12 май 1820 г. - Ражда се Флорънс Найтингейл, Дамата с лампата
Флорънс Найтингейл е британска здравна сестра, създател и статистик, и публичен активист. Тя е вярвала, че Бог й е дал призванието да е здравна сестра. Става известна с нейната пионерска работа в региона на здравната грижа, предоставяна от сестри по време на Кримската война, през която се грижи за ранени бойци. Била е наричана " Дамата с лампата ", поради късните обиколки, които е правила през нощта.
Найтингейл слага основите на професионалната сестринска грижа със основаването през 1860 на учебно заведение за сестри Болница Сейнт Томас в Лондон, първото светско учебно заведение за сестри в света, в този момент част от Кингс Колидж (Лондон). Международният ден на здравната сестра, който се чества по целия свят, е на датата на нейния рожден ден.
Флорънс Найтингейл е родена на 12 май 1820 година във Флоренция. В интервала 1837 - 1839 пътешества с родителите си из Европа. През 1849 посещава Институт диаконис в Кайзерверт (Германия) и се връща в Англия с твърдото желание да стане милосърдна сестра. През 1853 стартира да ръководи неголяма частна болница на Харли Стрийт в Лондон.
През октомври 1854, в интервал на Кримската война, Флорънс, дружно с 38 помощници, измежду които има монахини и милосърдни сестри, се насочва към полевите лечебни заведения, първоначално в Скутари (Турция), а по-късно и в Крим. Последователно организира правилата на санитарството и грижата за ранените. В резултат, за по-малко от 6 месеца смъртността в лазаретите спада от 42 до 2,2 %.
През 1856 година със свои пари Флорънс издига в Крим огромен кръст от бял мрамор в памет на бойците, лекарите и медицинските сестри, починали в Кримската война.
Кримската война прави Флорънс национална героиня. Връщащите се от фронта бойци описват митове за нея, наричайки я " дамата със светилника ", защото през нощите с лампа в ръка, тя като добър ярък ангел, сама обхожда палатките с болните.
След връщането й в Англия през 1856 на Найтингейл е предоставено да реорганизира армейската здравна работа. През 1857г. държавното управление заделя средства за организация на комисия по осъществяване на нужните промени. През 1859г. боен министър става още веднъж Хърбърт, с негова помощ Флорънс Найтингейл съумява да реализира това, което желае - лечебните заведения са снабдени със системи за вентилация и канализация, болничният личен състав наложително минава през нужната подготовка, в лечебните заведения се вкарва строга статистическа обработка на цялата информация. Организирана е и военно-медицинска школа, а в войска стартира разяснителна работа за значимостта на профилактиката на заболяванията.
Найтингейл е способна математичка, занимава се и със статистически проучвания. Става модернист в потреблението на методите на инфографиката в статистиката, в частност, кръгови (секторни) диаграми. През 1859 година е определена за член на Кралското статистическо общество и след това става почетен член на Американската статистическа асоциация.
Тя написа няколко книги — " Бележки за факторите, влияещи на здравето, успеваемостта и ръководството на лечебните заведения на английската войска " (Notes on Matters Affecting the Health, Efficiency and Hospital Administration of the British Army, 1858) и " Как да се грижим за болните " (Notes on Nursing: What It Is and What It Is Not, букв. Бележки върху здравната грижа за медицински сестри: какво е и какво не е?, 1860).
През 1910 година Флоранс Найтингел предлага следния текст на Сестринската клетва:
" Тържествено давам обещание пред Бога и в наличието на това заседание да прекарам живота си в непорочност и правилно да упражнявам специалността си. Ще страня от всичко, което е злонамерено и гибелно и не ще взема, нито умишлено ще раздам, някое нездравословно лекарство. Ще направя всичко, което зависи от мене, да подкрепям и издигам положението на специалността и ще държа в загадка всички поверени ми случки, както и всички фамилни работи, пристигнали до моето схващане, при упражняване на специалността ми. Ще се трудя почтено да оказвам помощ на лекаря в работата му и ще отдам себе си за благосъстоянието на тези, които са оставени на моята грижа. "
По време на войната Найтингейл съумява да събере посредством подписка огромна сума пари, с които през 1860 провежда първото в света учебно заведение за милосърдни сестри при болничното заведение " Свети Тома " в Лондон. Скоро випускници на това учебно заведение стартират да основават аналогичени институции и в други лечебни заведения.
Умира на 90-годишна възраст, в съня си, в Лондон на 13 август 1910. Предложението да бъде заровена в Уестминстърското абатство е отклонена от нейните родственици, и тя е заровена в църквата " Св.Маргарет " в Хампшър.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
254 година — Папа Стефан I наследява папа Луций I като 23-и папа.
1364 година — В Краков, Полша, е учреден най-старият полски университет, Ягелонския университет.
1551 година — В Лима, Перу, е учреден Националният университет Сан Маркос - най-старият университет в Америка.
1876 година — В Тетевенския Балкан при засада е погубен Георги Бенковски, един от водачите на Априлското въстание.
1881 година — В Северна Африка Тунис става френски протекторат.
1926 година — Норвежецът Руал Амундсен, италианецът Умберто Нобиле и американецът Линкълн Елсуърт прекосяват Северния полюс с самолет.
1937 година — Джордж VI и Елизабет Боуз-Лайън са коронясани за крал и кралица на Обединеното кралство на Англия и Северна Ирландия.
1945 година — Влиза в действие наредбата-закон за гражданския брак.
1949 година — Студената война: Съветският съюз подвига Берлинската обсада.
1957 година — Българският състезателен тотализатор стартира своята активност с игра на СПОРТ ТОТО 1.
1965 година — Съветският галактически уред Луна 5 се разрушава на Луната.
2001 година — За първи път се излъчва шоуто Стани богат.
2008 година — При Земетресение в Съчуан, Китай, умират повече от 69 000 души, други 374 000 са ранени, а към 4,8 милиона стават бездомни.
Родени
1496 година — Густав I, крал на Швеция († 1560 г.)
1590 година — Козимо II Медичи, популярен херцог на Тоскана († 1621 г.)
1670 година — Август II, крал на Полша († 1733 г.)
1803 година — Юстус декор Либих, немски химик († 1873 г.)
1815 година — Анастасия Димитрова, българска учителка († 1894 г.)
1828 година — Данте Габриел Росети, британски стихотворец, преводач и живописец († 1882 г.)
1830 година — Алексей Саврасов, съветски художник-пейзажист, передвижник († 1897 г.)
1842 година — Жул Масне, френски композитор († 1912 г.)
1895 година — Джиду Кришнамурти, индийски мъдрец († 1986 г.)
1900 година — Хелене Вайгел, немски актриса († 1971 г.)
1907 година — Катрин Хепбърн, американска актриса († 2003 г.)
1910 година — Джулиета Симионато, италианска оперна певица († 2010 г.)
1919 година — Дейвид Маунтбатън, трети маркиз на Милфорд Хейвън († 1970 г.)
1921 година — Йозеф Бойс, немски художник († 1986 г.)
1924 година — Кларибел Алегрия, салвадорска писателка
1933 година — Андрей Вознесенски, съветски стихотворец († 2010 г.)
1937 година — Джордж Карлин, американски комедиант и артист († 2008 г.)
1937 година — Младен Григоров, български доктор
1938 година — Андрей Амалрик, руски публицист, историк и политически отстъпник
1946 година — Даниел Либескинд, американски проектант
1950 година — Брус Бокслайтнър, американски артист
1950 година — Гейбриъл Бърн, ирландски артист
1956 година — Радосвета Василева, българска актриса
1957 година — Шериф Коневич, босненски поп-фолк реализатор
1962 година — Емилио Естевес, американски артист
1966 година — Бебел Жилберто, бразилска певица
1966 година — Стивън Болдуин, американски артист
1968 година — Тони Хоук, американски скейтбордист
1973 година — Макензи Астин, американски артист
1975 година — Емил Чолаков, български метеоролог
1977 година — Греъм Дот, шотландски състезател на снукър
1983 година — Виржини Разано, френска тенисистка
1988 година — Марсело, бразилски футболист
1992 година — Малкълм Дейвид Кели, американски артист
Починали
1003 година — Силвестър II, римски папа (* ок. 946)
1012 година — Сергий IV, римски папа (* неизв.)
1357 година — Алфонсо IV, крал на Португалия
1859 година — Сергей Аксаков, съветски публицист и публичен деятел (* 1791 г.)
1876 година — Генадий Велешки, български свещеник (* 1800 г.)
1876 година — Георги Бенковски, български бунтовник (* 1843 г.)
1884 година — Бедржих Сметана, чешки композитор (* 1824 г.)
1889 година — Михаил Салтиков-Шчедрин, съветски сатирик (* 1801 г.)
1894 година — Екатерина Михайловна, велика съветска княгиня (* 1827 г.)
1904 година — Вангел Георгиев, гръцки андартски капитан (* 1876 г.)
1905 година — Атанас Тешовски, български бунтовник (* 1860 г.)
1927 година — Вилхелм Томсен, датски лингвист (* 1842 г.)
1935 година — Йозеф Пилсудски, полски общественик (* 1867 г.)
1957 година — Ерих декор Щрохайм, австрийски режисьор и артист (* 1885 г.)
1970 година — Нели Закс, немска писателка, Нобелов лауреат (* 1891 г.)
1986 година — Елизабет Бергнер, немска артистка (* 1897 г.)
2001 година — Алексей Туполев, руски авиоконструктор (* 1925 г.)
2001 година — Диди, бразилски футболист (* 1929 г.)
2001 година — Пери Комо, американски артист (* 1912 г.)
2006 година — Артър Порджис, американски публицист (* 1915 г.)
2006 година — Методий Стратиев, български свещеник (* 1916 г.)
2007 година — Кунка Баева, българска актриса (* 1922 г.)
2008 година — Ирена Сендлерова, полска активистка от Съпротивата (* 1910 г.)
Празници
Световен ден на медицинските сестри (отбелязва се от 1974 г.)
България — Празник на село Йоаким Груево, за (2012) година Празнува се всяка втора събота на месец май
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Найтингейл слага основите на професионалната сестринска грижа със основаването през 1860 на учебно заведение за сестри Болница Сейнт Томас в Лондон, първото светско учебно заведение за сестри в света, в този момент част от Кингс Колидж (Лондон). Международният ден на здравната сестра, който се чества по целия свят, е на датата на нейния рожден ден.
Флорънс Найтингейл е родена на 12 май 1820 година във Флоренция. В интервала 1837 - 1839 пътешества с родителите си из Европа. През 1849 посещава Институт диаконис в Кайзерверт (Германия) и се връща в Англия с твърдото желание да стане милосърдна сестра. През 1853 стартира да ръководи неголяма частна болница на Харли Стрийт в Лондон.
През октомври 1854, в интервал на Кримската война, Флорънс, дружно с 38 помощници, измежду които има монахини и милосърдни сестри, се насочва към полевите лечебни заведения, първоначално в Скутари (Турция), а по-късно и в Крим. Последователно организира правилата на санитарството и грижата за ранените. В резултат, за по-малко от 6 месеца смъртността в лазаретите спада от 42 до 2,2 %.
През 1856 година със свои пари Флорънс издига в Крим огромен кръст от бял мрамор в памет на бойците, лекарите и медицинските сестри, починали в Кримската война.
Кримската война прави Флорънс национална героиня. Връщащите се от фронта бойци описват митове за нея, наричайки я " дамата със светилника ", защото през нощите с лампа в ръка, тя като добър ярък ангел, сама обхожда палатките с болните.
След връщането й в Англия през 1856 на Найтингейл е предоставено да реорганизира армейската здравна работа. През 1857г. държавното управление заделя средства за организация на комисия по осъществяване на нужните промени. През 1859г. боен министър става още веднъж Хърбърт, с негова помощ Флорънс Найтингейл съумява да реализира това, което желае - лечебните заведения са снабдени със системи за вентилация и канализация, болничният личен състав наложително минава през нужната подготовка, в лечебните заведения се вкарва строга статистическа обработка на цялата информация. Организирана е и военно-медицинска школа, а в войска стартира разяснителна работа за значимостта на профилактиката на заболяванията.
Найтингейл е способна математичка, занимава се и със статистически проучвания. Става модернист в потреблението на методите на инфографиката в статистиката, в частност, кръгови (секторни) диаграми. През 1859 година е определена за член на Кралското статистическо общество и след това става почетен член на Американската статистическа асоциация.
Тя написа няколко книги — " Бележки за факторите, влияещи на здравето, успеваемостта и ръководството на лечебните заведения на английската войска " (Notes on Matters Affecting the Health, Efficiency and Hospital Administration of the British Army, 1858) и " Как да се грижим за болните " (Notes on Nursing: What It Is and What It Is Not, букв. Бележки върху здравната грижа за медицински сестри: какво е и какво не е?, 1860).
През 1910 година Флоранс Найтингел предлага следния текст на Сестринската клетва:
" Тържествено давам обещание пред Бога и в наличието на това заседание да прекарам живота си в непорочност и правилно да упражнявам специалността си. Ще страня от всичко, което е злонамерено и гибелно и не ще взема, нито умишлено ще раздам, някое нездравословно лекарство. Ще направя всичко, което зависи от мене, да подкрепям и издигам положението на специалността и ще държа в загадка всички поверени ми случки, както и всички фамилни работи, пристигнали до моето схващане, при упражняване на специалността ми. Ще се трудя почтено да оказвам помощ на лекаря в работата му и ще отдам себе си за благосъстоянието на тези, които са оставени на моята грижа. "
По време на войната Найтингейл съумява да събере посредством подписка огромна сума пари, с които през 1860 провежда първото в света учебно заведение за милосърдни сестри при болничното заведение " Свети Тома " в Лондон. Скоро випускници на това учебно заведение стартират да основават аналогичени институции и в други лечебни заведения.
Умира на 90-годишна възраст, в съня си, в Лондон на 13 август 1910. Предложението да бъде заровена в Уестминстърското абатство е отклонена от нейните родственици, и тя е заровена в църквата " Св.Маргарет " в Хампшър.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
254 година — Папа Стефан I наследява папа Луций I като 23-и папа.
1364 година — В Краков, Полша, е учреден най-старият полски университет, Ягелонския университет.
1551 година — В Лима, Перу, е учреден Националният университет Сан Маркос - най-старият университет в Америка.
1876 година — В Тетевенския Балкан при засада е погубен Георги Бенковски, един от водачите на Априлското въстание.
1881 година — В Северна Африка Тунис става френски протекторат.
1926 година — Норвежецът Руал Амундсен, италианецът Умберто Нобиле и американецът Линкълн Елсуърт прекосяват Северния полюс с самолет.
1937 година — Джордж VI и Елизабет Боуз-Лайън са коронясани за крал и кралица на Обединеното кралство на Англия и Северна Ирландия.
1945 година — Влиза в действие наредбата-закон за гражданския брак.
1949 година — Студената война: Съветският съюз подвига Берлинската обсада.
1957 година — Българският състезателен тотализатор стартира своята активност с игра на СПОРТ ТОТО 1.
1965 година — Съветският галактически уред Луна 5 се разрушава на Луната.
2001 година — За първи път се излъчва шоуто Стани богат.
2008 година — При Земетресение в Съчуан, Китай, умират повече от 69 000 души, други 374 000 са ранени, а към 4,8 милиона стават бездомни.
Родени
1496 година — Густав I, крал на Швеция († 1560 г.)
1590 година — Козимо II Медичи, популярен херцог на Тоскана († 1621 г.)
1670 година — Август II, крал на Полша († 1733 г.)
1803 година — Юстус декор Либих, немски химик († 1873 г.)
1815 година — Анастасия Димитрова, българска учителка († 1894 г.)
1828 година — Данте Габриел Росети, британски стихотворец, преводач и живописец († 1882 г.)
1830 година — Алексей Саврасов, съветски художник-пейзажист, передвижник († 1897 г.)
1842 година — Жул Масне, френски композитор († 1912 г.)
1895 година — Джиду Кришнамурти, индийски мъдрец († 1986 г.)
1900 година — Хелене Вайгел, немски актриса († 1971 г.)
1907 година — Катрин Хепбърн, американска актриса († 2003 г.)
1910 година — Джулиета Симионато, италианска оперна певица († 2010 г.)
1919 година — Дейвид Маунтбатън, трети маркиз на Милфорд Хейвън († 1970 г.)
1921 година — Йозеф Бойс, немски художник († 1986 г.)
1924 година — Кларибел Алегрия, салвадорска писателка
1933 година — Андрей Вознесенски, съветски стихотворец († 2010 г.)
1937 година — Джордж Карлин, американски комедиант и артист († 2008 г.)
1937 година — Младен Григоров, български доктор
1938 година — Андрей Амалрик, руски публицист, историк и политически отстъпник
1946 година — Даниел Либескинд, американски проектант
1950 година — Брус Бокслайтнър, американски артист
1950 година — Гейбриъл Бърн, ирландски артист
1956 година — Радосвета Василева, българска актриса
1957 година — Шериф Коневич, босненски поп-фолк реализатор
1962 година — Емилио Естевес, американски артист
1966 година — Бебел Жилберто, бразилска певица
1966 година — Стивън Болдуин, американски артист
1968 година — Тони Хоук, американски скейтбордист
1973 година — Макензи Астин, американски артист
1975 година — Емил Чолаков, български метеоролог
1977 година — Греъм Дот, шотландски състезател на снукър
1983 година — Виржини Разано, френска тенисистка
1988 година — Марсело, бразилски футболист
1992 година — Малкълм Дейвид Кели, американски артист
Починали
1003 година — Силвестър II, римски папа (* ок. 946)
1012 година — Сергий IV, римски папа (* неизв.)
1357 година — Алфонсо IV, крал на Португалия
1859 година — Сергей Аксаков, съветски публицист и публичен деятел (* 1791 г.)
1876 година — Генадий Велешки, български свещеник (* 1800 г.)
1876 година — Георги Бенковски, български бунтовник (* 1843 г.)
1884 година — Бедржих Сметана, чешки композитор (* 1824 г.)
1889 година — Михаил Салтиков-Шчедрин, съветски сатирик (* 1801 г.)
1894 година — Екатерина Михайловна, велика съветска княгиня (* 1827 г.)
1904 година — Вангел Георгиев, гръцки андартски капитан (* 1876 г.)
1905 година — Атанас Тешовски, български бунтовник (* 1860 г.)
1927 година — Вилхелм Томсен, датски лингвист (* 1842 г.)
1935 година — Йозеф Пилсудски, полски общественик (* 1867 г.)
1957 година — Ерих декор Щрохайм, австрийски режисьор и артист (* 1885 г.)
1970 година — Нели Закс, немска писателка, Нобелов лауреат (* 1891 г.)
1986 година — Елизабет Бергнер, немска артистка (* 1897 г.)
2001 година — Алексей Туполев, руски авиоконструктор (* 1925 г.)
2001 година — Диди, бразилски футболист (* 1929 г.)
2001 година — Пери Комо, американски артист (* 1912 г.)
2006 година — Артър Порджис, американски публицист (* 1915 г.)
2006 година — Методий Стратиев, български свещеник (* 1916 г.)
2007 година — Кунка Баева, българска актриса (* 1922 г.)
2008 година — Ирена Сендлерова, полска активистка от Съпротивата (* 1910 г.)
Празници
Световен ден на медицинските сестри (отбелязва се от 1974 г.)
България — Празник на село Йоаким Груево, за (2012) година Празнува се всяка втора събота на месец май
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
КОМЕНТАРИ