Flame surfacing, “задникът на Бенгъл и скици, предпочетени пред тези

Flame surfacing, “задникът на Бенгъл ” и скици, предпочетени пред тези на Пининфарина. Малцина автомобилни дизайнери са разделяли публичното мнение по този начин, както Крис Бенгъл. Също толкоз малко са и тези, които са взели участие в основаването на толкоз необятен набор от коли.

От първата му изява в Opel, през последния автомобил, на който персонално е проектирал всички линии – Fiat Coupe. До фамозния му и спорен метод за отнасяне на повърхностите “flame surfacing ” в BMW, Бенгъл е оставил дълготраен отпечатък върху промишлеността и хората в нея.

Дори шефът на дизайна на Mercedes, Гордън Вагенер, споделя: „ Крис е същински визионер и мислещ човек. Той постоянно е изпреварвал времето си и е създавал коли и артикули, които са били хомогенни. Той е ентусиазъм за всеки млад дизайнер, подобен беше и за мен “.

Самият Бенгъл съумя да показа до известна степен своя метод на мислене. В диалог с Autocar той споделя: „ Спомням си, че изпълнителният шеф на BMW ме попита дали новопроектираната Серия 3 Е46 има „ прекалено много линии “ (отговорих, като перифразирах Моцарт, когато кралят му споделил „ Твърде доста ноти “ – той попита в отговор „ Моля, кажете ми кои да извадя “). 

Тази концепция прави паралел с актуалната философия на дизайна на BMW, като се има поради, че компанията продължава да пуска на пазара някои поляризиращи коли и след напускането на Бенгъл през февруари 2009 година

Opel Junior (1983 г.)

Роден в Охайо, Бенгъл стартира кариерата си в региона на автомобилния дизайн през 1981 година в централата на Opel на GM в Германия. Той оформя интериора на Junior. Концептуален автомобил, показан на автомобилното ревю във Франкфурт през 1983 година Изобретателното оформление на арматурното табло слага другите уреди и превключватели в обособени капсули.

В ретроспективен проект някои от външните стилистични детайли на Junior (включително фаровете и силуета) тъкмо предвещават второто потомство на Corsa. То дебютира през 1992 година Приносът на Бенгъл обаче е стеснен до интериора и не е непокътнат в серийния модел.

Дните на Бенгъл във Fiat (1985 г.)

През 1985 година Бенгъл напуща Opel и минава във Fiat. В изявление за Form Trends той си спомня, че основаната в Торино компания го наема, с цел да работи върху сурогат на Panda. Оригиналният, основан от Italdesign модел, показан през 1980 година, обаче е сменен едвам през 2003 година Вследствие на това неговият дизайн в никакъв случай не вижда светлината, която чака в края на индустриалната линия.

Fiat Coupé (1990 г.)

Coupé-то е най-забележителният план на Крис във Fiat. Той стартира да прави скици през 1990 година В последна сметка основава поразително изглеждащ модел с две порти върху платформа, споделена с Tipo. Неговият неповторим метод към дизайна към този момент прониква в ламарината. Избрано пред предлагането на Pininfarina, купето е кръстоска сред ретро стилистични детайли като кръглите задни светлини и по-съвременни детайли като диагоналните линии над колелата.

Дните в BMW (1992 г.)

Бенгъл към този момент не работи за Fiat, когато Купето дебютира през 1993 година През октомври 1992 година BMW го назначава за началник на дизайна си. Този ход повдига повече от няколко вежди. За първи път BMW слага американец отпред на дизайнерския си отдел. По това време гамата на компанията се състои от сериите 3, 5, 7 и 8, които носят относително консервативна фамилна аналогия.

BMW Z3 (1995 г.)

Въпреки че Джоджи Нагашима е работил по стайлинга на Z3, това е първото BMW, проектирано под управлението на Бенгъл. Двамата мъже работят за малко дружно в Opel при започване на 80-те години. Z3 става и едно от първите BMW, създадени в завода на компанията в Спартанбърг, Южна Каролина.

Отличава се с обичайните за предходните роудстъри на BMW пропорции: дълъг похлупак и къса задна част. Изглежда осезаемо по-малко диво от Z1, неговия директен предходник. Хоризонталните вентилационни отвори зад предните колела представляваха предпазлив поклон към модела 507.

BMW Z9 Gran Turismo concept (1999 г.)

BMW дава на Бенгъл чист лист хартия за концепцията Z9 Gran Turismo. Представено на автомобилното ревю във Франкфурт през 1999 година, купето с корпус от въглеродни нишки приготвя дизайнерския език на компанията за новото хилядолетие с изваян външен тип. Той включва изпъкнали и вдлъбнати повърхности. Купето дава на промишлеността първия взор към така наречен flame surfacing. Този метод по-късно характеризира множеството от дизайните на Бенгъл. Z9 е предвестител на възродената Серия 6, която се появява през 2003 година

BMW X5 (1999 г.)

Бенгъл работи в тясно съдействие с Крис Чапман по истинското BMW X5. Трябваше да приложат дизайнерския дух на един от най-уважаваните автомобилни производители в света към изцяло нов вид автомобил, който заради самото си естество се вписваше в гамата като ъглошлайф в японска стая за чаени церемонии.

Ренесансът на дизайна на BMW стартира с X5. До огромна степен заради нужда. Той не беше с толкоз плоски страни, колкото други модели като настоящите тогава Серия 3 и Серия 5. Това частично бе направено, с цел да се понижи образната маса на модела. В предната част светлините са в сходство с тези, които се намират в поколението E46 на Серия 3.

Mini Hatch (2000 г.)

Проектирането на Mini за новото хилядолетие беше по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи. Оригиналният автомобил е еволюирал доста от 1959 година насам. Станал е по-висок и по-модерен. Основната му форма в никакъв случай не се е променяла. Екипът на Бенгъл – в който участваше и Франк Стивънсън, работил и по Х5 – сполучливо съобщи същността на иконата в напълно нова опаковка.

Опитът, който Бенгъл придобива при преоткриването на Mini, му оказва помощ в бъдещи планове отвън автомобилната сфера. „ От Hennessey пристигнаха при мен, с цел да направя нова бутилка за коняк VSOP – емблематична форма, която не беше докосвана отдавна. Това ми подсети за проектирането на Mini “, споделя той пред Car & Driver.

BMW Серия 7 (2001 г.)

От 80-те години на предишния век до началото на 2000-те години седаните на BMW следват метода „ една наденица, три дължини “ (one sausage, three lenghts) в дизайна на колите. Решен да промени това един път вечно, Бенгъл насочва четвъртото потомство на Серия 7 в изцяло нова посока. Дизайнът е ориентиран към показаната две години по-рано идея Z9 Gran Turismo, изключително откъм гърба. Медиите, които в никакъв случай не са губили думи, бързо сътвориха термина „ гъз на Бенгъл “.

BMW X-Coupe Concept (2001 г.)

Базиран на X5, концептът X-Coupe от 2001 година оставя незаличима диря в историята на дизайна на BMW по два съществени метода. Първо, тя съставлява ранен опит за сърфиране по SUV тренда с по-спортен модел, който дава отговор на условията за етикет „ купе “. Второ, доста от детайлите на дизайна му се придвижиха в серийните модели през идващите години, в това число метода flame surfacing.

BMW CS1 Concept (2002 г.)

CS1 Concept, показан на автомобилното ревю в Женева през 2002 година, оказа помощ да се изясни за какво BMW трябваше да обнови своя дизайнерски отдел. Фирмата се приготвяше да разшири гамата си, като навлезе в нови сегменти и се върне в сегменти, които беше изоставила в предишното. Ако съществуването на три идентични автомобила е неприятно, то съществуването на седем или повече идентични модела е доста по-лошо. Първата по рода си Серия 1 беше едно от попълненията, а CS1 показваше по какъв начин ще наподобява.

BMW Z4 (2002 Г.)

Първото Z4 беше най-хубавият образец за flame surfacing. Пропорциите му бяха съвсем идентични с тези на Z3 (а в действителност и на всеки роудстър на BMW преди него), само че по-фините елементи на дизайна бяха изцяло нови.

В профил една непрекъсната линия се простираше от капака на мотора, над фаровете, през предното колело и надолу по страната на автомобила, където доближаваше най-ниската си точка под арматурното табло, преди да се върне на зиг-заг нагоре. Тя продължи през задното колело, до момента в който стигна до задната ризница. Когато се гледа под подобаваща светлина, диагоналната дипла сред предните колела и вратите е ловко завършена като Z.

BMW Серия 5 (2003 г.)

Серия 5 претърпява фрапантна промяна под управлението на Бенгъл. Докато поколението E39 беше пример на въздържан дизайн, неговият заместител закупи доста по-изразителна форма с необятни бъбрековидни решетки и фарове, които се простират в калниците. Високият похлупак на багажника беше по-фино завършен от този на 7.

Поколението E60 на Серия 5 не остави никого апатичен. Хората го обичаха или мразеха. Но за първи път в историята на BMW, и това е заслуга на Бенгъл, Серия 5 и Серия 7 изглеждаха доста друго.

BMW Серия 6 (2003 г.)

Докато концепцията Z9 оказа въздействие върху поколението на Серия 7 от Е65, родената през 2003 година Серия 6 е най-прекият ѝ правоприемник във връзка с стила. Дизайнерите, ръководени от Бенгъл, преработиха пропорциите, с цел да се съобразят с по-късата диря на 6 и оставиха вратите вид „ чайка “ в дизайнерското студио.

BMW X3 (2003 Г.)

Когато BMW навлезе по-дълбоко в територията на SUV, Бенгъл настояваше, че компанията не може да се върне към стила на матрьошка (много идентични модели, разнообразни по размер), на който мързеливо си почиваше през 90-те години. Оригиналният X3 споделя голям брой елементи с идното тогава пето потомство Серия 3. Двата модела нямат нито една обща стилистична имитация, като се изключи бъбрековидните решетки начело. Това не беше и просто смален X5. Комбинацията от състезателен, само че хубав дизайн и впечатляващо ясните прогнози на BMW за развиването на SUV сегмента помогнаха за големия триумф на X3.

Rolls-Royce Phantom (2003 г.)

Придобиването на Rolls-Royce от BMW през 1998 година даде на Бенгъл още едно поделение, което да управлява. Британската марка бе изгубила фабриката си и мотора V8 по време на несполучливата си разлъка със сестринската компания Bentley и трябваше да схване нова дизайнерска еднаквост.

Тя не биваше да разстрои една пословично придирчива целева публика. Работейки под управлението на Бенгъл, Марек Джорджевич потвърждава, че стремежът към грациозност и непреходност не е належащо да затвори Rolls-Royce в един стар дизайнерски език.

BMW Серия 1 (2004 г.)

Серия 1 изведе BMW в нов пазарен сегмент и за ничия изненада не приличаше доста на концепцията CS1. Дизайнерите, ръководени от Бенгъл, смекчиха предната и задната част, само че резервираха изваяните страни и дъгообразните панели. Базовият дизайн на Серия 1 докара до появяването на два модела хечбек, купе и кабриолет. Това сподели еластичността на молива на Бенгъл.

BMW Серия 3 (2004 г.)

Като главен модел на BMW, Серия 3 получи не толкоз коренен редизайн, колкото по-големите си братя и сестри. Просто казано, нямаше доста благоприятни условия да се опита нещо прекомерно ново и да се рискува да се обърка. Оцеляването на компанията зависеше от триумфа на модела 3. Все отново Бенгъл и екипът му се погрижиха да имат личен образ, а не да се трансфорат в по-малка версия на Серия 5 или Серия 7.

BMW X6 (2008 г.)

X6 сложи екипа на Бенгъл пред ново предизвикателство. Повече от следващия SUV, той представляваше пионерско гмуркане в сегмент, който никой преди този момент не беше изследвал заради липса на храброст или остатък на здрав разсъдък, според от гледната точка. Обикновено Бенгъл полагаше огромни старания, с цел да разграничи моделите на BMW един от различен, само че първият X6 и второто потомство X5 бяха съвсем идентични, гледани начело.

Концепция BMW GINA (2008 г.)

Официално наименуван GINA Light Visionary Model, този роудстър е концептуален автомобил от 22 век, направен с изменяща формата си текстилна кожа. Гъвкавата каросерия позволяваше на фаровете да се отварят и затварят като очи, на задния спойлер да се подвига, когато е належащо, а на панелите да получават по-мускулест тип. Той също по този начин загатна за завоя, който дизайнерският език на BMW би могъл да поеме, в случай че Бенгъл беше останал отпред на дизайнерския отдел на компанията.

Дните на Бенгъл след BMW

През февруари 2009 година Бенгъл ненадейно подава оставка от BMW и въобще се отдръпва от автомобилната промишленост. BMW назначи Адриан ван Хойдонк, холандски дизайнер, който е работил един до друг с Бенгъл по няколко плана, да заеме новооткритата позиция.

„ Неговият принос за триумфа на компанията беше решителен “, написа BMW в изказване, „ и дружно с екипите си той начерта явен и изящен път към бъдещето. “

По-късно Бенгъл се реалокира в Италия и основава дизайнерска компания на име Chris Bangle Associates, в която работи и синът му Дерек. Слуховете, които се популяризират в интернет през 2010 година, настояват, че той ще се върне във Fiat, само че те се оказват погрешни. Вместо това той се причислява към Samsung през 2012 година като основен дизайнер на компанията. Работи и с китайска компания, чиито първи плодове бяха видени на автомобилното ревю в Лос Анджелис през 2017 година под формата на прототипа на електрическия градски автомобил Redspace (на снимката).