Русе - един от градовете-пионери в България с електричество
Фондация " Русе – град на свободния дух “ и Държавен списък – Русе показват любопитни обстоятелства и истории, свързани с развиването на Русе и визията на града като град на обичаи и нововъведение и затвърждават имиджа му като град на свободния дух.
През 1879 година Томас Едисон сполучливо тества електрическата крушка с нажежаема жичка. При демонстрацията той декларира, че ще направи електричеството толкоз на ниска цена, че единствено богатите ще употребяват свещи, а месец по-късно получава патент и трансформира света.
Това е историята на навлизането на електричеството в България и Русе. Столицата София има привилегията първа да употребява електричество. Русе бързо крачи след нея и още през 1900 година стартира съществено разискване на въпроса за електрифициране на града. Преди това компании са предложили да се заемат с въпроса, само че за Русенската община електрифицирането е " несвоевременно и скъпо ". В началото на ХХ в. електричеството се счита налично единствено за богатите и за доста градове осветлението е било немислимо. Русе по това време даже не е водоснабден и общинската администрация отказва да работи по електрифицирането. След години Русенската община смята това свое решение за голяма неточност, защото електрифицирането и водоснабдяването са браншове, работещи дружно и носещи положителни доходи за бюджета на града.
През 1910 година общината разпорежда на инж. Петър Малчев да изготви нужните планове, проекти и тръжни бумаги за изработката на електрическата апаратура. За това Малчев е командирован за два месеца в Будапеща, Виена, Нанси, Париж, Брюксел, Кьолн, Берлин, Ниш, София и други Още през 1910 година планът на инж. Малчев е подготвен, като в своя отчет той написа, че е извънредно време Русе да бъде осветлен, най-много поради модернизацията на " основния осветителен орган - електрическата крушка, която стигна тази точка на съвършенство щото вместо да употребява огромно количество ел. сила на час, то това към този момент не е по този начин, а и фабрикацията на ламби се усъвършенствува от ден дневно ".
Водещите компании, произвеждащи електрически продукти изпращат свои инженери в Русе, с цел да сформират съответните отчети. При дебатите какъв вид осветяване да се употребява Малчев изрично изключва газовото, добавяйки, че " нищо не е по-практично, по-елегантно, по-силно и дори по-икономично от електрическото осветяване. Никое друго осветяване не е така преносимо, променяемо на всички места и всеки път, във всеки ъгъл на къщата и да е подчинено на нашата воля както нажежената електрическа ламбичка ". В плановете му се планува построяването на електроцентрала, която да дава осветяване за потребностите на града (публично и частно), за помпите по водоснабдяването, както и за моторите на дребната индустрия - както в града, по този начин и в покрайнините му. За начало са планувани за осветление към 40 км улици, най-вече в централната част на града и там, където последната регулация не пречи на проводниците. Частните клиенти се разделят на категории, съгласно " продължителността на горение: къщни, дюкянски, ламби в институции и такива с непрестанно горение, като казарми, лечебни заведения, телеграф и прочие ".
В края на 1910 година инж. Малчев е на образование като запасен офицер и работата по електроцентралата е спряна и едвам в средата на декември 1910 година плановете са прегледани от техническата комисия, в която с изключение на локални техници, вземат участие и професор Модюи от френския град Нанси. Комисията прави оценка работата на инж. Малчев за повече от приемлива, като само е изменено местоположението на електроцентралата – от центъра на града " над Митницата, при градските бани ", вън от града " при изгорялата воденица ". Изменението е заради незадоволителното място, за едно бъдещо уголемение на електроцентралата – за трамвайно хранилище и други Плановете са признати от общината и от комисия на Министерството, а от 1 януари 1911 година инж. Малчев е назначен за шеф на електрическото поделение. В източната зона на Русе, до река Дунав е обособен имот за градеж на електроцентрала, който се прави от компания " Сименс Шукерт " от Виена.
Градската електроцентрала стартира работа на 26 август 1916 година, само че формалното ѝ разкриване става на 17 февруари 1917 година Така Русе към този момент е третият електрифициран град в България. Първоначално осветяване има единствено от свечеряване до среднощ. Тази дребнавост на осветлението икономисва средства, само че основава и проблеми. В часовете след изгасяне на осветлението, полицията от ден на ден получава сигнали за обири на части от градската мрежа. Това е провокирано от усиленото търсене на частите (бушони, предпазители, жици), нужни за свързване на частните съоръжения, каквито се оферират доста по-малко, в сравнение с е тяхното търсене. Заловени са русенци, които крадат нужните им елементи, като се катерят по стълбовете след 23 часа, когато осветлението е спряно. Кражбите вземат такива размери, че принуждават началника инж. Малчев посредством локалните вестници да моли жителите да не крадат, да наблюдават за обири и да алармират за повреди в инсталациите и прекъсване на тока .
Крайните квартали въпреки всичко остават без ток до 1924 година Същата година е възобновена работата по концепцията за трамвай в Русе. С компания " Д. РубльовИ. Аранович ” представляваща италианската компания " Сосиете Електрика Национале " - Милано, Италия (водеща европейска компания в бранша) се води преписка за изработката му. Според управата на града, трамвай би трябвало да обслужва „ следните пунктове: Спирката, Гарата, Пристанището, Захарната фабрика, Мюлхаупт, Червен Иванов и Сарая. Улици през които ще минават трамвайните линии: Николаевска, Александровска, Кн. Борисова, Пиротска-Митарна, Радецка – Флотска, Шосето за гарата, Шосето за Захарната фабрика, Шосето за Липник ”. В едно от писмата си до " Д. РубльовИ. Аранович " инж. Малчев прецизира, че Русе има население 45 000 души и лична електрическа централа с 3 дизелови мотора от по 270 к.с., която може да бъде употребена за потребностите на трамвая. През 1927 г. е доставен дизелов мотор с мощ 600 конски сили, а през 1939 година е доставена и огромна парна турбина с мощ 1400 киловата. Районът е именуван " Топлата вода ", защото от пароцентралата се отделя топла вода, която русенци употребявали за домакинските си потребности - да перат, мият и т.н. Преди 1944 година електроцентралата става общинско дружество. През 60-те години стартира построяването на Топлоелектрическа централа - Русе. Градът е включен в общата енергийна система на страната, а електроцентралата става ненужна.
През 1879 година Томас Едисон сполучливо тества електрическата крушка с нажежаема жичка. При демонстрацията той декларира, че ще направи електричеството толкоз на ниска цена, че единствено богатите ще употребяват свещи, а месец по-късно получава патент и трансформира света.
Това е историята на навлизането на електричеството в България и Русе. Столицата София има привилегията първа да употребява електричество. Русе бързо крачи след нея и още през 1900 година стартира съществено разискване на въпроса за електрифициране на града. Преди това компании са предложили да се заемат с въпроса, само че за Русенската община електрифицирането е " несвоевременно и скъпо ". В началото на ХХ в. електричеството се счита налично единствено за богатите и за доста градове осветлението е било немислимо. Русе по това време даже не е водоснабден и общинската администрация отказва да работи по електрифицирането. След години Русенската община смята това свое решение за голяма неточност, защото електрифицирането и водоснабдяването са браншове, работещи дружно и носещи положителни доходи за бюджета на града.
През 1910 година общината разпорежда на инж. Петър Малчев да изготви нужните планове, проекти и тръжни бумаги за изработката на електрическата апаратура. За това Малчев е командирован за два месеца в Будапеща, Виена, Нанси, Париж, Брюксел, Кьолн, Берлин, Ниш, София и други Още през 1910 година планът на инж. Малчев е подготвен, като в своя отчет той написа, че е извънредно време Русе да бъде осветлен, най-много поради модернизацията на " основния осветителен орган - електрическата крушка, която стигна тази точка на съвършенство щото вместо да употребява огромно количество ел. сила на час, то това към този момент не е по този начин, а и фабрикацията на ламби се усъвършенствува от ден дневно ".
Водещите компании, произвеждащи електрически продукти изпращат свои инженери в Русе, с цел да сформират съответните отчети. При дебатите какъв вид осветяване да се употребява Малчев изрично изключва газовото, добавяйки, че " нищо не е по-практично, по-елегантно, по-силно и дори по-икономично от електрическото осветяване. Никое друго осветяване не е така преносимо, променяемо на всички места и всеки път, във всеки ъгъл на къщата и да е подчинено на нашата воля както нажежената електрическа ламбичка ". В плановете му се планува построяването на електроцентрала, която да дава осветяване за потребностите на града (публично и частно), за помпите по водоснабдяването, както и за моторите на дребната индустрия - както в града, по този начин и в покрайнините му. За начало са планувани за осветление към 40 км улици, най-вече в централната част на града и там, където последната регулация не пречи на проводниците. Частните клиенти се разделят на категории, съгласно " продължителността на горение: къщни, дюкянски, ламби в институции и такива с непрестанно горение, като казарми, лечебни заведения, телеграф и прочие ".
В края на 1910 година инж. Малчев е на образование като запасен офицер и работата по електроцентралата е спряна и едвам в средата на декември 1910 година плановете са прегледани от техническата комисия, в която с изключение на локални техници, вземат участие и професор Модюи от френския град Нанси. Комисията прави оценка работата на инж. Малчев за повече от приемлива, като само е изменено местоположението на електроцентралата – от центъра на града " над Митницата, при градските бани ", вън от града " при изгорялата воденица ". Изменението е заради незадоволителното място, за едно бъдещо уголемение на електроцентралата – за трамвайно хранилище и други Плановете са признати от общината и от комисия на Министерството, а от 1 януари 1911 година инж. Малчев е назначен за шеф на електрическото поделение. В източната зона на Русе, до река Дунав е обособен имот за градеж на електроцентрала, който се прави от компания " Сименс Шукерт " от Виена.
Градската електроцентрала стартира работа на 26 август 1916 година, само че формалното ѝ разкриване става на 17 февруари 1917 година Така Русе към този момент е третият електрифициран град в България. Първоначално осветяване има единствено от свечеряване до среднощ. Тази дребнавост на осветлението икономисва средства, само че основава и проблеми. В часовете след изгасяне на осветлението, полицията от ден на ден получава сигнали за обири на части от градската мрежа. Това е провокирано от усиленото търсене на частите (бушони, предпазители, жици), нужни за свързване на частните съоръжения, каквито се оферират доста по-малко, в сравнение с е тяхното търсене. Заловени са русенци, които крадат нужните им елементи, като се катерят по стълбовете след 23 часа, когато осветлението е спряно. Кражбите вземат такива размери, че принуждават началника инж. Малчев посредством локалните вестници да моли жителите да не крадат, да наблюдават за обири и да алармират за повреди в инсталациите и прекъсване на тока .
Крайните квартали въпреки всичко остават без ток до 1924 година Същата година е възобновена работата по концепцията за трамвай в Русе. С компания " Д. РубльовИ. Аранович ” представляваща италианската компания " Сосиете Електрика Национале " - Милано, Италия (водеща европейска компания в бранша) се води преписка за изработката му. Според управата на града, трамвай би трябвало да обслужва „ следните пунктове: Спирката, Гарата, Пристанището, Захарната фабрика, Мюлхаупт, Червен Иванов и Сарая. Улици през които ще минават трамвайните линии: Николаевска, Александровска, Кн. Борисова, Пиротска-Митарна, Радецка – Флотска, Шосето за гарата, Шосето за Захарната фабрика, Шосето за Липник ”. В едно от писмата си до " Д. РубльовИ. Аранович " инж. Малчев прецизира, че Русе има население 45 000 души и лична електрическа централа с 3 дизелови мотора от по 270 к.с., която може да бъде употребена за потребностите на трамвая. През 1927 г. е доставен дизелов мотор с мощ 600 конски сили, а през 1939 година е доставена и огромна парна турбина с мощ 1400 киловата. Районът е именуван " Топлата вода ", защото от пароцентралата се отделя топла вода, която русенци употребявали за домакинските си потребности - да перат, мият и т.н. Преди 1944 година електроцентралата става общинско дружество. През 60-те години стартира построяването на Топлоелектрическа централа - Русе. Градът е включен в общата енергийна система на страната, а електроцентралата става ненужна.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ