Най-късият ден в историята се очаква това лято
Физиците чакат това лято да забележим най-краткия ден в историята.
Както отбелязва астрофизикът Греъм Джоунс, на 9, 22 юли или 5 август Земята би трябвало да направи най-бързото си завъртане към личната си ос, счупвайки върха от предходната година. Лунната орбита въздейства върху измененията в продължителността на деня. Земята се върти по-бързо, когато Луната е надалеч на север или на юг от екватора. На три планувани дати през 2025 година Луната ще бъде на най-голямо разстояние от екватора.
Земята прави цялостно завъртане към личната си ос за 86 хиляди и 400 секунди с неточност от към 1 милисекунда. Една милисекунда е 0,001 секунди. За съпоставяне, мигането на очите трае към 100 милисекунди.
Учените мерят фините промени в скоростта на въртене на нашата планета, употребявайки атомни часовници. Преди 2020 година най-краткият регистриран ден е бил -1,05 мс. Тоест, Земята е правила едно завъртане с 1,05 милисекунди по-бързо от нормалните 86 400 секунди. Оттогава нашата планета всяка година слага връх за скорост на въртене с към половин милисекунда. Най-краткият ден от всички е бил -1,66 мс на 5 юли 2024 година
Учените не знаят точните аргументи за ускорението на въртенето на Земята. Промените в скоростта на въртене на нашата планета зависят от доста комплицирани фактори и по-специално от комплицираното придвижване на ядрото, както и от океаните и атмосферата. Повечето учени считат, че това е нещо вътре навътре в Земята. Моделите на океана и атмосферата не изясняват това голямо ускоряване.
Луната в действителност забавя въртенето на Земята от милиарди години. Преди към 4,5 милиарда години земният ден е траял сред 3 и 6 часа. Приливните сили, породени от Луната, са един от факторите, които карат Земята да губи инерция. Луната непрестанно всмуква част от ротационната сила на Земята.
В момента Луната прави една обиколка към Земята за към 27 дни. В даден миг скоростта на орбиталния интервал на Луната и въртенето на Земята ще се синхронизират, което значи, че Луната постоянно ще бъде забележима единствено от едната половина на планетата. Изследователите обаче предвиждат, че това няма да се случи най-малко 50 милиарда години. В този миг е допустимо нито Земята, нито Луната да съществуват.
