Изкуственият интелект може да стане супервраг за цивилизацията
Физикът теоретик Макс Тегмарк от Масачузетския софтуерен институт в Съединени американски щати допуска, че най-голяма заплаха за земните поданици ще бъде изкуственият разсъдък, който няма схващане. Това уточни той в изявление за IEEE Spectrum. Интервюто бе във връзка излязлата неотдавна негова книга „ Живот 3.0”.„ Когато споделям схващане имам поради субективния опит: той се усеща като нещо, което е като мене”, сподели ученият.
Според него проучването на изкуствения разсъдък постоянно пренебрегва сходен проблем на съзнанието и по-точно разликата сред осъзнатата и безсъзнателната система за обработка на информацията, присъщи за неживата и живата природа, съобщи БГНЕС.
Тегмарк се афишира против „ въглеродния шовинизъм” като позволява, че животът може да съществува и на основата на силиция, да вземем за пример. Според специалиста интелектът и съзнанието може да бъдат разказани с уравнения.
Според допитване до 50 носители на Нобелова премия за физика, химия, биология или медицина, оповестено през август, учените не чакат понижаване на потребностите от откриватели – хора в региона на внедряването на изкуствения разсъдък.
„ Ако отглеждаме деца, които не престават да следват фантазиите, недостигнати от нас, то можем да се гордеем с тях даже и когато ни няма. Но в случай че вместо това отгледаме нов Хитлер, който ще унищожи всичко значимо за нас, няма да бъдем толкоз възторжени” счита ученият.
Тегмарк споделя гледната точка на американския физик теоретик Фримън Дайсън, който позволява, че индивидът на бъдещето може съществено да повлияе на Вселената, смисъл на чието битие дава точно индивидът.
Космологът не е склонен с позицията на нобеловия лауреат и американски физик Стивън Уайнбърг, който се счита за един от най-големите експерти по квантова доктрина на полето. Уайнбърг счита, че колкото повече " разбираме Вселената, толкоз по-безмислена ни се коства тя”.
Тегмарк приканва да се замислим за бъдещето на човечеството, обвързвано с изкуствения разсъдък.
„ Само поради това, че не знаем кое ще тръгне не както би трябвало, не значи, че не сме длъжни да мислим за това”, счита ученият.
Проблемът на съотнасянето на съзнанието и мозъка е един от основните в континенталната философия. Този въпрос се счита за незначителен в островната (англо-американска наука).
С нобеловите лауреати не са съгласни американският предприемач Илън Мъск и английският академик Стивън Хокинг (не са лауреати на Нобелов премия), които нееднократно са заявявали изкуствения разсъдък като една от основните закани за човечеството.
През юни 2016 година философът Ник Бостръм от Оксфордския университет във Англия обясни смисъла на думите на Мъскс за пребиваването на човечеството в матрицата като предложи думите " да се възприемат нормално”.
Според него проучването на изкуствения разсъдък постоянно пренебрегва сходен проблем на съзнанието и по-точно разликата сред осъзнатата и безсъзнателната система за обработка на информацията, присъщи за неживата и живата природа, съобщи БГНЕС.
Тегмарк се афишира против „ въглеродния шовинизъм” като позволява, че животът може да съществува и на основата на силиция, да вземем за пример. Според специалиста интелектът и съзнанието може да бъдат разказани с уравнения.
Според допитване до 50 носители на Нобелова премия за физика, химия, биология или медицина, оповестено през август, учените не чакат понижаване на потребностите от откриватели – хора в региона на внедряването на изкуствения разсъдък.
„ Ако отглеждаме деца, които не престават да следват фантазиите, недостигнати от нас, то можем да се гордеем с тях даже и когато ни няма. Но в случай че вместо това отгледаме нов Хитлер, който ще унищожи всичко значимо за нас, няма да бъдем толкоз възторжени” счита ученият.
Тегмарк споделя гледната точка на американския физик теоретик Фримън Дайсън, който позволява, че индивидът на бъдещето може съществено да повлияе на Вселената, смисъл на чието битие дава точно индивидът.
Космологът не е склонен с позицията на нобеловия лауреат и американски физик Стивън Уайнбърг, който се счита за един от най-големите експерти по квантова доктрина на полето. Уайнбърг счита, че колкото повече " разбираме Вселената, толкоз по-безмислена ни се коства тя”.
Тегмарк приканва да се замислим за бъдещето на човечеството, обвързвано с изкуствения разсъдък.
„ Само поради това, че не знаем кое ще тръгне не както би трябвало, не значи, че не сме длъжни да мислим за това”, счита ученият.
Проблемът на съотнасянето на съзнанието и мозъка е един от основните в континенталната философия. Този въпрос се счита за незначителен в островната (англо-американска наука).
С нобеловите лауреати не са съгласни американският предприемач Илън Мъск и английският академик Стивън Хокинг (не са лауреати на Нобелов премия), които нееднократно са заявявали изкуствения разсъдък като една от основните закани за човечеството.
През юни 2016 година философът Ник Бостръм от Оксфордския университет във Англия обясни смисъла на думите на Мъскс за пребиваването на човечеството в матрицата като предложи думите " да се възприемат нормално”.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ