Фондация Вярвай“ създава пространство, в което надеждата има лице -

Фондация " Вярвай “ основава пространство, в което вярата има лице - деца за онкоболни деца

Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Габриела Чолакова, уредник.

Какво тъкмо ще се случи в парк " Рибница ", Габриела?

Събитието ще се състои на 4 юни, сряда, в парк " Рибница “, в партньорство с Община Пловдив, в Район Северен. Ще има доста красиви детайли, ще имаме специфична самодива, която ще раздава обич в сърчица, балони сърца и ще рисува по личицата на всички деца.

Отделно ще имаме нещо доста емблематично – онлайн всички деца ще могат да месят самун и това ще го създадем като знак на едно ново начало и на обединяване. Това може би ще бъде най-важното деяние, което ще се случи в това събитие. Всички са поканени, и дребни и огромни, всеки може да пипне с ръце, всеки може да взе участие в това обединяване и да се забавлява, несъмнено.

Самата концепция е доста благородна. Разкажете малко повече за вашата активност! Вие имате и фондация?

Но преди този момент нещо доста значимо също желая да кажа за това събитие – ще бъде поканен особено един от нашите надарени герои. Това е едно момченце на 15 години, споделя се Николас, дружно с неговата майка. Той е художник, необикновен художник. Преборил е диагноза като моята – лимфом, като мъничък, единствено че към този момент 12 години е в постоянна ремисия. И сега основава невероятни картини, на които всеки един, който посети събитието, ще може да се наслаждения. И в случай че реши да закупи от тях – идеята на Николас е такава, че той събира парички от неговите картини, с цел да оказва помощ и да храни бездомни кученца и котенца.

Браво, отлично, в действителност благородно! Кажете в този момент, каква е вашата фондация, с какво се занимава, какво ви предизвика да я извършите?

Моята фондация се споделя фондация " Вярвай “. Избрала съм това име, тъй като аз самата минах по пътя на рака, моята диагноза е лимфом на Ходжкин, минавам през нея два пъти. За първи път я минах, когато бях на 22 години, излекувах се сполучливо, получих цялостна ремисия, след което обаче заболяването се върна след още 3 години, регистриран бе рецидив. Тогава, за жалост ми се наложи да мина през допустимо най-тежката химиотерапия и трансплантация на стволови кафези. Фондацията е въодушевена от това, че аз видях какво е да си на дъното, да нямаш вяра, да изгубиш безусловно всичко – здравето, хубостта си, мотивацията си, в това число и моето изкуство - фотографията, също пострада тежко.

Но в един миг аз се събрах и се изправих, и сега съм по-позитивна, по-осъзната и по-щастлива от всеки път. Та, концепцията на моята фондация е да покаже на всички тези хора, които са като мен, че след всяка стихия изгрява слънце.

Искам просто да имам вяра, че ракът не е присъда, а това е едно краткотрайно положение, което в много от случаите в действителност се оказва един урок, и откакто го преборим, ние даже сме доста по-щастливи и доста по-осъзнати.

И сте се насочила към децата най-много?

Да, в действителност фондацията се занимава с всевъзможни пациенти, които страдат от тези диагнози. Но първата идея на фондацията това е Академия за надарени герои.

Т.е. ние желаеме да създадем център за деца, които са се преборили с тези болести, или които сега се борят, и да ги подкрепим в три посоки. Първата е обучение. Всички деца, които са на химиотерапия и на други лекувания, за тях да бъде обезпечено място, където те да могат да вземат участие в самостоятелна форма на образование, тъй като техният имунитет, за жалост, е доста ослабен и те нямат опция да вървят с техните връстници. Та, желаеме да осигурим учители за тях и тяхното обучение да не страда в този център.

Успявате ли?

Засега още това е план и това ни е едвам второто събитие на фондацията. Сега започваме. Всичко в този момент дебютира. 

Второто нещо, това е изкуството. Ще ги подтикваме посредством изкуство. Аз самата, като човек, който се занимава с изкуство, съм образец по какъв начин изкуството в действителност лекува. Защо? Защото ти разрешава да се изразяваш, да изкарваш отрицателната страст на открито и по този начин доста по-лесно преминаваш през тази контузия. Така че ние ще подтикваме тези деца с всевъзможни изкуства – с музика, с изобразителни изкуства. Аз се заемам персонално с преподаването на снимка, към този момент имам две такива ученички герои. И да, като цяло изкуства, обучение и несъмнено психическа поддръжка, която ще бъде оказана освен на децата, а и на техните фамилии. Защото аз самата съм очевидец по какъв начин фамилиите страдат по едно и също време толкоз, колкото техните деца. И майките, и бащите, и по едно и също време техните братчета и сестричета. Аз работя постоянно паралелно както с детенцето, което е наранено от заболяването, по този начин и със сестричката или братчето.

Вие ще набирате учители, които по избор ще дават уроци на такива деца.

Точно по този начин, разнообразни хора на изкуството.

Много благородно е, и в действителност единствено човек, който е минал по този път, е кадърен на такова нещо. Но вие от самото начало говорихте " ние, ние “. Кой е с вас? Помага ли ви някой?

Ами да, ние в тази фондация сме двама създатели. Аз и индивидът до мен, който беше индивидът, който в действителност повярва в мен. И тъкмо след заболяването ми даде тласъка да приказвам за тази диагноза. Защото аз доста дълги години криех диагнозата си защото множеството хора изпитват страдание и като чуят думата " рак “, първото нещо е страдание. Аз години наред работих, до момента в който се лекувах, криех се с перука несъмнено, само че никой не знаеше през какво преминавам. И едвам когато аз срещнах този човек, той ми сподели: " Кажи на обществото през какво си минала, тъй като доста други хора ще се припознаят. И едно е някой родственик да ти споделя: " Ще се оправиш, ще се оправиш “, напълно друго е да видиш човек, който е минал през този път и който сега се развива и още веднъж е сияен, и още веднъж вдъхва някакъв позитивизъм. Именно с тази цел аз разкрих своята диагноза пред обществото и доста постоянно сама вървя пред млади дами в нашата Онкология и се срещаме, приказваме си. И когато те са на терапия и излизат в дворчето, приказваме си, аз описвам без никаква цензура цялостната си история - по какъв начин е почнало всичко, по какъв начин е свършило всичко. И по този начин те виждат в действителност... 

Лъч вяра. Така би трябвало да бъде. Да.

Точно по този начин. И в този момент концепцията ми е да се обединим всички такива хора, които сме минали през това, и да подадем ръка посредством образеца си.

Морална поддръжка, която е доста значима за тази болест и за всички. Ще оказваме помощ и ние, с каквото можем.

Благодаря!

Да се върнем на събитието на 4 юни, имате ли стратегия?

Имаме стратегия. Стартираме със замесването на самун. Така слагаме началото. 

Защо стартирате точто с месенето на самун?

Защото това е знак на новото начало и на обединяването, както споделих първоначално. Това си е един древнобългарски знак още от нашия фолклор. Също по този начин по тази тематика, тъй като аз постоянно съм защитавала българското и доста съм почитала всички обичаи, всички български ритуали, ще имаме несъмнено и фолклорна музика. Наш посетител ще бъде Илиян Йорданов, който е дуетната половинка на Янка Рупкина. Той ще пее безусловно благотворително за децата. Също по този начин ще имаме още една певица, една друга прелестна млада дама на 18 години, която е също от нашите надарени герои,  Камелия. Тя ще изпее също няколко осъществявания.

Вече ви загатнах, ще имаме галерия на Николас, който е необикновен художник. И той също е част от надарените герои. Ще имаме работилничка, в която ще могат да се създават бижута и картички от децата, които могат да изпратят на дечица, които сега се лекуват.