Какво сме готови да направим, за да защитим любимите си хора
" Флорънс Адлър ще плува вечно ", Рейчъл Бийнленд, превод Габриела Кожухарова, издателство " Кръг "
Роман, който предизвика въпроси с безчет вероятни отговори, без някой от тях да е изрично верен. Дори в хода на четенето читателят преразглежда позицията си на няколко пъти. Моралната алтернатива е тежка, въпросът – необикновен, гледните точки – седем, а страстта – завладяваща от самото начало.
Флорънс Адлър, героинята от заглавието, умира още в самото начало на историята. Тя е единствено на 19 години, прелестна плувкиня, приготвя се след три месеца да преплува Ламанша. И се удавя – в шумотевицата на градския плаж, пред очите на слънчасалото голям брой. В това време сестра ѝ Фани лежи в болница за задържане, откакто единствено преди година е родила прибързано и новороденото е умряло. За да защищити живата си щерка, Естер, майката на Флорънс и Фани, взема решение да скрият до раждането новината за гибелта на Флорънс.
Това е тежък и опасен проект, който всеки момент може да се провали, макар че Фани е преместена в тъмна стая, в която не може да чете, няма радио и съвсем никой не може да ѝ отиде на рандеву.
Юни, юли и август 1934 година. В жегата тежестта на тайните е непоносима. Всичко може да се обърка. Отношенията на забърканите в заговора се трансформират и узряват. Семейството се сплотява, като по непредвиден, само че напълно натурален метод отхвърля като непознато тяло всеки, който няма честност и обич в сърцето си; и приобщава други, издържали тестването на тази тъга. Детето, което първоначално наподобява като най-слабото звено от веригата, се оказва най-сърцато. Онзи, на който разчитат, се огъва.
В цялата флуидност на връзките сред героите има нещо съкровено и твърдо като гранит – честността и привързаността. Религиозните обреди, траурът, дребните фамилни традиции, спомените и даже навиците се трансформират в най-надеждната опора за тези хора, преминаващи през спешен интервал от живота си. Една от героините, Ана, е еврейка, съумяла да напусне Хитлерова Германия, която търси метод по какъв начин да докара в Съединени американски щати и родителите си. На фона на надвисналата международна злополука, с всички знаци за терора в Германия и неизбежната Втора международна война, персоналната покруса на семейство Адлър не губи значимостта си. Напротив, великодушните жестове на човешка взаимност, изключително в подобен пагубен миг, демонстрират пътя и светлината на човечността; опцията за избавление не просто на двама съвсем непознати, само че на самата концепция за взаимност и взаимопомощ.
Рейчъл Бийнленд споделя много в детайли в послеслова по какъв начин тъкмо е основала този разказ и върху какви претекстове от своята персонална родова история е положила основите на сюжета. Дори и тези металитературни страници излъчват чувството за респект и почитание. В един не прекалено обемист разказ, в който увлекателно са разгърнати тематиките за любовта, доверието и лъжата, връзките сред поколенията, бизнеса и политиката, Рейчъл Бийнленд утвърждава достолепието и обичта като животоспасяващи полезности.
Роман, който предизвика въпроси с безчет вероятни отговори, без някой от тях да е изрично верен. Дори в хода на четенето читателят преразглежда позицията си на няколко пъти. Моралната алтернатива е тежка, въпросът – необикновен, гледните точки – седем, а страстта – завладяваща от самото начало.
Флорънс Адлър, героинята от заглавието, умира още в самото начало на историята. Тя е единствено на 19 години, прелестна плувкиня, приготвя се след три месеца да преплува Ламанша. И се удавя – в шумотевицата на градския плаж, пред очите на слънчасалото голям брой. В това време сестра ѝ Фани лежи в болница за задържане, откакто единствено преди година е родила прибързано и новороденото е умряло. За да защищити живата си щерка, Естер, майката на Флорънс и Фани, взема решение да скрият до раждането новината за гибелта на Флорънс.
Това е тежък и опасен проект, който всеки момент може да се провали, макар че Фани е преместена в тъмна стая, в която не може да чете, няма радио и съвсем никой не може да ѝ отиде на рандеву.
Юни, юли и август 1934 година. В жегата тежестта на тайните е непоносима. Всичко може да се обърка. Отношенията на забърканите в заговора се трансформират и узряват. Семейството се сплотява, като по непредвиден, само че напълно натурален метод отхвърля като непознато тяло всеки, който няма честност и обич в сърцето си; и приобщава други, издържали тестването на тази тъга. Детето, което първоначално наподобява като най-слабото звено от веригата, се оказва най-сърцато. Онзи, на който разчитат, се огъва.
В цялата флуидност на връзките сред героите има нещо съкровено и твърдо като гранит – честността и привързаността. Религиозните обреди, траурът, дребните фамилни традиции, спомените и даже навиците се трансформират в най-надеждната опора за тези хора, преминаващи през спешен интервал от живота си. Една от героините, Ана, е еврейка, съумяла да напусне Хитлерова Германия, която търси метод по какъв начин да докара в Съединени американски щати и родителите си. На фона на надвисналата международна злополука, с всички знаци за терора в Германия и неизбежната Втора международна война, персоналната покруса на семейство Адлър не губи значимостта си. Напротив, великодушните жестове на човешка взаимност, изключително в подобен пагубен миг, демонстрират пътя и светлината на човечността; опцията за избавление не просто на двама съвсем непознати, само че на самата концепция за взаимност и взаимопомощ.
Рейчъл Бийнленд споделя много в детайли в послеслова по какъв начин тъкмо е основала този разказ и върху какви претекстове от своята персонална родова история е положила основите на сюжета. Дори и тези металитературни страници излъчват чувството за респект и почитание. В един не прекалено обемист разказ, в който увлекателно са разгърнати тематиките за любовта, доверието и лъжата, връзките сред поколенията, бизнеса и политиката, Рейчъл Бийнленд утвърждава достолепието и обичта като животоспасяващи полезности.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ