Фискалният съвет предупреждава: Темповете на увеличение на разходите са притеснително високи
Фискалният съвет предизвестява: Темповете на нарастване на разноските са притеснително високи
Фискалният съвет на България разгласява становище относно Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025г. и Проекта на Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2025-2028 година Екпертите означават нуждата от в допълнение преправяне на препоръчаната от
Министерството на финансите финансова рамка за идната година.
Според Фискалния съвет сборът от препоръчаните политики и ограничения в Проектобюджет 2025 не дава отговор на икономическите цели и проблемите, които би трябвало да адресира бюджета. Освен това, няма и политическа валидация,
посредством управническа политическа стратегия,
която да позволи смяната на процедура на откритата данъчна система. Може да се каже, че има две огромни провокации в макроикономически проект – изпреварващо повишаване на заплатите, заради дефицита на пазара на труда, и намаляващата продуктивност заради тази причина. Второто огромно предизвикателство
е обвързвано с конкурентоспособността на стопанската система и доста ниското равнище на вложения.
От друга страна, няма забележителна мярка, а тъкмо противоположното, която да подтиква продуктивността на труда и изстудяване на потреблението и приходите.
Според Фискалният съвет желанието за нарастване на разноските
за личен състав единствено за една година с 28% ще има мощно проинфлационен резултат, ще оказва годишно мощен напън върху бюджета и ще наруши салдото на пазара на труда, като сложи държавните чиновници в по-изгодна позиция от тези в частния бранш.
Процентното нарастване на финансовите разноски е рекордно – с 40% по отношение на проекта за 2024г.
През 2024г. техният дял в Брутният вътрешен продукт доближава 4,9%, а през 2025г. той към този момент доближава 6,6%. В номинална стойност се обрисува растеж от 7,4 милиарда лева по отношение на упования размер за 2024г. Трябва да се има поради, че предвиждания от държавното управление мощен фискален тласък за обществени вложения, ще докара до изместване на частните вложения. С други думи,
страната лишава повече запаси от частния бранш с цел да построява обществена инфраструктура.
Темповете на нарастване на разноските в бюджета за 2025 година са притеснително високи, повсеместни и доста надвишаващи темпа на напредък на стопанската система. Подобна политика рано или късно ще докара до нужда от съществено увеличение
на данъчната тежест и подлага на риск устойчивостта на обществените финанси.
Очакванията за действителен напредък за 2025 година наподобяват високи заради неустановеност за асимилиране на някои еврофондове, структурните проблеми в някои наши търговски сътрудници от Европейски Съюз и допустимо утежняване на бизнес средата, което би се отразило и върху проектите за претовареност и приходи в частния бранш. Неточното прогнозиране на Брутният вътрешен продукт компрометира оценката за всички други фискални индикатори –
доходи, разноски, салдо, равнище на дълга, размер на страната в стопанската система и така нататък
Дори най-оптимистичните прогнози за растежа на Брутният вътрешен продукт и инфлацията за 2025 година не дават никакво съображение за предстоящото повишаване на приходите по консолидираната фискална стратегия от 28%. Подобен напредък е нереалистичен и е най-сериозната опасност за осъществяването
на планувания бюджетен недостиг по консолидираната фискална стратегия.
В проекциите за 2025 година влошеният систематичен баланс доближава рекордни равнища. Налице е стремително, съвсем двойно повишаване на структурния недостиг и засилваща се агресия спрямо 2024 година Липсата на систематичност
в метода на бюджета води до това,
че бюджетната политика минава от експазионистична проциклична през 2025 година към рестриктивна проциклична към 2028 година Тя не е в синхрон с развиването на стопанската система и декларираната парична политика. Съветът напомня, че с оглед гарантиране на макроикономическата непоклатимост и устойчива дълготрайна наклонност за развиване,
позицията следва да бъде антициклична или в краен случай – неутрална.
Прогнозата за приходите наподобява надценена, разноските порастват с големи темпове, резервира се наклонността за повишение на пенсиите и заплатите, само че без промени, възнамеряват се големи суми за финансови разноски,
които не престават да не се извършват,
поддържат се основни дефицити и се усилва държавния дълг. Съветът смята, че плануваната фискална политика има мощно проциклично въздействие и слага под риск фискалната резистентност в средносрочен проект.
Експанзията на държавните разноски през 2025 година в размер на 7% от Брутният вътрешен продукт води
до сериозна смяна в съотношението публичен/частен бранш. Публичният бранш доближава 46% от Брутният вътрешен продукт, което е много над плануваното ограничаване в Закона за обществените финанси от 40%. Подобен годишен скок
на обществените разноски не е имало от 1996г. насам,
като повода за растежа на разноските в границите на към 10% от Брутният вътрешен продукт тогава са заплащания за лихви по дълга. Големият обществен бранш ще ограничи и икономическия напредък. Фискалният съвет предлага преразглеждане на разходната част на бюджета като се търсят разновидности за тяхната оптимизация и понижаване.
Според Фискалният съвет желанието за нарастване на разноските
за личен състав единствено за една година с 28% ще има мощно проинфлационен резултат, ще оказва годишно мощен напън върху бюджета и ще наруши салдото на пазара на труда, като сложи държавните чиновници в по-изгодна позиция от тези в частния бранш.
Фискалният съвет предлага всички предлагани ограничения,
водещи до увеличение на покупателната дарба на популацията да се преглеждат доста деликатно и при опция да бъдат отсрочени с оглед вероятността от проинфлационно влияние и риск от вероятно несъблюдение критериите за участие в еврозоната.
С притеснителни темпове нараства размера
на консолидирания държавен дълг – усилва се с 64 % за прогнозния интервал. Разходите за лихви също порастват стремително – с 60% единствено за 2025 година и към края на прогнозния интервал ще съставляват 1,2% от Брутният вътрешен продукт. С това движение България доста бързо може да загуби имиджа на страна с невисок фискален риск във връзка с своята задлъжнялост.
Фискалният съвет смята, че проекциите за приходите
в проектобюджета са надценени и нереалистични. Разработената от Фискалния съвет различна оценка за приходите за 2025 година демонстрира риск от несъблюдение на данъчните доходи до 8,6 милиарда лева, по отношение на оповестените до този миг данни. Фискалният съвет не може да валидира и предстоящите доходи,
както и достоверността на данните във формат „ Държавно ръководство “.
Продължаващата политика за отчисляване на 100% от дивидентите от държавните предприятия в средносрочен проект ще докара до тяхната декапитализация, неспособност за развиване и поддържане на конкурентоспособност.
Фискалният съвет смята, че препоръчаната данъчна прошка
подкопава доверието в данъчната система и данъчната администрация и може да докара до разубеждаване на правилните данъчно задължени лица да извършват своите отговорности пред страната. Изследвайки интернационалните практики, Фискалният съвет стигна до заключението, че в страната не са налични чрезвичайните условия и предпоставки, които да постановат провеждането на данъчна прошка.
Фискалният съвет на България разгласява становище относно Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025г. и Проекта на Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2025-2028 година Екпертите означават нуждата от в допълнение преправяне на препоръчаната от
Министерството на финансите финансова рамка за идната година.
Според Фискалния съвет сборът от препоръчаните политики и ограничения в Проектобюджет 2025 не дава отговор на икономическите цели и проблемите, които би трябвало да адресира бюджета. Освен това, няма и политическа валидация,
посредством управническа политическа стратегия,
която да позволи смяната на процедура на откритата данъчна система. Може да се каже, че има две огромни провокации в макроикономически проект – изпреварващо повишаване на заплатите, заради дефицита на пазара на труда, и намаляващата продуктивност заради тази причина. Второто огромно предизвикателство
е обвързвано с конкурентоспособността на стопанската система и доста ниското равнище на вложения.
От друга страна, няма забележителна мярка, а тъкмо противоположното, която да подтиква продуктивността на труда и изстудяване на потреблението и приходите.
Според Фискалният съвет желанието за нарастване на разноските
за личен състав единствено за една година с 28% ще има мощно проинфлационен резултат, ще оказва годишно мощен напън върху бюджета и ще наруши салдото на пазара на труда, като сложи държавните чиновници в по-изгодна позиция от тези в частния бранш.
Процентното нарастване на финансовите разноски е рекордно – с 40% по отношение на проекта за 2024г.
През 2024г. техният дял в Брутният вътрешен продукт доближава 4,9%, а през 2025г. той към този момент доближава 6,6%. В номинална стойност се обрисува растеж от 7,4 милиарда лева по отношение на упования размер за 2024г. Трябва да се има поради, че предвиждания от държавното управление мощен фискален тласък за обществени вложения, ще докара до изместване на частните вложения. С други думи,
страната лишава повече запаси от частния бранш с цел да построява обществена инфраструктура.
Темповете на нарастване на разноските в бюджета за 2025 година са притеснително високи, повсеместни и доста надвишаващи темпа на напредък на стопанската система. Подобна политика рано или късно ще докара до нужда от съществено увеличение
на данъчната тежест и подлага на риск устойчивостта на обществените финанси.
Очакванията за действителен напредък за 2025 година наподобяват високи заради неустановеност за асимилиране на някои еврофондове, структурните проблеми в някои наши търговски сътрудници от Европейски Съюз и допустимо утежняване на бизнес средата, което би се отразило и върху проектите за претовареност и приходи в частния бранш. Неточното прогнозиране на Брутният вътрешен продукт компрометира оценката за всички други фискални индикатори –
доходи, разноски, салдо, равнище на дълга, размер на страната в стопанската система и така нататък
Дори най-оптимистичните прогнози за растежа на Брутният вътрешен продукт и инфлацията за 2025 година не дават никакво съображение за предстоящото повишаване на приходите по консолидираната фискална стратегия от 28%. Подобен напредък е нереалистичен и е най-сериозната опасност за осъществяването
на планувания бюджетен недостиг по консолидираната фискална стратегия.
В проекциите за 2025 година влошеният систематичен баланс доближава рекордни равнища. Налице е стремително, съвсем двойно повишаване на структурния недостиг и засилваща се агресия спрямо 2024 година Липсата на систематичност
в метода на бюджета води до това,
че бюджетната политика минава от експазионистична проциклична през 2025 година към рестриктивна проциклична към 2028 година Тя не е в синхрон с развиването на стопанската система и декларираната парична политика. Съветът напомня, че с оглед гарантиране на макроикономическата непоклатимост и устойчива дълготрайна наклонност за развиване,
позицията следва да бъде антициклична или в краен случай – неутрална.
Прогнозата за приходите наподобява надценена, разноските порастват с големи темпове, резервира се наклонността за повишение на пенсиите и заплатите, само че без промени, възнамеряват се големи суми за финансови разноски,
които не престават да не се извършват,
поддържат се основни дефицити и се усилва държавния дълг. Съветът смята, че плануваната фискална политика има мощно проциклично въздействие и слага под риск фискалната резистентност в средносрочен проект.
Експанзията на държавните разноски през 2025 година в размер на 7% от Брутният вътрешен продукт води
до сериозна смяна в съотношението публичен/частен бранш. Публичният бранш доближава 46% от Брутният вътрешен продукт, което е много над плануваното ограничаване в Закона за обществените финанси от 40%. Подобен годишен скок
на обществените разноски не е имало от 1996г. насам,
като повода за растежа на разноските в границите на към 10% от Брутният вътрешен продукт тогава са заплащания за лихви по дълга. Големият обществен бранш ще ограничи и икономическия напредък. Фискалният съвет предлага преразглеждане на разходната част на бюджета като се търсят разновидности за тяхната оптимизация и понижаване.
Според Фискалният съвет желанието за нарастване на разноските
за личен състав единствено за една година с 28% ще има мощно проинфлационен резултат, ще оказва годишно мощен напън върху бюджета и ще наруши салдото на пазара на труда, като сложи държавните чиновници в по-изгодна позиция от тези в частния бранш.
Фискалният съвет предлага всички предлагани ограничения,
водещи до увеличение на покупателната дарба на популацията да се преглеждат доста деликатно и при опция да бъдат отсрочени с оглед вероятността от проинфлационно влияние и риск от вероятно несъблюдение критериите за участие в еврозоната.
С притеснителни темпове нараства размера
на консолидирания държавен дълг – усилва се с 64 % за прогнозния интервал. Разходите за лихви също порастват стремително – с 60% единствено за 2025 година и към края на прогнозния интервал ще съставляват 1,2% от Брутният вътрешен продукт. С това движение България доста бързо може да загуби имиджа на страна с невисок фискален риск във връзка с своята задлъжнялост.
Фискалният съвет смята, че проекциите за приходите
в проектобюджета са надценени и нереалистични. Разработената от Фискалния съвет различна оценка за приходите за 2025 година демонстрира риск от несъблюдение на данъчните доходи до 8,6 милиарда лева, по отношение на оповестените до този миг данни. Фискалният съвет не може да валидира и предстоящите доходи,
както и достоверността на данните във формат „ Държавно ръководство “.
Продължаващата политика за отчисляване на 100% от дивидентите от държавните предприятия в средносрочен проект ще докара до тяхната декапитализация, неспособност за развиване и поддържане на конкурентоспособност.
Фискалният съвет смята, че препоръчаната данъчна прошка
подкопава доверието в данъчната система и данъчната администрация и може да докара до разубеждаване на правилните данъчно задължени лица да извършват своите отговорности пред страната. Изследвайки интернационалните практики, Фискалният съвет стигна до заключението, че в страната не са налични чрезвичайните условия и предпоставки, които да постановат провеждането на данъчна прошка.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ