Фобии, ценности, риск
Фобии
Фобия е гръцка дума. Значението на тази дума е обяснено на доста места, само че ще цитираме Уикипедия: „ патогенен, натраплив, несъизмерим и мощен боязън към характерен обект, избрана активност или особено обстоятелство; боязън, който се разпознава от самия субект като ексцесивен и неоснователен, само че когато този боязън се трансформира в натрапливо положение и стане важен източник на разстройство, повлиявайки общественото действие, се приема за психологично нарушаване. “1
В публичния живот следим голям брой уплахи, които, както виждаме по определението, са психологично нарушаване и по тази причина сe води борба с тях както от психиатрите, по този начин и от мъдрите, морални, естетични и етични хора в целокупност и в характерност.
По време на турското робство българите, вследствие на зверствата на османските войски и по-специално на башибозука, развиват туркофобия. Времето минава, животът продължава и през днешния ден посланикът на Република Турция, споделя, че ние сме братя и сестри с турския народ. Красиво! Вярно! Достойно! Тук българският народ, държавно управление и президент демонстрираха духовна висота, която може да носи единствено народ – цивилизационен фактор.
По време на Втората Световна война се развиват две уплахи – по отношение на другите и в частност евреите от страна на фашистите и по отношение на фашистите от страна на руските нации. Тези уплахи са резултат от безмилостна дехуманизация и милитаризация, довели до изгаряне на голям брой живи евреи във фашистките концлагери, 70 милиона военни и цивилни жертви. Времето отминава и Германия заживява нов живот, а цивилизованите, хуманните, етичните и естетични хора в тяхната общественост и характерност, възпират уплахата си и построяват мир, почитание и реципрочност с немския народ.
Когато бях ученичка с „ хомофобия “ се определяше страхът/омразата към индивида (хомо сапиенс) и се отнасяше към фашизма и хитлеризма. Днес, още веднъж в Укипедия, ще намерим обширна публикация, в която няма и дума за фашизъм, за живите изгорени в концлагерите в Германия и цялата мрежа из цяла Европа, за идеологията една раса/народ/цивилизация да превъзхожда друга /други и заради това да има единствена право на право и битие . Интересното е, че преводът на „ хомо “ в словосъчетанието „ хомофобия “ се трансформира от Homo sapiens – човек на еднороден – еднообразен. Така, през днешния ден децата се образоват да схващат под хомофобия, не човек, който се страхува/мрази различен човек, а човек, който ненавижда лесбийки, гейове, педерасти (гръцка думата за мъж, който харесва момчета) и транссексуални. (Темата с смяната на понятията е основна, само че е друга.)
Фобии се развиват и по други въпроси, и в други исторически времена, като да вземем за пример завладяването на новия континент и изтребване на локалното обитаеми – индианците, ККК (ку-клуск-клан) терористично придвижване ориентирани против чернокожите, атомните бомби хвърлени над Хирошима и Нагазаки (в Япония) от Съединени американски щати. Потърпевшите са изживеел своето страдалчество и духовно израстване и през днешния ден са заменили уплахата с приемане и осъвместяване на живота.
В днешно време уплахата е ориентирана към Русия. Обобщено – не разрешава се Русия. В елементи – за изтриване на всичко съветско се подценяват устоите на демокрацията в Западния свят – независимост на мисълта, словото, концепциите, идеологиите, собствеността и човешките права. Психичната форма на тази уплаха доближава равнища, които историята споделя за хитлеристка Германия – възбрана и горене на книги, възбрана на щемпел, преследване на хора, възбрана и гонене на несъобразено с фашистката агитация мнение, хрумвания, другарство. Цивилизованите, етични, естетичните и миролюбивите хора в осмисляне на вероятния баланс в многогодишното руско-украинско напрежение са жигосани като путинисти. Дори освен това, един господин предлага те да бъдат анатемосани. Насъскващите въоръжаването на Украйна, страха/омразата и смачкването на Русия, “повече Америка в Европа ”1, повече борел, урсула, барбок и кирчо в решенията за 500 милионния народ на Европейския Съюз са героите на днешното време, които отстояват утрешния ден, за който шефът на чешкия генщаб2 ни осведоми, че “война сред Русия и НАТО в Европа “ не е изключена. В Европа даже към този момент кацнаха американски нуклеарни бомбардировачи.
Войната, подбудена от психическото нарушаване уплаха, би трябвало да бъде стимулирана. Мотивирането на хората обаче постоянно става по еднакъв метод – посредством полезностите, по простата причина, че те, полезностите, създават потребностите, които създават ползите и задачите, с които мотивираме дейностите си. Така стигаме до огромния въпрос: какви полезности ще пазят българските бойци на първата отбранителна линия на фронта на НАТО с Русия, както загатна Дж. Байдън във Варшава на 23.02.23?!
Ценности
Директният отговор на горния въпрос е евроатлантически полезности, само че те на никое място не са дефинирани. Да предположим, че главната полезност на евроатлантизма е демокрацията, под която разбираме ръководство на народа, независимост на мисълта, словото, собствеността, човешките права. Тогава умерено може да сменяем „ евроатлантически “ с „ атински “ или с „ демократични “. Изхождайки от обстоятелството на възбрана на медии, дискриминиране на хора поради тяхната народност, заглушаване на инакомислещи публицисти, общественици, политици, отхвърли от договаряния за мир, както и ограничение на човешките права под здравословен или екологичен претекст очевидно не може да създадем такава субституция. Какви тогава може да са полезностите, за които човек, българин в евроатлантическа България ще би трябвало да е подготвен да почине?!
За този човешки мотор и феномен – полезностите се споделят забавни неща: те са главен въпрос на човешкото битие с голямо значение за интеграцията и дезинтеграцията на публичната система (Г. Фотев); те са публично средство за взаимообмен (Т. Парсънз); те са средство за поддържане на схемата на легитимността на властта (М. Дюверже); подменяме ги, в случай че желаеме да ограничим свободата за политическо деяние (Д. Истън) и така нататък Ако би трябвало да обобщим , то политиците боравят с полезностите, разбирайки тяхното осево значение , употребяват ги като инструмент за реализиране на личните желания и организация на скица , в която да внедрят чувство за цивилизация, чието разрушение в рискови моменти може да употребяват за изнудване . Въоръжени със основаната ценностна система и в отбрана на същата ни изпращат на война. Нас. Те не вървят.
Но полезностите имат своята подчиненост. Най-нисък сан по скалата на М. Шелер имат полезностите на полезността, на приятното/ неприятното. Тези полезности имат място в стопанската система, политиката, производството. Чрез тях политическият хайлайф целеполага в обществото. Точно на тези неустойчиви полезности се крепи политическата операция в консумативния свят. По-висок сан имат полезностите, свързани с възприятието за живот, виталните полезности, които се преекспонират за поддържане на развиване на първото равнище от пирамидата на потребностите – оцеляване. Още по-високо стоят духовните полезности – естетически, етични, правни, познавателни и епистимологични. (Тук ни вкарват подправената просвета, че има 60 пола, да вземем за пример.) Най-високо стоят тези полезности, които са свързани със свещено /несвещено. Според М. Шелер висшите полезности се отличават с безкрайност, сплотеност, необусловеност от други полезности. Разумно е да заключим, че точно тези полезности могат да поддържат системата неуязвима и за тях бихме умрели.
Свещените полезности са изписани в Свещените книги. Следователно един православен християнин би бил стимулиран да отбрани десетте Божии заповеди и да се защищити от седемте смъртни гряха.
Да забележим в този момент, това ли ще вършим на бойното поле?
Ще защитим Господ Бог , като единствен наш Бог според първата заповед?! – Всъщност не, и дума не става за това, изключително когато се приветства ерес в православната църквата. Ще се откажем от кумирите ?! – Напротив, ще последваме наложените и налагани от тв приемника куми(ци)ри. Ще почитаме майка си и татко си ?! – Всъщност не, тъй като ги заменяме с родител 1, 2, 3. Няма да пожелаваме нищо, което е на близък ни? – Напротив, войната постоянно е свада за нещото на близък. Ще укрепваме мира, тъй като е казано не убивай ?! – Напротив, ще убиваме, ще проливаме славянска и православна кръв, т.е. наша кръв, както и в този момент го вършим косвено. Няма да прелюбодействаме ?! – Но на фронта ние ще би трябвало да защитим правото на всевъзможен вид полова перверзност и обществената ѝ проява, обезпечена със закон, подписан от народните представители на демократичния свят. Няма да крадем ? – Напротив, ще крадем от българския народ история, пари и млада памет и кръв, с цел да удовлетворим нецивилизационен конфликт за най-важния надзор! Няма да лъжесвидетелстваме против близък си?! – Дали, пък не упрекваме почтени във виновност? Дали не сме късогледи?! Дали пък носейки кръста на едни неидентифицирани полезности не чупим тези на човешкото и Божественото?! Ще прощаваме седем пъти по седемдесет и седем?! – Не, ще пожелаваме отплата до гибелта на последния… на последния човек, без право и опция на избор.
Но може би по-лесно ще се ориентираме по седемте смъртни гряха?!
Похот – на фронта ние ще пазиме истанбулската спогодба, която за всички прочели я, е очевидно принуждение върху преобладаващия, елементарен хетеросексуален Божи тип. Чревоугодничество – на фронта ще пазиме правото си магазините ни да са цялостни до горе с отпадъци и ГМО, до момента в който ще ни лишат от правото да отгледаме една кокошка, тъй като замърсяваме планетата. Алчност – на фронта ще защитим правото да се конфискуват пари, средства, активи при положение, че принадлежат на неприятеля. Ще докладваме какъв брой пари сме прибрали. Ще защитим и правото на властта да ограби елементарния човек, тъй че всичките му средства да се транзитират през заеми, проекти и покупко-продажби, инфлация, военнопромишлен комплекс и мултинационалните вериги на доставки към точния събирателен пункт. Леност – на фронта ще защитим правото на всеки от нас да не прави нищо, до момента в който получава един най-малък и сигурен месечен приход и се подчинява на всички условия за неговото приемане – ваксини, цифров паспорт, цифрови пари и обезпечен достъп за наблюдаване когато и да е и на всички места, ръководено от изкуствен интелект, програмиран от натурален разсъдък, за който се описват страшни истории. Гняв – на фронта ще защитим правото си на яд, като съдим и убиваме, както и ще предизвикваме правото на яд на врага, който ще ни съди и убива. Завист – на фронта ще демонстрираме злоба против врага, като изгорим всичките му творби на изкуството и културата и безапелационно заявим, че сме тъкмо тук, на фронта, тъй като той няма право да съществува, камо ли да претендира нещо в нашия цивилизационен свят. Горделивост – няма да преговаряме с врага, даже да ни е ясно, че няма непровокирана война, че колкото повече пушки подвигаме, толкоз повече се подвигат против нас (дилема на сигурността).
Изглежда цялата ни фронтова мотивация ще е против десетте Божии заповеди, по седемте смъртни гряха и няма да е резултат от свещени полезности. Но полезности с по-нисък сан не са устойчиви и водят до срив в публичната система . Следователно тук се образува публичен риск и то толкоз по-голям, колкото по-голямо е отстъплението от свещените полезности, които към момента, за наслада на едни и за смут на по-други, са покрай множеството хората.
Риск
Политическият хайлайф генерира политически риск за публичната система посредством законодателния развой. Този развой е произвеждане на правила, които съгласно Г. Фотев са изкуствени по природа рационални конструкти. Нямат стойност и наличие, каквито имат полезностите, а са форма на наличие и се изчерпват с функционалностите си. В същото време хората, народът носи в сърцето си висок сан всемирен полезности, които значително се разминават с политическите полезности от по-нисък сан. Тази несъръзмеримост сред ценностното определение на политическия хайлайф и ценностната система на хората, генерира обществените измерения на политическия риск , които се свеждат минимум до полагаеми се права, житейски шансове, съмнение, разцепление.
Първият риск – полагаемите се права самоналага въпроса за присъединяване на хората във вземаните политически решения. Понеже, пазиме демократични полезности, то е редно да споделим опасението на Н. Чомски, който вижда „ изрично разминаване на публичното мнение и държавна политика “ и се опасява от демокрацията, която „ не позволява присъединяване на обществото на политическата сцена, както даже и информирането му какво тъкмо се прави в и от негово име “. Римският клуб в отчета си „ Хайде! “ и К. Шваб в „ Капитализъм за заинтригуваните “ регистрират този факт и оферират хората да вземат участие, само че единствено в консултативния развой не и в процеса на взимане на решения. Той остава извънредно право на властта в съдружничество с корпорациите. Щетите от този риск, може да оценим, когато очертае границата на доверието/недоверието към политическите институции. (9% доверие към Народното събрание.)
Затова и вторият риск е – съмнение . Доверието е есенциален детайл и измерител на риска при човешките взаимоотношения и системи. Директно или косвено ябълката на раздора произлиза от лимитираните полагаеми се права. Друг фактор е публичният запас, за който З. Бауман е доста безапелационен: „ да откраднеш ресурсите на цяла една нация се назовава подкрепяне на свободната търговия (или друго – бел. а.), само че това не е закононарушение “. С търсене на фундаментална смяна на монопола на шепата непознати с неприемливи полезности и цели, които ръководят легално, само че не и законно, множеството демократични общества, се занимава и проф. Р. Дарендорф. Той преглежда недоверието към политическия хайлайф като нужда да се дефинира по нов метод наличието на гражданските права, на виталните шансове и независимост.
Липсата на доверие и ограничение на полагаемите се права на жителите се отразява директно върху житейските шансове на всеки един. Те касаят духовното, интелектуално, психическо, прочувствено и материално положение на живота на една персона, общественост, общество. Основният житейски късмет е да реализираш свободата си. Но обществото ни се целеполага и конструира от политическите елити не върху свещените полезности, осигуряващи закона на привличането (гравитацията) и по този метод стабилността. Не, обществото е конструирано на правилото на рационалното благополучие и финансовите благоприятни условия са определящи за житейските шансове. В този смисъл може би не е необичайно, че Ж.Ж. Русо, който недоумява за какво хората избират парите пред свободата , е бил упрекнат във властохулство поради труда си „ За публичния контракт “. Основният „ морков “ остава свободата, която е единствено в подписа на сметките, а финансите не престават да са източникът на власт и скиптър (тояга). Политическата реторика се върти към икономическия растеж, самичък по себе си израз на фиктивен в природата аналог на непрекъснато повишаване. Цялото това уравнение с пришпорването на стопанската система като политическа цел може да обобщим в едно изречение, което крадем от Дж. Стиглиц: „ насъбраният Брутният вътрешен продукт през днешния ден е дългът на следващия ден “. Утре, намалелите житейски шансове във всичките им аспекти водят до предизвикателство на системата и, несъмнено, до процеси на разцепление.
Този четвърти риск – разцепление е директно обвързван с житейските шансове, тъй като колкото повече са те, толкоз по-голям е шансът за единство. Колкото по-силно е разединението в обществото, толкоз по-ниски са всеобщите житейски шансове и по-висок е рискът за цялата социална система, толкоз по-отдалечени са хората от политическия хайлайф, узурпирал функционалността целеполагане и законотворчество. (Замислете се, в коя друга система законът се дефинира извънредно от един единствен детайл на системата?!)
Изброените четири обществени измерения на политическия риск може да обобщим в три есенциални за ценностните настройки на обществото променливи. Това са свободата – преживяване и осъществяване на вътрешната независимост или смисъла на живота; властта – ограничаването на вътрешната независимост от политическите закони; парите – материалното поръчителство на живота. В композиция те образуват ценностен триъгълник на обществото, който съгласно тежестта на всяка от трите променливи дефинира риска за публичната система. Чисто математически колкото по-голям е ъгълът на властта в този ценностен триъгълник, толкоз по-малки са свободата и материалното ѝ поръчителство. (Всеки триъгълник има тъкмо и единствено 180 градуса.) Ако използван математически модел, то ще забележим, че равнището на актуалните полагаеми се права, житейски шансове, съмнение и разцепление водят до такива стойности на властта, при които за свободата остават само… 5%. Това е голям риск за публичната система. Той действително обезсмисля демокрацията, в сърцето на която е свободата.
В умозаключение може да потвърдим, че психическите настроения наречени уплахи произлизат от полезностите с най-нисък сан, които са неустойчиви, трансформират свободата в статистическа неточност и в последна сметка водят до разрушение на цивилизацията.
Ние като българи, и то без никаква интервенция на политическия хайлайф , към момента имаме опция да се противопоставим на уплахите и ги сменяем с фѝлии, т.е. с обичане. Ако покажем фѝлия към кирилицата , фѝлия към селското стопанство и фѝлия към свещените полезности , една от които е не убивай, то ние ще придобием още веднъж еднаквост, което е мощ , храна, което е оцеляване, и Божия поддръжка, което е независимост . Тогава ще сме свободни да познаем истината.
И дано на знамето си изпишем – МИР И СВОБОДА!
1 https://faktor.bg/bg/articles/novini-svyat-poveche-amerika-v-evropa-shte-bade-mototo-na-polskoto-predsedatelstvo-na-es-prez-2025-g
2 https://glasove.com/novini/shefat-na-cheshkiya-genshtab-voynata-v-ukrayna-moze-da-prepasne-vav-voyna-v-evropa-mezhdu-rusiya-i-nato
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Фобия е гръцка дума. Значението на тази дума е обяснено на доста места, само че ще цитираме Уикипедия: „ патогенен, натраплив, несъизмерим и мощен боязън към характерен обект, избрана активност или особено обстоятелство; боязън, който се разпознава от самия субект като ексцесивен и неоснователен, само че когато този боязън се трансформира в натрапливо положение и стане важен източник на разстройство, повлиявайки общественото действие, се приема за психологично нарушаване. “1
В публичния живот следим голям брой уплахи, които, както виждаме по определението, са психологично нарушаване и по тази причина сe води борба с тях както от психиатрите, по този начин и от мъдрите, морални, естетични и етични хора в целокупност и в характерност.
По време на турското робство българите, вследствие на зверствата на османските войски и по-специално на башибозука, развиват туркофобия. Времето минава, животът продължава и през днешния ден посланикът на Република Турция, споделя, че ние сме братя и сестри с турския народ. Красиво! Вярно! Достойно! Тук българският народ, държавно управление и президент демонстрираха духовна висота, която може да носи единствено народ – цивилизационен фактор.
По време на Втората Световна война се развиват две уплахи – по отношение на другите и в частност евреите от страна на фашистите и по отношение на фашистите от страна на руските нации. Тези уплахи са резултат от безмилостна дехуманизация и милитаризация, довели до изгаряне на голям брой живи евреи във фашистките концлагери, 70 милиона военни и цивилни жертви. Времето отминава и Германия заживява нов живот, а цивилизованите, хуманните, етичните и естетични хора в тяхната общественост и характерност, възпират уплахата си и построяват мир, почитание и реципрочност с немския народ.
Когато бях ученичка с „ хомофобия “ се определяше страхът/омразата към индивида (хомо сапиенс) и се отнасяше към фашизма и хитлеризма. Днес, още веднъж в Укипедия, ще намерим обширна публикация, в която няма и дума за фашизъм, за живите изгорени в концлагерите в Германия и цялата мрежа из цяла Европа, за идеологията една раса/народ/цивилизация да превъзхожда друга /други и заради това да има единствена право на право и битие . Интересното е, че преводът на „ хомо “ в словосъчетанието „ хомофобия “ се трансформира от Homo sapiens – човек на еднороден – еднообразен. Така, през днешния ден децата се образоват да схващат под хомофобия, не човек, който се страхува/мрази различен човек, а човек, който ненавижда лесбийки, гейове, педерасти (гръцка думата за мъж, който харесва момчета) и транссексуални. (Темата с смяната на понятията е основна, само че е друга.)
Фобии се развиват и по други въпроси, и в други исторически времена, като да вземем за пример завладяването на новия континент и изтребване на локалното обитаеми – индианците, ККК (ку-клуск-клан) терористично придвижване ориентирани против чернокожите, атомните бомби хвърлени над Хирошима и Нагазаки (в Япония) от Съединени американски щати. Потърпевшите са изживеел своето страдалчество и духовно израстване и през днешния ден са заменили уплахата с приемане и осъвместяване на живота.
В днешно време уплахата е ориентирана към Русия. Обобщено – не разрешава се Русия. В елементи – за изтриване на всичко съветско се подценяват устоите на демокрацията в Западния свят – независимост на мисълта, словото, концепциите, идеологиите, собствеността и човешките права. Психичната форма на тази уплаха доближава равнища, които историята споделя за хитлеристка Германия – възбрана и горене на книги, възбрана на щемпел, преследване на хора, възбрана и гонене на несъобразено с фашистката агитация мнение, хрумвания, другарство. Цивилизованите, етични, естетичните и миролюбивите хора в осмисляне на вероятния баланс в многогодишното руско-украинско напрежение са жигосани като путинисти. Дори освен това, един господин предлага те да бъдат анатемосани. Насъскващите въоръжаването на Украйна, страха/омразата и смачкването на Русия, “повече Америка в Европа ”1, повече борел, урсула, барбок и кирчо в решенията за 500 милионния народ на Европейския Съюз са героите на днешното време, които отстояват утрешния ден, за който шефът на чешкия генщаб2 ни осведоми, че “война сред Русия и НАТО в Европа “ не е изключена. В Европа даже към този момент кацнаха американски нуклеарни бомбардировачи.
Войната, подбудена от психическото нарушаване уплаха, би трябвало да бъде стимулирана. Мотивирането на хората обаче постоянно става по еднакъв метод – посредством полезностите, по простата причина, че те, полезностите, създават потребностите, които създават ползите и задачите, с които мотивираме дейностите си. Така стигаме до огромния въпрос: какви полезности ще пазят българските бойци на първата отбранителна линия на фронта на НАТО с Русия, както загатна Дж. Байдън във Варшава на 23.02.23?!
Ценности
Директният отговор на горния въпрос е евроатлантически полезности, само че те на никое място не са дефинирани. Да предположим, че главната полезност на евроатлантизма е демокрацията, под която разбираме ръководство на народа, независимост на мисълта, словото, собствеността, човешките права. Тогава умерено може да сменяем „ евроатлантически “ с „ атински “ или с „ демократични “. Изхождайки от обстоятелството на възбрана на медии, дискриминиране на хора поради тяхната народност, заглушаване на инакомислещи публицисти, общественици, политици, отхвърли от договаряния за мир, както и ограничение на човешките права под здравословен или екологичен претекст очевидно не може да създадем такава субституция. Какви тогава може да са полезностите, за които човек, българин в евроатлантическа България ще би трябвало да е подготвен да почине?!
За този човешки мотор и феномен – полезностите се споделят забавни неща: те са главен въпрос на човешкото битие с голямо значение за интеграцията и дезинтеграцията на публичната система (Г. Фотев); те са публично средство за взаимообмен (Т. Парсънз); те са средство за поддържане на схемата на легитимността на властта (М. Дюверже); подменяме ги, в случай че желаеме да ограничим свободата за политическо деяние (Д. Истън) и така нататък Ако би трябвало да обобщим , то политиците боравят с полезностите, разбирайки тяхното осево значение , употребяват ги като инструмент за реализиране на личните желания и организация на скица , в която да внедрят чувство за цивилизация, чието разрушение в рискови моменти може да употребяват за изнудване . Въоръжени със основаната ценностна система и в отбрана на същата ни изпращат на война. Нас. Те не вървят.
Но полезностите имат своята подчиненост. Най-нисък сан по скалата на М. Шелер имат полезностите на полезността, на приятното/ неприятното. Тези полезности имат място в стопанската система, политиката, производството. Чрез тях политическият хайлайф целеполага в обществото. Точно на тези неустойчиви полезности се крепи политическата операция в консумативния свят. По-висок сан имат полезностите, свързани с възприятието за живот, виталните полезности, които се преекспонират за поддържане на развиване на първото равнище от пирамидата на потребностите – оцеляване. Още по-високо стоят духовните полезности – естетически, етични, правни, познавателни и епистимологични. (Тук ни вкарват подправената просвета, че има 60 пола, да вземем за пример.) Най-високо стоят тези полезности, които са свързани със свещено /несвещено. Според М. Шелер висшите полезности се отличават с безкрайност, сплотеност, необусловеност от други полезности. Разумно е да заключим, че точно тези полезности могат да поддържат системата неуязвима и за тях бихме умрели.
Свещените полезности са изписани в Свещените книги. Следователно един православен християнин би бил стимулиран да отбрани десетте Божии заповеди и да се защищити от седемте смъртни гряха.
Да забележим в този момент, това ли ще вършим на бойното поле?
Ще защитим Господ Бог , като единствен наш Бог според първата заповед?! – Всъщност не, и дума не става за това, изключително когато се приветства ерес в православната църквата. Ще се откажем от кумирите ?! – Напротив, ще последваме наложените и налагани от тв приемника куми(ци)ри. Ще почитаме майка си и татко си ?! – Всъщност не, тъй като ги заменяме с родител 1, 2, 3. Няма да пожелаваме нищо, което е на близък ни? – Напротив, войната постоянно е свада за нещото на близък. Ще укрепваме мира, тъй като е казано не убивай ?! – Напротив, ще убиваме, ще проливаме славянска и православна кръв, т.е. наша кръв, както и в този момент го вършим косвено. Няма да прелюбодействаме ?! – Но на фронта ние ще би трябвало да защитим правото на всевъзможен вид полова перверзност и обществената ѝ проява, обезпечена със закон, подписан от народните представители на демократичния свят. Няма да крадем ? – Напротив, ще крадем от българския народ история, пари и млада памет и кръв, с цел да удовлетворим нецивилизационен конфликт за най-важния надзор! Няма да лъжесвидетелстваме против близък си?! – Дали, пък не упрекваме почтени във виновност? Дали не сме късогледи?! Дали пък носейки кръста на едни неидентифицирани полезности не чупим тези на човешкото и Божественото?! Ще прощаваме седем пъти по седемдесет и седем?! – Не, ще пожелаваме отплата до гибелта на последния… на последния човек, без право и опция на избор.
Но може би по-лесно ще се ориентираме по седемте смъртни гряха?!
Похот – на фронта ние ще пазиме истанбулската спогодба, която за всички прочели я, е очевидно принуждение върху преобладаващия, елементарен хетеросексуален Божи тип. Чревоугодничество – на фронта ще пазиме правото си магазините ни да са цялостни до горе с отпадъци и ГМО, до момента в който ще ни лишат от правото да отгледаме една кокошка, тъй като замърсяваме планетата. Алчност – на фронта ще защитим правото да се конфискуват пари, средства, активи при положение, че принадлежат на неприятеля. Ще докладваме какъв брой пари сме прибрали. Ще защитим и правото на властта да ограби елементарния човек, тъй че всичките му средства да се транзитират през заеми, проекти и покупко-продажби, инфлация, военнопромишлен комплекс и мултинационалните вериги на доставки към точния събирателен пункт. Леност – на фронта ще защитим правото на всеки от нас да не прави нищо, до момента в който получава един най-малък и сигурен месечен приход и се подчинява на всички условия за неговото приемане – ваксини, цифров паспорт, цифрови пари и обезпечен достъп за наблюдаване когато и да е и на всички места, ръководено от изкуствен интелект, програмиран от натурален разсъдък, за който се описват страшни истории. Гняв – на фронта ще защитим правото си на яд, като съдим и убиваме, както и ще предизвикваме правото на яд на врага, който ще ни съди и убива. Завист – на фронта ще демонстрираме злоба против врага, като изгорим всичките му творби на изкуството и културата и безапелационно заявим, че сме тъкмо тук, на фронта, тъй като той няма право да съществува, камо ли да претендира нещо в нашия цивилизационен свят. Горделивост – няма да преговаряме с врага, даже да ни е ясно, че няма непровокирана война, че колкото повече пушки подвигаме, толкоз повече се подвигат против нас (дилема на сигурността).
Изглежда цялата ни фронтова мотивация ще е против десетте Божии заповеди, по седемте смъртни гряха и няма да е резултат от свещени полезности. Но полезности с по-нисък сан не са устойчиви и водят до срив в публичната система . Следователно тук се образува публичен риск и то толкоз по-голям, колкото по-голямо е отстъплението от свещените полезности, които към момента, за наслада на едни и за смут на по-други, са покрай множеството хората.
Риск
Политическият хайлайф генерира политически риск за публичната система посредством законодателния развой. Този развой е произвеждане на правила, които съгласно Г. Фотев са изкуствени по природа рационални конструкти. Нямат стойност и наличие, каквито имат полезностите, а са форма на наличие и се изчерпват с функционалностите си. В същото време хората, народът носи в сърцето си висок сан всемирен полезности, които значително се разминават с политическите полезности от по-нисък сан. Тази несъръзмеримост сред ценностното определение на политическия хайлайф и ценностната система на хората, генерира обществените измерения на политическия риск , които се свеждат минимум до полагаеми се права, житейски шансове, съмнение, разцепление.
Първият риск – полагаемите се права самоналага въпроса за присъединяване на хората във вземаните политически решения. Понеже, пазиме демократични полезности, то е редно да споделим опасението на Н. Чомски, който вижда „ изрично разминаване на публичното мнение и държавна политика “ и се опасява от демокрацията, която „ не позволява присъединяване на обществото на политическата сцена, както даже и информирането му какво тъкмо се прави в и от негово име “. Римският клуб в отчета си „ Хайде! “ и К. Шваб в „ Капитализъм за заинтригуваните “ регистрират този факт и оферират хората да вземат участие, само че единствено в консултативния развой не и в процеса на взимане на решения. Той остава извънредно право на властта в съдружничество с корпорациите. Щетите от този риск, може да оценим, когато очертае границата на доверието/недоверието към политическите институции. (9% доверие към Народното събрание.)
Затова и вторият риск е – съмнение . Доверието е есенциален детайл и измерител на риска при човешките взаимоотношения и системи. Директно или косвено ябълката на раздора произлиза от лимитираните полагаеми се права. Друг фактор е публичният запас, за който З. Бауман е доста безапелационен: „ да откраднеш ресурсите на цяла една нация се назовава подкрепяне на свободната търговия (или друго – бел. а.), само че това не е закононарушение “. С търсене на фундаментална смяна на монопола на шепата непознати с неприемливи полезности и цели, които ръководят легално, само че не и законно, множеството демократични общества, се занимава и проф. Р. Дарендорф. Той преглежда недоверието към политическия хайлайф като нужда да се дефинира по нов метод наличието на гражданските права, на виталните шансове и независимост.
Липсата на доверие и ограничение на полагаемите се права на жителите се отразява директно върху житейските шансове на всеки един. Те касаят духовното, интелектуално, психическо, прочувствено и материално положение на живота на една персона, общественост, общество. Основният житейски късмет е да реализираш свободата си. Но обществото ни се целеполага и конструира от политическите елити не върху свещените полезности, осигуряващи закона на привличането (гравитацията) и по този метод стабилността. Не, обществото е конструирано на правилото на рационалното благополучие и финансовите благоприятни условия са определящи за житейските шансове. В този смисъл може би не е необичайно, че Ж.Ж. Русо, който недоумява за какво хората избират парите пред свободата , е бил упрекнат във властохулство поради труда си „ За публичния контракт “. Основният „ морков “ остава свободата, която е единствено в подписа на сметките, а финансите не престават да са източникът на власт и скиптър (тояга). Политическата реторика се върти към икономическия растеж, самичък по себе си израз на фиктивен в природата аналог на непрекъснато повишаване. Цялото това уравнение с пришпорването на стопанската система като политическа цел може да обобщим в едно изречение, което крадем от Дж. Стиглиц: „ насъбраният Брутният вътрешен продукт през днешния ден е дългът на следващия ден “. Утре, намалелите житейски шансове във всичките им аспекти водят до предизвикателство на системата и, несъмнено, до процеси на разцепление.
Този четвърти риск – разцепление е директно обвързван с житейските шансове, тъй като колкото повече са те, толкоз по-голям е шансът за единство. Колкото по-силно е разединението в обществото, толкоз по-ниски са всеобщите житейски шансове и по-висок е рискът за цялата социална система, толкоз по-отдалечени са хората от политическия хайлайф, узурпирал функционалността целеполагане и законотворчество. (Замислете се, в коя друга система законът се дефинира извънредно от един единствен детайл на системата?!)
Изброените четири обществени измерения на политическия риск може да обобщим в три есенциални за ценностните настройки на обществото променливи. Това са свободата – преживяване и осъществяване на вътрешната независимост или смисъла на живота; властта – ограничаването на вътрешната независимост от политическите закони; парите – материалното поръчителство на живота. В композиция те образуват ценностен триъгълник на обществото, който съгласно тежестта на всяка от трите променливи дефинира риска за публичната система. Чисто математически колкото по-голям е ъгълът на властта в този ценностен триъгълник, толкоз по-малки са свободата и материалното ѝ поръчителство. (Всеки триъгълник има тъкмо и единствено 180 градуса.) Ако използван математически модел, то ще забележим, че равнището на актуалните полагаеми се права, житейски шансове, съмнение и разцепление водят до такива стойности на властта, при които за свободата остават само… 5%. Това е голям риск за публичната система. Той действително обезсмисля демокрацията, в сърцето на която е свободата.
В умозаключение може да потвърдим, че психическите настроения наречени уплахи произлизат от полезностите с най-нисък сан, които са неустойчиви, трансформират свободата в статистическа неточност и в последна сметка водят до разрушение на цивилизацията.
Ние като българи, и то без никаква интервенция на политическия хайлайф , към момента имаме опция да се противопоставим на уплахите и ги сменяем с фѝлии, т.е. с обичане. Ако покажем фѝлия към кирилицата , фѝлия към селското стопанство и фѝлия към свещените полезности , една от които е не убивай, то ние ще придобием още веднъж еднаквост, което е мощ , храна, което е оцеляване, и Божия поддръжка, което е независимост . Тогава ще сме свободни да познаем истината.
И дано на знамето си изпишем – МИР И СВОБОДА!
1 https://faktor.bg/bg/articles/novini-svyat-poveche-amerika-v-evropa-shte-bade-mototo-na-polskoto-predsedatelstvo-na-es-prez-2025-g
2 https://glasove.com/novini/shefat-na-cheshkiya-genshtab-voynata-v-ukrayna-moze-da-prepasne-vav-voyna-v-evropa-mezhdu-rusiya-i-nato
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ