Васил Велев: Време е да затегнем коланите
Фокусите свършиха. Идва Видовден и би трябвало да се стягат коланите. Това съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
Според него в Бюджет 2025 година дефицитът не може да се вкара в границите на 3%, без редуциране на разноските. По думите му другата опция е повдигане на налозите.
Към момента се чака приетата осъществена от бизнеса и общините активност да е в размер на 2-3 милиарда лв., която в случай че бъде фактурирана, ще провокира недостиг от над 3 % за 2024 година, означи Велев. Той акцентира, че тази свършена работа би трябвало да бъде платена през 2025 година, само че парите ги няма.
Според него средства могат да се набират посредством изтегляне на нови заеми. По думите му обаче тази година се чака нарастване на лихвените заплащания по обслужване на дълга с 60 % - от 1 милиарда на 1,6 милиарда лв.. При тази траектория, по която се движим, след още две години ще имаме 3 милиарда лв., по планове на финансово министерство, за лихви и общ дълг 80 милиарда лв., добави той.
Председателят на АИКБ е на мнение, че е нужно приходите в бюджета да бъдат увеличени с 28 на 100 през 2025 година, с цел да бъде реализиран 3 % недостиг, при изискване че номинално се предвижда стопанската система на България да нарасне с по-малко от 7 на 100 . В този номинален растеж на Брутният вътрешен продукт е включена и инфлацията, и действителният растеж. Очевидно е, че такива доходи не могат да бъдат събрани, без да се подвигат налози и да се разпродаде дребното останала държавна благосъстоятелност, разясни Велев.
По думите му второто не е решение, тъй като е еднократен акт, който ще обезпечи приходи за съответната година и с тях не могат да се покрият разноските за заплати в бюджетната сфера, пенсии и през идващите години. Веднъж вдигнати, те не могат да бъдат намалявани, в случай че не пристигна МВФ като финален заемодател и съобщи, че няма да отпусне заем на страната, в случай че бюджетните заплати и пенсиите не бъдат понижени, добави Васил Велев.
Според него през миналите четири години са се раздавали пари, с цел да се завоюва любовта на гласоподавателите . От 2020 до 2024 година има растеж на разноските за личен състав в бюджетната сфера със 78 % и растеж на обществените и здравните заплащания с 81 на 100, посочи той. По думите му в бюджетните разходи сме изпреварили с доста и инфлацията, и развиването на стопанската система. Председателят на АИКБ е на мнение, че неверните решения би трябвало да се преразгледат и анулират или видоизменят.
Той поддържа концепцията за съкращения в държавната администрация. При намаляващо население заетите в бюджетната сфера през последните четири години порастват, а на тези, които вкарват пари в бюджета - от действителния бранш, приходите им стагнират, тъй като стопанската система се забавя поради неверни европейски решения, свързани със Зелена договорка и " самоубийствените наказания ", уточни Велев. Той прикани и за възобновяване на Данък добавена стойност на 20% за всички браншове.
По отношение на еврозоната ръководителят на АИКБ съобщи, че България би трябвало да изиска ексклузивен конвергентен отчет, даже с риск той да бъде отрицателен. Според него рискуваме да изпуснем шанса да се присъединим към еврозоната от 1 януари 2026 година
Конвергентният отчет за Еврозоната - стабилно и когато му пристигна времето
Теменужка Петкова увери, че се работи интензивно и систематично за Бюджет 2025
Според него в Бюджет 2025 година дефицитът не може да се вкара в границите на 3%, без редуциране на разноските. По думите му другата опция е повдигане на налозите.
Към момента се чака приетата осъществена от бизнеса и общините активност да е в размер на 2-3 милиарда лв., която в случай че бъде фактурирана, ще провокира недостиг от над 3 % за 2024 година, означи Велев. Той акцентира, че тази свършена работа би трябвало да бъде платена през 2025 година, само че парите ги няма.
Според него средства могат да се набират посредством изтегляне на нови заеми. По думите му обаче тази година се чака нарастване на лихвените заплащания по обслужване на дълга с 60 % - от 1 милиарда на 1,6 милиарда лв.. При тази траектория, по която се движим, след още две години ще имаме 3 милиарда лв., по планове на финансово министерство, за лихви и общ дълг 80 милиарда лв., добави той.
Председателят на АИКБ е на мнение, че е нужно приходите в бюджета да бъдат увеличени с 28 на 100 през 2025 година, с цел да бъде реализиран 3 % недостиг, при изискване че номинално се предвижда стопанската система на България да нарасне с по-малко от 7 на 100 . В този номинален растеж на Брутният вътрешен продукт е включена и инфлацията, и действителният растеж. Очевидно е, че такива доходи не могат да бъдат събрани, без да се подвигат налози и да се разпродаде дребното останала държавна благосъстоятелност, разясни Велев.
По думите му второто не е решение, тъй като е еднократен акт, който ще обезпечи приходи за съответната година и с тях не могат да се покрият разноските за заплати в бюджетната сфера, пенсии и през идващите години. Веднъж вдигнати, те не могат да бъдат намалявани, в случай че не пристигна МВФ като финален заемодател и съобщи, че няма да отпусне заем на страната, в случай че бюджетните заплати и пенсиите не бъдат понижени, добави Васил Велев.
Според него през миналите четири години са се раздавали пари, с цел да се завоюва любовта на гласоподавателите . От 2020 до 2024 година има растеж на разноските за личен състав в бюджетната сфера със 78 % и растеж на обществените и здравните заплащания с 81 на 100, посочи той. По думите му в бюджетните разходи сме изпреварили с доста и инфлацията, и развиването на стопанската система. Председателят на АИКБ е на мнение, че неверните решения би трябвало да се преразгледат и анулират или видоизменят.
Той поддържа концепцията за съкращения в държавната администрация. При намаляващо население заетите в бюджетната сфера през последните четири години порастват, а на тези, които вкарват пари в бюджета - от действителния бранш, приходите им стагнират, тъй като стопанската система се забавя поради неверни европейски решения, свързани със Зелена договорка и " самоубийствените наказания ", уточни Велев. Той прикани и за възобновяване на Данък добавена стойност на 20% за всички браншове.
По отношение на еврозоната ръководителят на АИКБ съобщи, че България би трябвало да изиска ексклузивен конвергентен отчет, даже с риск той да бъде отрицателен. Според него рискуваме да изпуснем шанса да се присъединим към еврозоната от 1 януари 2026 година
Конвергентният отчет за Еврозоната - стабилно и когато му пристигна времето
Теменужка Петкова увери, че се работи интензивно и систематично за Бюджет 2025
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ