как виждате ролята на институциите в този случай? Къде ще е тяхната интервенция?
Ролята на институциите, както множеството неща в страната, е в правоприлагането. Това е, което липсва. В по-големият % ощетени са бащите, само че има и ощетени майки. По наши данни съотношението е 90:10- 10% са ощетените майки, 90% са ощетени бащите. Те нямат достъп и не виждат децата си и по тази причина институциите би трябвало да оказват помощ за правоприлагането, за спазването на дадения режим, ограничения и съглашения. Това сега не се случва. Ние имаме работеща система. Системата на Министерство на вътрешните работи е 24:7 и там има психолози, които могат да оказват помощ този развой да е по-малко травматичен за детето. Децата са бъдещето на една страна и в случай че те са по-здрави прочувствено и душевен, ние ще изградим едно по-здраво общество.
Очаквате ли поддръжка за законопроекта в идващия парламент?
Ние входирахме законопроекта още в края на февруари, началото на март. Той е в Министерски съвет, само че нямаше продължение. Бившият обществен министър Иванка Шалапатова пое самодейността, само че държавното управление падна и законът още веднъж е в нищото. Сега се надявам, че множеството партии ще ни поддържат, тъй като това е значима смяна в фамилното законодателство, което би трябвало да обезпечи по-добро бъдеще за фамилията и децата. Статистиката от 2010-2013 демонстрира, че 70% от двойките се разделят в първите 5 години. Сега информацията при нас е, че 65% от двойките се разделят в първите 5 години, а 80% от тях изпадат в тежки наставнически войни. А в тези войни се употребяват децата като оръжие поради жестоката страст, която се получава при раздялата. Ако има подобен закон, детето ще е предпазено, тъй като той ще показва, че родителите имат споделено родителство и че и двамата би трябвало да участват в живота на детето. В момента законът е подобен, че преди всичко в над 99% се дават родителските права на майката.
Заложените параметри ще се отнасят за двойките в брак и за тези на фамилни начала?
Да. Това, което виждам като процедура в останалите страни като Франция, Израел, Гърция е, че след въвеждането на закон за споделено родителство войните сред родителите понижават фрапантно. В тази война няма печеливши. Винаги има най-малко трима потърпевши - едно дете и двама родители, които са в опустошаваща страстите война.
Г-н Несторов, за какво е належащо законово регламентиране на споделеното родителство?
Като родител и татко видях, че има доста пропуски в Закона и в неговото използване. Има наложена процедура в множеството европейски страни и е неотложно тази смяна да я има и у нас, с цел да може децата да реализират прочувствена и физическа връзка и с двамата родители. Това постанова тази нужна смяна в Закона.
В каква посока са измененията, които оферирате?
Промените, които предлагаме в проектозакон е да има оборима хипотеза на споделено родителство. Това значи, че първо би трябвало да има опцията за споделено родителство, само че това да бъде посредством оборима хипотеза, тъй като постоянно има изключения, когато единият родител в доста тежки случаи няма нужния наставнически потенциал да поеме отговорността за развъждането на детето. Повечето хора считат, че споделеното родителство е делене времето на децата 50:50. Споделеното родителство значи, че децата 30-35% би трябвало да бъдат физически с единия родител, само че двамата родители по равно да вземат значимите решения за бъдещето на децата като да вземем за пример кое учебно заведение да посещават, какъв спорт да се практикува и тези решения да се вземат взаимно от двамата родители. Това значи споделено родителство, когато те вземат участие взаимно във значимите моменти за детето, а физически детето да е 30-35% с другия родител. Повечето проучвания демонстрират, че това е минимумът належащо време, което е належащо детето да реализира прочувствена връзка с дадения родител.
Как виждате ролята на институциите в този случай? Къде ще е тяхната интервенция?
Ролята на институциите, както множеството неща в страната, е в правоприлагането. Това е, което липсва. В по-големият % ощетени са бащите, само че има и ощетени майки. По наши данни съотношението е 90:10- 10% са ощетените майки, 90% са ощетени бащите. Те нямат достъп и не виждат децата си и по тази причина институциите би трябвало да оказват помощ за правоприлагането, за спазването на дадения режим, ограничения и съглашения. Това сега не се случва. Ние имаме работеща система. Системата на Министерство на вътрешните работи е 24:7 и там има психолози, които могат да оказват помощ този развой да е по-малко травматичен за детето. Децата са бъдещето на една страна и в случай че те са по-здрави прочувствено и душевен, ние ще изградим едно по-здраво общество.
Очаквате ли поддръжка за законопроекта в идващия парламент?
Ние входирахме законопроекта още в края на февруари, началото на март. Той е в Министерски съвет, само че нямаше продължение. Бившият обществен министър Иванка Шалапатова пое самодейността, само че държавното управление падна и законът още веднъж е в нищото. Сега се надявам, че множеството партии ще ни поддържат, тъй като това е значима смяна в фамилното законодателство, което би трябвало да обезпечи по-добро бъдеще за фамилията и децата. Статистиката от 2010-2013 демонстрира, че 70% от двойките се разделят в първите 5 години. Сега информацията при нас е, че 65% от двойките се разделят в първите 5 години, а 80% от тях изпадат в тежки наставнически войни. А в тези войни се употребяват децата като оръжие поради жестоката страст, която се получава при раздялата. Ако има подобен закон, детето ще е предпазено, тъй като той ще показва, че родителите имат споделено родителство и че и двамата би трябвало да участват в живота на детето. В момента законът е подобен, че преди всичко в над 99% се дават родителските права на майката.
Заложените параметри ще се отнасят за двойките в брак и за тези на фамилни начала?
Да. Това, което виждам като процедура в останалите страни като Франция, Израел, Гърция е, че след въвеждането на закон за споделено родителство войните сред родителите понижават фрапантно. В тази война няма печеливши. Винаги има най-малко трима потърпевши - едно дете и двама родители, които са в опустошаваща страстите война.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ