Фондацията на Манол Пейков купи 2/3 от къщата на Димитър Талев в Прилеп
Фондация " Манол Пейков " и другари е купила две трети от родната къща на писателя Димитър Талев в Прилеп. За това заяви Манол Пейков във фейсбук.
Любопитно е, че единствено преди няколко дни служебното държавно управление оповести, че ще се засилва по тематиката.
Дейността на Пейков обаче започва още през предходната година и към този момент се е увенчала с триумф.
Ето какво написа самият Пейков:
Най-напред – най-важното.
От през днешния ден (вчера - б.р.) две-трети от родната къща на Димитър Талев в Прилеп (частта, към която поех персонален ангажимент преди година, два месеца и два дни) са българска благосъстоятелност.
По-точно – благосъстоятелност са на записаната в социална изгода фондация " Манол Пейков и другари " – с помощта на 1374-мата донори, които повярваха в идеята и в моята дарба (и годност) да я осъществя, и през последната година преведоха по сметките на фондацията 215 797 лв. и 58 стотинки.
* * *
А в този момент – малко по-подробно.
Когато предишния петък до мен стигна неприятната вест, че част от покрива на Талевата къща е рухнала, преди малко (след следващото многомесечно чакане) бях получил оценка от прилепска община за дължимия налог – който наложително трябваше да бъде преведен, преди да се купи къщата.
Уви, документът беше с досадна печатна неточност, която го правеше негоден. И въпреки юристът на Снежана (довчерашната собственичка на къщата) да ме увери, че казусът ще бъде решен неотложно, взех решение, че не мога – пък и нямам право – да очаквам повече.
В неделя звъннах на Чило – на който имам цялостно доверие и с който сме добре стиковани още от времето, когато купувахме генератори за Украйна – и го попитах подготвен ли е да тръгне с мен. Той се съгласи без никакви ангажименти.
Условихме да тръгнем рано сутринта във вторник и да останем толкоз, колкото е належащо, с цел да приключим договорката. Така и направихме.
Ето някои от нещата, които ни се случиха оттогава:
Наложи ни се да прережем катинара на къщата с голям резач, взет назаем от локална железария – откакто нито един от двата ключа, дадени ни от стопанката, не сработи. (После сложихме на негово място чисто нов, несъмнено.);
Успяхме да проникнем (Чило, не аз) в подпокривното пространство през една от капандурите и да установим, че покривът е рухнал в резултат на естествено стареене, а не на злоумишлен акт – а дупките в стената (и в пода на приземния етаж, която не се вижда на снимката) са плод не на някакъв бойкот, а на иманярски попълзновения (по друго време са разрушени и претърсени и трите камини на къщата, в която никой не живее повече от десетилетие).
Наехме си хотел за два дни, които по-късно удължихме на три, а най-после – на четири (а евентуално щяхме да останем и повече, в случай че не беше пристигнал уикендът и не бяхме форсирали нещата до дупка, с цел да приключим сделката).
В характерен за себе си жанр, Чило пъклен се раздразни от увисналата пластмасова тръба в двора, от която в основите на къщата течеше вода. В още по-типичен за себе си жанр той купи от водопроводния магазин специфична запушалка със силиконово уплътнение, след което извади от багажника на колата стабилен набор от принадлежности и деликатно и методично спря теча.
Посетихме прилепското данъчно ръководство и саморъчно заплатихме дължимите налози (новият документ в действителност беше подготвен!), а сетне си взехме назад подпечатаните документи, нужни за нотариалната договорка.
Отидохме до кадастъра и поръчахме всички нужни скици, свързани с парцела (оказа се, че са цели 10 – и се наложи да чакаме до идващия ден, тъй като беше невероятно да се извадят всичките в границите на деня).
Издирихме експерти по геодезия, които да дойдат (дойдоха!) и да замерят целия имот, имот по имот и етаж по етаж (замериха го!) – а сетне да сравнят замерванията си със скиците от кадастъра и да потвърдят верността им (сравниха ги и потвърдиха).
Изпихме десетки кафета (надявам се няма потребност да загатвам, че всички разноски по престоя са си от нашия джоб, не на сметка на фондацията) и организирахме десетки диалози на най-различни тематики с най-разнообразни хора – и в частност с юриста на Снежана, който беше неразделно до нас и ни консултираше и съдействаше за всичко – данъчни документи, преводи, легализации, връзки с всевъзможни специалисти, препоръки от най-различен темперамент.
Подписахме (аз и Снежана) контракт за покупко-продажба, въз основа на който да имам съображение да преведа парите, след което да бъде нотариално удостоверен.
Занесохме контракта при нотариус, с цел да го приготви за легализация. Там научихме, че договорката не може да бъде осъществена без 1) ново настоящо положение на фондацията с м о к ъ р щемпел и 2) уверение с м о к ъ р щемпел от моята банка в България, че ц я л а т а сума е съответно преведена.
След като от България ни споделиха, че най-кратката доставка от Пловдив до Прилеп (с DHL) лишава 48 часа (което щеше да отсрочи нещата за другата седмица, а ние не можехме и не искахме да си го позволим), намерихме човек (благодаря, Ангеле!), който да докара документите от Пловдив до границата късно вечерта, а ние с Чило отидохме да го посрещнем (три часа от Прилеп до границата и още четири назад от границата до Битоля, където бяхме отседнали).
Вечеряхме с млад и приветлив локален издател, който се зарадва на самодейността ни и показа мнението, че главната причина за " търканията " и " неналичието на задоволителна непосредственост " сред двата народа е, че те просто не се познават задоволително (с което му мнение няма по какъв начин да не се съглася);
Установихме (изцяло по емпиричен път!), че многообразието от обичайни тестени произведения в локалните пекарни в Прилеп и Битоля е доста по-голямо от това в България, а качеството – доста по-добро.
Вечеряхме с българския консул в Битоля и човек от неговия екип (това – преди изказването на Главчев!), които изрекоха поддръжката си за нашето начинание и готовността си да спомагат със препоръки, административна и чисто физическа помощ – в границите на опциите и пълномощията си, несъмнено.
След неочакваната пиар-акция на държавното управление на Главчев ( " Държавата ще я купи-и-и-и-и! " ), която ни хвана няколко часа преди завършването на договорката, ми се наложи да повеждам дълги и напоителни диалози с най-малко ч е т и р и национални медии, в които да им обясня за какво тъкмо в този миг е извънредно н е у м е с т н о да давам мнение за думите на премиера и да описвам от първа ръка за протичащото се на терен (слава богу, в с и ч к и до един ме схванаха и влязоха в състояние – по тази причина и най-вероятно не сте чули нищо за нас и нашите старания по която и да е медия).
Разговаряхме (неформално) с няколко строителни бригади, за да сондираме дали имат нужните умения и опит, с цел да ремонтират сходна постройка (и дали имат интерес да се захванат с нещо подобно).
Преди да отидем при нотариуса за финално " солемнизиране " на договорката (както го назовават тук), намерихме време да се срещнем и с проектантско бюро, с което да обсъдим обстойно и нашироко какви са идващите стъпки, които би трябвало да се подхващат за 1) избавяне и 2) възобновяване на постройката.
Запознахме се (почти по случайност!) с Мите, брат на Снежана и другар от детинство на нейния юрист, който е женен за българка (от Плевен), живее от трийсет години в Щатите и си е тук единствено за десетина дни; който композира, свири на китара и пее; на който пуснах няколко свои песни, а той ги изслуша с наяве любопитство; и с който, с изключение на общи ползи, открихме (боже, какъв брой дребен е светът!) и общи п о з н а т и – не къде да е, а в Детройт, Мичиган – на броени километри от личния му дом.
Наехме локален юрист, който 1) да ни съставлява пред управляващите при потребност, 2) да стартира договаряния със притежателите на останалата 1/3 от къщата, с цел да откри дали и при какви условия са склонни да се разделят с нея, и 3) да записва клон на фондацията в Прилеп с адрес " Пере Темелкоски " 4 (който е и адресът на родната къща на Димитър Талев).
" Само аз имах вяра в теб от началото до края ", рече ми Снежана на разлъка, откакто се похвали, че кръвното й най-накрая е спаднало и до момента в който ми подаваше торбичка с дребни армагани в символ на признателност. Успокоих я, че надалеч не е единствено тя – просто малцината злобари като предписание са надалеч по-гласовити от многочислените поддръжници.
Навсякъде, във в с я к а институция или заведение, както и при инцидентните ни срещи на улицата, хората ни посрещаха с усмивки, с и м п а т и я и подготвеност (не единствено на доктрина, само че и на практика) да ни спомагат. Във всичките си десетки официални и неофициални диалози не срещнахме н и т о едно съмнително или намръщено (па камо ли враждебно!) лице.
* * *
Какво следва:
1) Авариен ремонт на покрива за подсушаване и обезопасяване. Срок: до няколко седмици. (Вече са подхванати дейности за издаване на позволение за въпросния ремонт.)
2) Подготвяне на проект и екип за реорганизация и възобновяване с специалисти и строители от България и Македония. Срок: няколко месеца, може би година.
3) Влизане в договаряния със притежателите на останалата 1/3 от къщата за нейното придобиване (което, с изключение на всичко останало, ще ни развърже ръцете за огромна, детайлна и деликатна реставрация). Срок: безсрочно.
4) Назначаване на човек с непрекъснат ангажимент, който да поддържа и стопанисва къщата, да посреща хора и да провежда събития. Срок: дълготрайно (начало: след привършване на ремонта).
* * *
Няколко заключителни думи.
Бих желал да се извиня на всички вас, които не спряхте да ме подкрепяте – задето не съумях да се оправя по-бързо; на тези, които (със сигурност) са се дразнили от неналичието на новини по проблема месеци наред – просто (предвид очевидната тактичност на темата) обстановката беше такава, че всеки разказан сюжет и всяка изпусната дума по отношение на многочислените премеждия и меандри, през които минах през това време, рискуваха да злепоставят някого или наранят възприятията му и/или да раздразнят и възпалят другиго;
на тези, дето ще кажат: отново го настройки по този начин, че да си направиш предизборна реклама. (Тъжната истина е, че връзка и м а, само че не нарочна, а изцяло разумна и естествена – уговорките ми в Народното събрание не позволяваха да дойда на място и да прекарам известно време, да се срещна с хората, да ги спечеля; в случай че го бях сторил по-рано, може би щях – най-малко в известна степен – да ускоря процеса. Слава богу, Чило към този момент е замесен в тематиката не по-малко от мен – и при всевъзможни мои бъдещи ангажираности ще може да ме " замества " и телом, и духом.);
на пиарите на господин Главчев – задето му " отмъкнах " няколкоминутната популярност. (Всъщност същински се веселя, че страната – най-малко на думи – най-сетне обърна уместно внимание на този проблем. И съм подготвен с удоволствие да си подпомагам с " нея ", с цел да доведем нещата до сполучлив и отговарящ на името на Димитър Талев край. Ала все си мисля, че в случай че някой н а и с т и н а имаше желание да р а б о т и по този проблем, все щеше да е намерил метод да се свърже с мен, с цел да си поговорим – както в това време направиха половин дузина публицисти. Уви, никой не го стори – до момента в който ние с Чило действахме, " страната " единствено приказваше.);
на водачите на партията с несполучливото име " Възраждане " – задето отново не им излезе куцият номер. Знам, че умират от гняв, задето един " безродник " прави повече патриотична работа от цялата им парламентарна група, заедно със секретарките и разсилния. И е в действителност тъжно, че под смехотворната им тролска маска толкоз елементарно лъсват очевидната им подмолност, безпринципност и изтощение. (И доста бих желал да се обърна към немалкото техни свестни, само че лековерни почитатели – с цел да им кажа, че откровено се надявам полека-лека да стартират да се разсънват.)
Последно, само че не на последно място:
Приятели не се печелят с огромни приказки и (уж-патриотично) думкане на тъпани, още по-малко – с недоверчивост, вербална експанзия и покровителствено отношение. Печелят се със искреност, с диалог, усмивка, човещина и почтеност.
Елате в Битоля и Прилеп. Без значение какво сте чували по тв приемника, хората тук (имам поради естествените хора на улицата, не политичарите по високите етажи) са доброжелателни, открити и непосредствени, другарски настроени, без каквито и да е предубеждения към България и българите. Хотелите са положителни, храната е страхотна, гостоприемството е безупречно.
Още един път, за кой ли път: благодаря ви за доверието и поддръжката!
Ще ви държа в течение. Главното занапред следва.
П.П. Сумата за придобиване на къщата е 82 500 евро (като 2500 са за заплащане на локалния данък). Към това следва да се прибавят адвокатски разноски (по разписка) за 1050 евро, тоест – общо 83 550 евро, или 163 410 лева
Това значи, че от събраните от в а с средства остават още 52 388 лв., които ще употребяваме (при цялостна отчетност, схваща се) за идните поправки и (евентуални) придобивания на останалите дялове от къщата.
(Тези средства са задоволителни към този момент, само че в дълготраен проект за ремонта и [евентуалната] покупка на оставащия дял ще са нужни много повече. Ще ви осведомяваме съответно за тези ни потребности, само че в случай че – въпреки всичко! – бихте желали в това време да подкрепите акцията, подсещам сметките на фондацията:
Фондация " Манол Пейков и другари "
Търговска банка Д АД
IBAN: BG09DEMI92405000310141
или PayPal:
Основание: За къщата на Димитър Талев в Прилеп)
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Любопитно е, че единствено преди няколко дни служебното държавно управление оповести, че ще се засилва по тематиката.
Дейността на Пейков обаче започва още през предходната година и към този момент се е увенчала с триумф.
Ето какво написа самият Пейков:
Най-напред – най-важното.
От през днешния ден (вчера - б.р.) две-трети от родната къща на Димитър Талев в Прилеп (частта, към която поех персонален ангажимент преди година, два месеца и два дни) са българска благосъстоятелност.
По-точно – благосъстоятелност са на записаната в социална изгода фондация " Манол Пейков и другари " – с помощта на 1374-мата донори, които повярваха в идеята и в моята дарба (и годност) да я осъществя, и през последната година преведоха по сметките на фондацията 215 797 лв. и 58 стотинки.
* * *
А в този момент – малко по-подробно.
Когато предишния петък до мен стигна неприятната вест, че част от покрива на Талевата къща е рухнала, преди малко (след следващото многомесечно чакане) бях получил оценка от прилепска община за дължимия налог – който наложително трябваше да бъде преведен, преди да се купи къщата.
Уви, документът беше с досадна печатна неточност, която го правеше негоден. И въпреки юристът на Снежана (довчерашната собственичка на къщата) да ме увери, че казусът ще бъде решен неотложно, взех решение, че не мога – пък и нямам право – да очаквам повече.
В неделя звъннах на Чило – на който имам цялостно доверие и с който сме добре стиковани още от времето, когато купувахме генератори за Украйна – и го попитах подготвен ли е да тръгне с мен. Той се съгласи без никакви ангажименти.
Условихме да тръгнем рано сутринта във вторник и да останем толкоз, колкото е належащо, с цел да приключим договорката. Така и направихме.
Ето някои от нещата, които ни се случиха оттогава:
Наложи ни се да прережем катинара на къщата с голям резач, взет назаем от локална железария – откакто нито един от двата ключа, дадени ни от стопанката, не сработи. (После сложихме на негово място чисто нов, несъмнено.);
Успяхме да проникнем (Чило, не аз) в подпокривното пространство през една от капандурите и да установим, че покривът е рухнал в резултат на естествено стареене, а не на злоумишлен акт – а дупките в стената (и в пода на приземния етаж, която не се вижда на снимката) са плод не на някакъв бойкот, а на иманярски попълзновения (по друго време са разрушени и претърсени и трите камини на къщата, в която никой не живее повече от десетилетие).
Наехме си хотел за два дни, които по-късно удължихме на три, а най-после – на четири (а евентуално щяхме да останем и повече, в случай че не беше пристигнал уикендът и не бяхме форсирали нещата до дупка, с цел да приключим сделката).
В характерен за себе си жанр, Чило пъклен се раздразни от увисналата пластмасова тръба в двора, от която в основите на къщата течеше вода. В още по-типичен за себе си жанр той купи от водопроводния магазин специфична запушалка със силиконово уплътнение, след което извади от багажника на колата стабилен набор от принадлежности и деликатно и методично спря теча.
Посетихме прилепското данъчно ръководство и саморъчно заплатихме дължимите налози (новият документ в действителност беше подготвен!), а сетне си взехме назад подпечатаните документи, нужни за нотариалната договорка.
Отидохме до кадастъра и поръчахме всички нужни скици, свързани с парцела (оказа се, че са цели 10 – и се наложи да чакаме до идващия ден, тъй като беше невероятно да се извадят всичките в границите на деня).
Издирихме експерти по геодезия, които да дойдат (дойдоха!) и да замерят целия имот, имот по имот и етаж по етаж (замериха го!) – а сетне да сравнят замерванията си със скиците от кадастъра и да потвърдят верността им (сравниха ги и потвърдиха).
Изпихме десетки кафета (надявам се няма потребност да загатвам, че всички разноски по престоя са си от нашия джоб, не на сметка на фондацията) и организирахме десетки диалози на най-различни тематики с най-разнообразни хора – и в частност с юриста на Снежана, който беше неразделно до нас и ни консултираше и съдействаше за всичко – данъчни документи, преводи, легализации, връзки с всевъзможни специалисти, препоръки от най-различен темперамент.
Подписахме (аз и Снежана) контракт за покупко-продажба, въз основа на който да имам съображение да преведа парите, след което да бъде нотариално удостоверен.
Занесохме контракта при нотариус, с цел да го приготви за легализация. Там научихме, че договорката не може да бъде осъществена без 1) ново настоящо положение на фондацията с м о к ъ р щемпел и 2) уверение с м о к ъ р щемпел от моята банка в България, че ц я л а т а сума е съответно преведена.
След като от България ни споделиха, че най-кратката доставка от Пловдив до Прилеп (с DHL) лишава 48 часа (което щеше да отсрочи нещата за другата седмица, а ние не можехме и не искахме да си го позволим), намерихме човек (благодаря, Ангеле!), който да докара документите от Пловдив до границата късно вечерта, а ние с Чило отидохме да го посрещнем (три часа от Прилеп до границата и още четири назад от границата до Битоля, където бяхме отседнали).
Вечеряхме с млад и приветлив локален издател, който се зарадва на самодейността ни и показа мнението, че главната причина за " търканията " и " неналичието на задоволителна непосредственост " сред двата народа е, че те просто не се познават задоволително (с което му мнение няма по какъв начин да не се съглася);
Установихме (изцяло по емпиричен път!), че многообразието от обичайни тестени произведения в локалните пекарни в Прилеп и Битоля е доста по-голямо от това в България, а качеството – доста по-добро.
Вечеряхме с българския консул в Битоля и човек от неговия екип (това – преди изказването на Главчев!), които изрекоха поддръжката си за нашето начинание и готовността си да спомагат със препоръки, административна и чисто физическа помощ – в границите на опциите и пълномощията си, несъмнено.
След неочакваната пиар-акция на държавното управление на Главчев ( " Държавата ще я купи-и-и-и-и! " ), която ни хвана няколко часа преди завършването на договорката, ми се наложи да повеждам дълги и напоителни диалози с най-малко ч е т и р и национални медии, в които да им обясня за какво тъкмо в този миг е извънредно н е у м е с т н о да давам мнение за думите на премиера и да описвам от първа ръка за протичащото се на терен (слава богу, в с и ч к и до един ме схванаха и влязоха в състояние – по тази причина и най-вероятно не сте чули нищо за нас и нашите старания по която и да е медия).
Разговаряхме (неформално) с няколко строителни бригади, за да сондираме дали имат нужните умения и опит, с цел да ремонтират сходна постройка (и дали имат интерес да се захванат с нещо подобно).
Преди да отидем при нотариуса за финално " солемнизиране " на договорката (както го назовават тук), намерихме време да се срещнем и с проектантско бюро, с което да обсъдим обстойно и нашироко какви са идващите стъпки, които би трябвало да се подхващат за 1) избавяне и 2) възобновяване на постройката.
Запознахме се (почти по случайност!) с Мите, брат на Снежана и другар от детинство на нейния юрист, който е женен за българка (от Плевен), живее от трийсет години в Щатите и си е тук единствено за десетина дни; който композира, свири на китара и пее; на който пуснах няколко свои песни, а той ги изслуша с наяве любопитство; и с който, с изключение на общи ползи, открихме (боже, какъв брой дребен е светът!) и общи п о з н а т и – не къде да е, а в Детройт, Мичиган – на броени километри от личния му дом.
Наехме локален юрист, който 1) да ни съставлява пред управляващите при потребност, 2) да стартира договаряния със притежателите на останалата 1/3 от къщата, с цел да откри дали и при какви условия са склонни да се разделят с нея, и 3) да записва клон на фондацията в Прилеп с адрес " Пере Темелкоски " 4 (който е и адресът на родната къща на Димитър Талев).
" Само аз имах вяра в теб от началото до края ", рече ми Снежана на разлъка, откакто се похвали, че кръвното й най-накрая е спаднало и до момента в който ми подаваше торбичка с дребни армагани в символ на признателност. Успокоих я, че надалеч не е единствено тя – просто малцината злобари като предписание са надалеч по-гласовити от многочислените поддръжници.
Навсякъде, във в с я к а институция или заведение, както и при инцидентните ни срещи на улицата, хората ни посрещаха с усмивки, с и м п а т и я и подготвеност (не единствено на доктрина, само че и на практика) да ни спомагат. Във всичките си десетки официални и неофициални диалози не срещнахме н и т о едно съмнително или намръщено (па камо ли враждебно!) лице.
* * *
Какво следва:
1) Авариен ремонт на покрива за подсушаване и обезопасяване. Срок: до няколко седмици. (Вече са подхванати дейности за издаване на позволение за въпросния ремонт.)
2) Подготвяне на проект и екип за реорганизация и възобновяване с специалисти и строители от България и Македония. Срок: няколко месеца, може би година.
3) Влизане в договаряния със притежателите на останалата 1/3 от къщата за нейното придобиване (което, с изключение на всичко останало, ще ни развърже ръцете за огромна, детайлна и деликатна реставрация). Срок: безсрочно.
4) Назначаване на човек с непрекъснат ангажимент, който да поддържа и стопанисва къщата, да посреща хора и да провежда събития. Срок: дълготрайно (начало: след привършване на ремонта).
* * *
Няколко заключителни думи.
Бих желал да се извиня на всички вас, които не спряхте да ме подкрепяте – задето не съумях да се оправя по-бързо; на тези, които (със сигурност) са се дразнили от неналичието на новини по проблема месеци наред – просто (предвид очевидната тактичност на темата) обстановката беше такава, че всеки разказан сюжет и всяка изпусната дума по отношение на многочислените премеждия и меандри, през които минах през това време, рискуваха да злепоставят някого или наранят възприятията му и/или да раздразнят и възпалят другиго;
на тези, дето ще кажат: отново го настройки по този начин, че да си направиш предизборна реклама. (Тъжната истина е, че връзка и м а, само че не нарочна, а изцяло разумна и естествена – уговорките ми в Народното събрание не позволяваха да дойда на място и да прекарам известно време, да се срещна с хората, да ги спечеля; в случай че го бях сторил по-рано, може би щях – най-малко в известна степен – да ускоря процеса. Слава богу, Чило към този момент е замесен в тематиката не по-малко от мен – и при всевъзможни мои бъдещи ангажираности ще може да ме " замества " и телом, и духом.);
на пиарите на господин Главчев – задето му " отмъкнах " няколкоминутната популярност. (Всъщност същински се веселя, че страната – най-малко на думи – най-сетне обърна уместно внимание на този проблем. И съм подготвен с удоволствие да си подпомагам с " нея ", с цел да доведем нещата до сполучлив и отговарящ на името на Димитър Талев край. Ала все си мисля, че в случай че някой н а и с т и н а имаше желание да р а б о т и по този проблем, все щеше да е намерил метод да се свърже с мен, с цел да си поговорим – както в това време направиха половин дузина публицисти. Уви, никой не го стори – до момента в който ние с Чило действахме, " страната " единствено приказваше.);
на водачите на партията с несполучливото име " Възраждане " – задето отново не им излезе куцият номер. Знам, че умират от гняв, задето един " безродник " прави повече патриотична работа от цялата им парламентарна група, заедно със секретарките и разсилния. И е в действителност тъжно, че под смехотворната им тролска маска толкоз елементарно лъсват очевидната им подмолност, безпринципност и изтощение. (И доста бих желал да се обърна към немалкото техни свестни, само че лековерни почитатели – с цел да им кажа, че откровено се надявам полека-лека да стартират да се разсънват.)
Последно, само че не на последно място:
Приятели не се печелят с огромни приказки и (уж-патриотично) думкане на тъпани, още по-малко – с недоверчивост, вербална експанзия и покровителствено отношение. Печелят се със искреност, с диалог, усмивка, човещина и почтеност.
Елате в Битоля и Прилеп. Без значение какво сте чували по тв приемника, хората тук (имам поради естествените хора на улицата, не политичарите по високите етажи) са доброжелателни, открити и непосредствени, другарски настроени, без каквито и да е предубеждения към България и българите. Хотелите са положителни, храната е страхотна, гостоприемството е безупречно.
Още един път, за кой ли път: благодаря ви за доверието и поддръжката!
Ще ви държа в течение. Главното занапред следва.
П.П. Сумата за придобиване на къщата е 82 500 евро (като 2500 са за заплащане на локалния данък). Към това следва да се прибавят адвокатски разноски (по разписка) за 1050 евро, тоест – общо 83 550 евро, или 163 410 лева
Това значи, че от събраните от в а с средства остават още 52 388 лв., които ще употребяваме (при цялостна отчетност, схваща се) за идните поправки и (евентуални) придобивания на останалите дялове от къщата.
(Тези средства са задоволителни към този момент, само че в дълготраен проект за ремонта и [евентуалната] покупка на оставащия дял ще са нужни много повече. Ще ви осведомяваме съответно за тези ни потребности, само че в случай че – въпреки всичко! – бихте желали в това време да подкрепите акцията, подсещам сметките на фондацията:
Фондация " Манол Пейков и другари "
Търговска банка Д АД
IBAN: BG09DEMI92405000310141
или PayPal:
Основание: За къщата на Димитър Талев в Прилеп)
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ