Фондация „Радост за нашите деца“: Всяко дете, трябва да има самочувствие, че може да се справи с всичко
Фондация „ Радост за нашите деца “ се е посветила на развиването на трудови умения на деца и младежи с нетипично развиване и друг вид физически и интелектуални усложнения. Движеща мощ в организацията са Нари Банкова - ръководител на фондацията, майка на четири деца, едно от които с диагноза детска церебрална парализа (ДЦП) и Елизабет Чешмеджиева – координатор и майка на момче със синдрома на Аспергер.
Мисията на фондацията е да компенсира неналичието на опит, време и запас на браншовите учебни заведения и работодателите, като образоват младежите с нетипично развиване. Крайната им цел е да се запълни празнината, която съществува сред обществото и хората с увреждания, като бъдат признати с техните умения и качества в света на трудещите се.
***
Каква е вашата персонална мотивация за идеята, зад която заставате?
Отговорът е къс – майки сме на деца с увреждания. Съществуването на казуса, които желаеме да решим, е част от нашето всекидневие. Ние го живеем през последните 23 години. 23 – това е възрастта на децата ни.
Кои са измененията, които виждате, работейки по своя план, които ви потвърждават, че има смисъл от него?
Социалната изолираност на деца и младежи със усложнения към момента е проблем в обществото ни. Не е обикновено да чакаме от едно дете да се оправя в самостоятелни уроци и лечения, а по-късно изолирано да „ напредва “… Нужна е приемаща, спокойна среда – без големи упования. Така те преодоляват терзанията си, научават нови неща и стартират да поддържат връзка с другари – със своя темп.
Защо решихте да кандидатствате в ПРОМЯНАТА и с какво тази обществена самодейност оказа помощ досега на вашата идея?
ПРОМЯНАТА прави разнообразни проблеми забележими за всички. А ние като общество имаме много такива за решение. Най-голямата обществено виновна самодейност на Нова Броудкастинг Груп и Reach for Change България е тласък за нас – обществените бизнесмени и неправителствени организации. Стимул за развиване, за надграждане. В последна сметка това е развой на публично разискване, за смяна на остарели разбирания и настройки. На нас ПРОМЯНАТА ни сподели, че сме на прав път и идеята ни има смисъл.
Защо се е основала такава бездна сред младежите с дефицити и останалата част от обществото? Въпрос единствено на промени в законодателството ли е или би трябвало да променим мисленето си като общество?
Пропаст е положително съпоставяне. Скритата дискриминация към хора с недостиг съществува в обществото ни. Приема се умерено, че тези хора по хипотеза са небогати, негодни и нещастни. Нежеланието да се схващат проблемите им също съществува. 50 години се вършим, че тези хора не ги няма. Но е видно, че с сходно отношение проблемите няма да се решат. Дотук с мисленето. Законодателят също е задължен на хората с недостиг. Като начало е добре да знаем какъв брой деца с увреждания има в България, какъв брой младежи от 18 до 29-годишна възраст с увреждания могат да се образоват в трудовия умения. А образци за работещи практики от други страни има много… Във Франция да вземем за пример, 14-годишно момиче със синдром на РЕТ стартира образователен стаж, за да работи след навършване на 18 години. Или от Англия – 20-годишен юноша аутист получава за рождения си ден ваучер за шофьорски курс от локалната община. Защото би трябвало да е независим и самостоятелен...
Разкажете ни повече за самостоятелния метод към всяко дете – по какъв начин успявате да извлечете най-хубавото от самостоятелните им благоприятни условия и качества, тъй че да ги вдъхновите, че могат да се оправят и сами?
Всъщност е като при всяко дете. Едно може да рисува красиво, друго да счита бързо. Така е и при нашите младежи. Един добре се оправя с почистването на плотовете, различен да подрежда съвършено, трети помни рецептите. Така последователно прибавяме нови и нови умения. Нужно е самообладание и любов.
Имате пекарна във Варна, където работят младежи с дефицити. Наблюдавате ли промени у тях, откакто са почнали работата си там и какви са те?
Заедно с тях и ние научихме доста. За младежите не бе елементарно приемането на „ същинската работа “ с нейните правила – разнообразни от познатите им учебно заведение или център. Но с времето стана допустимо да прибавяхме нови и по-сложни задания. Най-прекрасно е, че към този момент те са си образец един за различен. Резултатът се усеща и вкъщи. Родителите също виждат измененията и са по-спокойни за бъдещето… След близо 4 години, младежите в пекарната ни са към този момент един тим. Помагат си, усещат се добре и най-важното – имат самочувствието, че МОГАТ. И това си е по този начин!
Всеки искащ може да гласоподава за един от финалистите в ПРОМЯНАТА до 23:59 часа на 24 октомври на адрес
Мисията на фондацията е да компенсира неналичието на опит, време и запас на браншовите учебни заведения и работодателите, като образоват младежите с нетипично развиване. Крайната им цел е да се запълни празнината, която съществува сред обществото и хората с увреждания, като бъдат признати с техните умения и качества в света на трудещите се.
***
Каква е вашата персонална мотивация за идеята, зад която заставате?
Отговорът е къс – майки сме на деца с увреждания. Съществуването на казуса, които желаеме да решим, е част от нашето всекидневие. Ние го живеем през последните 23 години. 23 – това е възрастта на децата ни.
Кои са измененията, които виждате, работейки по своя план, които ви потвърждават, че има смисъл от него?
Социалната изолираност на деца и младежи със усложнения към момента е проблем в обществото ни. Не е обикновено да чакаме от едно дете да се оправя в самостоятелни уроци и лечения, а по-късно изолирано да „ напредва “… Нужна е приемаща, спокойна среда – без големи упования. Така те преодоляват терзанията си, научават нови неща и стартират да поддържат връзка с другари – със своя темп.
Защо решихте да кандидатствате в ПРОМЯНАТА и с какво тази обществена самодейност оказа помощ досега на вашата идея?
ПРОМЯНАТА прави разнообразни проблеми забележими за всички. А ние като общество имаме много такива за решение. Най-голямата обществено виновна самодейност на Нова Броудкастинг Груп и Reach for Change България е тласък за нас – обществените бизнесмени и неправителствени организации. Стимул за развиване, за надграждане. В последна сметка това е развой на публично разискване, за смяна на остарели разбирания и настройки. На нас ПРОМЯНАТА ни сподели, че сме на прав път и идеята ни има смисъл.
Защо се е основала такава бездна сред младежите с дефицити и останалата част от обществото? Въпрос единствено на промени в законодателството ли е или би трябвало да променим мисленето си като общество?
Пропаст е положително съпоставяне. Скритата дискриминация към хора с недостиг съществува в обществото ни. Приема се умерено, че тези хора по хипотеза са небогати, негодни и нещастни. Нежеланието да се схващат проблемите им също съществува. 50 години се вършим, че тези хора не ги няма. Но е видно, че с сходно отношение проблемите няма да се решат. Дотук с мисленето. Законодателят също е задължен на хората с недостиг. Като начало е добре да знаем какъв брой деца с увреждания има в България, какъв брой младежи от 18 до 29-годишна възраст с увреждания могат да се образоват в трудовия умения. А образци за работещи практики от други страни има много… Във Франция да вземем за пример, 14-годишно момиче със синдром на РЕТ стартира образователен стаж, за да работи след навършване на 18 години. Или от Англия – 20-годишен юноша аутист получава за рождения си ден ваучер за шофьорски курс от локалната община. Защото би трябвало да е независим и самостоятелен...
Разкажете ни повече за самостоятелния метод към всяко дете – по какъв начин успявате да извлечете най-хубавото от самостоятелните им благоприятни условия и качества, тъй че да ги вдъхновите, че могат да се оправят и сами?
Всъщност е като при всяко дете. Едно може да рисува красиво, друго да счита бързо. Така е и при нашите младежи. Един добре се оправя с почистването на плотовете, различен да подрежда съвършено, трети помни рецептите. Така последователно прибавяме нови и нови умения. Нужно е самообладание и любов.
Имате пекарна във Варна, където работят младежи с дефицити. Наблюдавате ли промени у тях, откакто са почнали работата си там и какви са те?
Заедно с тях и ние научихме доста. За младежите не бе елементарно приемането на „ същинската работа “ с нейните правила – разнообразни от познатите им учебно заведение или център. Но с времето стана допустимо да прибавяхме нови и по-сложни задания. Най-прекрасно е, че към този момент те са си образец един за различен. Резултатът се усеща и вкъщи. Родителите също виждат измененията и са по-спокойни за бъдещето… След близо 4 години, младежите в пекарната ни са към този момент един тим. Помагат си, усещат се добре и най-важното – имат самочувствието, че МОГАТ. И това си е по този начин!
Всеки искащ може да гласоподава за един от финалистите в ПРОМЯНАТА до 23:59 часа на 24 октомври на адрес
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ