Черната дупка е студено слънце, което може да поддържа живот
Физик теоретик от Чехия и сътрудниците му са стигнали до извода, че черната дупка може да е студено слънце за планетите. Учените считат, че на планетите, въртящи се към черна дупка (подобно на планетата Милър от кино лентата „ Интерстелар “), може да има живот.
Според втория закон на термодинамиката животът изисква съществуването на разлика в температурите, която се явява източник на потребна сила. За нас това е Слънцето, което е доста по-горещо от околното пространство, само че в други елементи на Космоса нещата може да са тъкмо противоположните – когато звездата е по-студена, а нейните покрайнини са по-топли.
Томаш Опатръни (Tomáš Opatrný) от Палацкия университет в Оломоуц (Чехия) е направил моделиране на това, което ще се случи с планетата, която ще има студено слънце и топли висини.
Напомняме, че някои черни дупки имат температура към безспорната нула (0К), като тяхното обграждане е доста „ по-топло “ – неговата температура е към минус 270 градуса, т.е. към 3К (благодарение на реликтовото излъчване – топлота, останала след Големия взрив). Това е въпросната нужна разлика. Тоест черните дупки може да влязат в ролята на студени слънца.
Опатръни и сътрудниците му стигнали до извода, че при такава разлика в температурата планета с размер на Земята, въртяща се към черна дупка, която наподобява по мярка като нашето Слънце, ще получава към 900 вата сила.
Това е задоволително за съществуването на комплициран живот, или най-малко за къс интервал от време (но все не е задоволително за развиване на цивилизация). Но даже върху остаряла черна дупка, която е изяла всичко в близост, непрекъснато пада някаква материя. А това значи, че такова студено слънце не може да остане дълго в ветровито положение.
Да прибавим, че ранната Вселена е била още по-нагрята. 15 милиона години след Големия гърмеж съгласно физиците нейната температура е била 27 келвина. Тоест в ранната Вселена може да е съществувала вода, а планетата, която е обитавала в покрайнините на относително прохладна черна дупка, може да е получавала 130 гигавата сила (около една милионна от силата, която подарява Слънцето на Земята). Могъл е да се образува даже комплициран живот, само че е минало прекомерно малко време от Големия гърмеж, с цел да се развие той.
Опатръни счита, че черната дупка Гаргантюа, показана във кино лентата „ Интерстелар “, би могла да провежда задоволително сила, с цел да поддържа комплициран живот, въпреки и за малко (в подтекста на цялата Вселена).
Впрочем следва да се регистрира едно значимо събитие. Гравитационното привличане на черната дупка забавя времето на планетата Милър (един час там е равностоен на седем земни години).
Това значи, че реликтовото излъчване в нейните покрайнини е доста по-високоенергийно (забавянето усилва честотата на светлината). Тоест температурата на този свят би трябвало да доближава към 900 градуса по Целзий. Съответно големите приливни талази на този свят би трябвало да се състоят не от вода, а по-скоро от разтопен алуминий.
В своята работа учените са предположили също, че когато след 100 милиарда години изгорят всички звезди във Вселената, животът може да се реалокира по-близо до черните дупки, които ще подгряват покрайнините със светлината, образуваща се от падащото върху тях вещество.
Изследването на учените е оповестено в arxiv.org.
