Къде е холографската Вселена?
Физиците от Националната ускорителна лаборатория „ Енрико Ферми “ (Фермилаб) от Съединени американски щати са разгласили на уеб страницата резултатите от по търсене на, оповестява.
В своите опити физиците декларирали, че не са съумели да открият демонстрация на съществуването на холографска Вселена. Статистическата значителност на резултатите от опита е 4,6 сигма общоприетоо отклоняване (във физиката на частиците за сигурност в резултатите от опитите статистическата значителност не би трябвало да е по-малко от 5 общоприети отклонения).
„ Не успяхме да открием корелации, които да сочат нова физика и холографски звук. Но за мен нашето най-голямо достижение се заключава в това, че в този момент имаме способ за наблюдаване на тъканта на пространство-времето на такова равнище “, споделя Крейг Хоган (Craig Hogan) от Калифорнийския софтуерен институт в Пасадена (САЩ).
Учените от Holometer настояват, че са провеждали опитите си на предала на точността на работата на измервателната инсталация.
Съвременните физически теории предсказват съществуването на спомагателни измерения. Според тези модели четириизмерното пространство-време може да е част от пространство с по-висока измерност. Например листът хартия наподобява плосък, въпреки че той има последна дебелина и в непоколебим смисъл се явява тримерен.
В рамките на опита Holometer учените са проверявали квантовите флуктуации на следеното пространство в догатката, че то е вложено в пространство с по-висока размерност. Подобно на това по какъв начин дебелината на листа хартия е доста по-малка от неговите широчина и дължина, линейните размери на спомагателното измерение са сравними с Планковите мащаби – 10 трилиона трилиона пъти (или на 25 порядъка) по-малко от диаметъра на водороден атом.
На такива мащаби са използвани законите на квантовата механика, а класическата физика не работи. Тъкмо зараждащата квантова несигурност в съмненията на пространството се е опитал да ревизира опитът Holometer.
Инсталацията Holometer включва два интерферометъра, които са затворени в стоманени тръби с дължина към 40 метра и дебелина повече от 0,15 метра всяка. Оптична система от лазери основава лъч с мощ към един киловат (което е еквивалентно на лъчение от 200 000 лазерни показалки), който се изпраща на светоделител.
Анализът на интерференционните картини от лъчението, идващо след светоделителя, разрешил на учените да създадат заключения за съмненията на пространството (неговите холографски свойства). Основната компликация на опита се заключавала в отстраняването на въздействието на фоновото излъчване, което при измервания на дребни мащаби може значително да изкриви резултатите от наблюденията.
Днес физици, космолози и астронавти интензивно спорят за това, явява ли се нашата Вселена същински тримерен обект, или е плоска холограма. За първи път такава опция е изказана от нидерландския физик Герардус ‘т Хоофт, който през 1993 година излага по този начин наречения холографски принцип, обясняващ устройството на Вселената или черните дупки.
Този принцип гласи, че и Вселената, и черните дупки може да се показват във тип на гигантска двумерна холограма, на повърхността на която е „ записана “ информация за изкривяването на пространство-времето в тях. Благодарение на тази информация ние виждаме не плоски обекти, а самобитна триизмерна сфера празнота. На базата на този принцип различен прочут академик – американският физик Хуан Малдасена – през 1997 година е създал доктрина и уравнения, описващи държанието на холографска черна дупка или Вселена.
Самият Хоган признава, че резултатите от проучването не изключват, че холографската природа на Вселената може да се крие в други ъгълчета на Вселената, да вземем за пример в ъгъла на наклона на обектите от материалния свят един по отношение на различен.
Други физици, запитани от сп. Science, се съмняват, че холодетекторът работи въобще, и показват подозрения, че теоретичните изводи на Хоган, обясняващи неговото действие, се явяват правилни от позиция на науката.
