Физиците вярват, че пътуването във времето е възможно: необходима е свръхсветлинна скорост
Физици са създали модел за проучване на хипотетично пътешестване във времето. Тяхното проучване уголемява по този начин нареченото пространство-времето на Алкубиер, препоръчано за първи път от физика Мигел Алкубиер преди повече от 30 години. Физиците са усъвършенствали теорията на Алкубиер, с цел да създадат още една стъпка към евентуалната опция за пътешестване във времето, оповестява Popular Mechanics.
Мигел Алкубиер допуска, че е допустимо да се пътува през космоса със свръхсветлинни скорости. Това изисква варп мотор, който изкривява пространство-времето. В познатата галактика е невероятно да се пътува по-бързо от скоростта на светлината, защото физиката на нашето пространство-време просто не го разрешава.
За да се избегне това, моторът на Алкубиер основава един тип балон към галактическия транспортен съд, компресирайки пространство-времето пред кораба и разширявайки го зад него. Това държи галактическия транспортен съд имобилен, до момента в който балонът се движи, позволявайки пътешестване по-бързо от скоростта на светлината.
Авторите на проучването са употребявали и концепцията на математика Курт Гьодел за пространство-времето, което разрешава затворени времеподобни криви. Тази концепция е част от особено решение на стабилната система от уравнения на Алберт Айнщайн. Преди повече от 30 години Алкубиер е твърдял, че неговият балон на Алкубиер може да бъде планиран по този начин, че да разреши съществуването на затворени времеподобни криви в него.
Задвижването на Алкубиер основава един тип балон към галактически транспортен съд, компресирайки пространство-времето пред кораба и разширявайки го зад него.
Физиците считат, че пътуването във времето е допустимо благодарение на два балона на Алкубиер или благодарение на специфичен случай на въртящо се пространство-време.
В проучването учените стабилизират едно измерение на пространство-времето на Алкубиер, като го свързват с координати в балона, трансформирайки затворени времеподобни криви в комплицирани форми, наречени геодезически кръгове.
Според учените, такива затворени времеподобни криви са идеални за проучване на обстановките, в които парченце взаимодейства със своето минало или бъдещо „ аз “ – да вземем за пример в казуса с билярдната топка – и могат да служат като платформа за проучване на класическите и квантовите модели за пътешестване във времето в границите на общата доктрина на относителността.
Какво съставлява казусът с билярдната топка? Това е съвършена илюстрация на това какъв брой изумителни могат да бъдат теориите за пътешестване във времето. В пространство-времето със затворени времеподобни криви, една билярдна топка може да има повече от един предвидим път. Ами в случай че попадне в червеева дупка, което може да докара до два резултата вместо един предвидим? Ами в случай че билярдната топка се сблъска със личното си минало „ аз “?
Това проучване, сходно на други сходни, оказва помощ на физиците да усъвършенстват своите модели и да изследват по какъв начин и къде техните теории биха могли да се провалят. Пътуването във времето е теоретично допустимо, в случай че приемем, че можем да пътуваме по-бързо от светлината. Но на процедура това сега е невероятно.
