Изучават възможна квантова природа на времето
Физици от Европа и Съединените щати са създали набор от уравнения, които разрешават потреблението на системи за отчитане на времето, основани на типичен, а не на квантови правила, за проучване на природата на времето и търсене на квантови феномени, свързани с него, заяви пресслужбата на King's College London (KCL).
„ Времето е ключът към разгадаването на доста от мистериите на квантовата физика, в това число за какво времето тече единствено напред, за какво помним единствено предишното, само че не и бъдещето, и към отговора на въпроса дали времето е разграничено на неделими елементи - кванти, като енергийните кванти. Надяваме се, че ще получим отговори на доста въпроси за природата на времето, като търсим границите на точността на „ класическите “ часовници “, изясни старши научният помощник от KCL Марк Мичисън, чиито думи са представени от пресслужбата на университета.
Както означават учените, природата на времето остава един от най-противоречивите въпроси в теоретичната физика. Тя е директно обвързвана със съществуването на несъгласия сред теорията на относителността, която разказва макрокосмоса, и квантовата механика, която разказва свойствата на частиците. Според първата доктрина времето е неразделна част от Вселената, едно от нейните измерения, до момента в който в квантовата механика времето е външна единица.
Подобни съображения принуждават учените да спорят за вероятното въздействие на квантовите процеси върху потока на времето , а също и да разискват дали то е непрестанно или се състои от дребни порции - „ хронони “, сходно на енергийните кванти в света на частиците. Мичисън и сътрудниците му са разкрили, че тези разногласия могат да бъдат позволени благодарение на часовник, който отброява времето, употребявайки наблюдения на по този начин наречените стохастични процеси на Марков.
Това е, което математиците назовават вериги от инцидентни събития, чиято възможност зависи единствено от предходната стъпка във веригата, образец за което е разбиването на вълните в брега или свиването на човешкото сърце. Изчисленията, извършени от учените, демонстрират, че тези процеси могат да се употребяват за отчитане на времето, а оптималната акуратност на тези „ часовници “ може да се пресметна благодарение на строга математическа формула.
Това разрешава да се търсят вероятни проявления на квантовата природа на времето и Вселената , проследявайки евентуални отклонения в характера на работата на такива часовници и сравнявайки естеството на тяхното „ цъкане “ с това по какъв начин атомните или оптичните часовници, които употребяват квантова механика в работата си, отброяват времето. По сходен метод, както означават учените, може да се изследва и въздействието на разнообразни квантови процеси върху работата на ензимите в клетките на тялото на хората и други живи същества.
