МВФ: България трябва да затегне фискалната си политика
Фискалната политика би трябвало да бъде затегната и да се насочи от поддръжка за потреблението към поощряване на качествените вложения. Гледайки напред, фокусът би трябвало да бъде върху активизирането на спомагателни доходи, с цел да се отговори на възходящите потребности в инфраструктурата, опазването на здравето и образованието и да се помогне за понижаване на неравенствата.
Във финансовия бранш е належащо да продължи строгия макропруденциален контрол, с цел да се овладеят кредитните опасности.
Ускоряването на структурните промени е от значително значение за повишение на продуктивността, задълбочаване на интеграцията с единния пазар на Европейски Съюз, подсилване на ръководството и гарантиране на изплащането на средствата по ПВУ.
Това гласят трите съществени рекомендации на задачата на Международния валутен фонд (МВФ), която следва да бъде публично показана през днешния ден, съобщи БГНЕС.
В заключителния отчет на ръководения от Фабиан Борнхорст екип се споделя, че приемането на еврото е значим стадий за България и опция за подсилване на институциите, повишение на доверието в политиките и ускорение на средносрочния напредък.
Въпреки сложната среда държавното управление реализира забележителен прогрес, като обезпечи присъединение към еврозоната, утвърди бюджета за 2025 година и предоговори Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). Икономическият подтик е мощен, пазарът на труда е затегнат, а инфлацията е висока. Високият растеж на заплатите поддържа конвергенцията на приходите, макар че растежът на продуктивността изостава. Кредитите – изключително ипотечните – се усилват бързо, редом с цените на жилищата.
Икономическата интензивност се чака да остане мощна, подкрепена от солидно ползване.
В този подтекст политиките би трябвало да бъдат калибрирани деликатно. За да се осъществят изцяло изгодите от приемането на еврото, да се увеличи трайно виталният стандарт и да се избегнат макрофинансови несъответствия, виновните за взимането на политическите решения лица би трябвало да засилят фискалната дисциплинираност, да ръководят рисковете от прехода към еврозоната и да ускорят промените. Наличието на предвидима и поредна политическа среда би асъдействало за постигането на тези цели, споделят от МВФ.
Очаква се последователно закъснение на инфлацията.
Прогнозираме общата годишна инфлация да бъде към 3.5 % приблизително през 2025 година и 2026 година и едвам по-късно да се забави. Динамиката на заплатите е основен мотор: повишението на заплатите в подтекста на затегнатите пазари на труда, нарастването на минималната работна заплата, обвързвано със междинните заплати, и индексацията на заплатите в обществения бранш водят до доближаване на приходите към междинните за Европейски Съюз, само че също по този начин подтикват вътрешното търсене. Тъй като разноските за труд нарастват по-бързо от продуктивността, маржовете на облага се свиват, засилвайки преместването на растящите заплати към цените.
Предстоящото приемане на еврото дава подтик на вероятностите в кратковременен проект.
Очаква се преходът към еврото да ускори институционалното доверие и доверието на вложителите, като в същото време понижи валутния риск и транзакционните разноски. Някои от тези изгоди към този момент се виждат в свиването на суверенните спредовете и скорошните покачвания на кредитния рейтинг на България. Присъединяването към еврозоната също по този начин предлага опция за подсилване на институциите, увеличение на доверието в провежданите политики и повишение на средносрочния напредък посредством вложения. Мерки като двойното изписване на цените в евро и лв., наблюдението на цените и настоящата осведомителна акция са от основно значение за справяне с публичните опасения и разширение на поддръжката. Предишният опит демонстрира, че всички ценови резултати, свързани със промяната на валутата, евентуално ще бъдат дребни и краткотрайни.
Рисковете за вероятностите произтичат от натиска върху търсенето и нарасналата външна неустойчивост.
Трайно мощното вътрешно търсене може да докара до прегряване и по-продължителен инфлационен напън. Бързата кредитна агресия и възходящата експозиция на банките към ипотечни заеми могат да основат уязвимости. При неналичието на деликатно калибрирани политики тези развития биха могли да доведат до макрофинансови несъответствия. Инерцията на промените може да се загуби след приемането на еврото, в това число и при положение на връщане на политическата неустановеност, и да сложи под риск изгодите от интеграцията. По отношение на външната среда, слабата интензивност на комерсиалните сътрудници и нарасналото геополитическо напрежение могат да натежат повече на растежа, по отношение на актуалната прогноза, до момента в който напрежението и несигурността в комерсиалната политика могат да навредят на търговията и задграничните вложения.
Финансовият бранш продължава да се показва солидно.
Капитализацията на банките е измежду най-високите в Европейски Съюз, отразявайки съществени спомагателни буфери, а ликвидността остава забележителна. Съотношението на необслужваните заеми спада на фона на мощната кредитна агресия, до момента в който евтиното финансиране от огромната и възходяща депозитна база поддържа необятни лихвени маржове и висока доходност. Стрес тестванията демонстрират, че банките остават устойчиви и при съществени хипотетични разтърсвания. Някои потребителски заеми обаче се насочват към небанкови кредитори, които са обект на по-малко строги регулации и демонстрират по-високи нива на необслужваните заеми. Другите небанкови финансови институции, по-специално застрахователни сдружения и капиталови фондове, не престават да имат лимитирана роля, което изисква съгласувани старания за задълбочаване на финансовото ходатайство посредством предложение на различни капиталови артикули на семействата в подтекста на възходящите приходи.
Въпреки това бързият напредък на потребителските заеми, изключително на ипотечните заеми, усилва систематичните опасности на пазара на недвижими парцели.
Въпреки, че кредитната агресия като цяло е оправдана поради към момента плиткия финансов бранш, растежът на кредитирането на семействата изпреварва нарастването на приходите. По-конкретно, динамичното ипотечно кредитиране, съчетано с възходящите разноски за строителство, докара до растеж на цените на жилищните парцели с 15%. Някои ипотечни заеми се употребяват за закупуване на необитавани парцели с капиталова цел, което в допълнение натоварва жилищния пазар и ускорява понижената досегаемост на жилищата, която се следи в някои сегменти. По тази причина приветстваме прецизното наблюдаване от страна на Българска народна банка на разрастващите се систематични опасности на жилищния пазар.
Във финансовия бранш е належащо да продължи строгия макропруденциален контрол, с цел да се овладеят кредитните опасности.
Ускоряването на структурните промени е от значително значение за повишение на продуктивността, задълбочаване на интеграцията с единния пазар на Европейски Съюз, подсилване на ръководството и гарантиране на изплащането на средствата по ПВУ.
Това гласят трите съществени рекомендации на задачата на Международния валутен фонд (МВФ), която следва да бъде публично показана през днешния ден, съобщи БГНЕС.
В заключителния отчет на ръководения от Фабиан Борнхорст екип се споделя, че приемането на еврото е значим стадий за България и опция за подсилване на институциите, повишение на доверието в политиките и ускорение на средносрочния напредък.
Въпреки сложната среда държавното управление реализира забележителен прогрес, като обезпечи присъединение към еврозоната, утвърди бюджета за 2025 година и предоговори Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). Икономическият подтик е мощен, пазарът на труда е затегнат, а инфлацията е висока. Високият растеж на заплатите поддържа конвергенцията на приходите, макар че растежът на продуктивността изостава. Кредитите – изключително ипотечните – се усилват бързо, редом с цените на жилищата.
Икономическата интензивност се чака да остане мощна, подкрепена от солидно ползване.
В този подтекст политиките би трябвало да бъдат калибрирани деликатно. За да се осъществят изцяло изгодите от приемането на еврото, да се увеличи трайно виталният стандарт и да се избегнат макрофинансови несъответствия, виновните за взимането на политическите решения лица би трябвало да засилят фискалната дисциплинираност, да ръководят рисковете от прехода към еврозоната и да ускорят промените. Наличието на предвидима и поредна политическа среда би асъдействало за постигането на тези цели, споделят от МВФ.
Очаква се последователно закъснение на инфлацията.
Прогнозираме общата годишна инфлация да бъде към 3.5 % приблизително през 2025 година и 2026 година и едвам по-късно да се забави. Динамиката на заплатите е основен мотор: повишението на заплатите в подтекста на затегнатите пазари на труда, нарастването на минималната работна заплата, обвързвано със междинните заплати, и индексацията на заплатите в обществения бранш водят до доближаване на приходите към междинните за Европейски Съюз, само че също по този начин подтикват вътрешното търсене. Тъй като разноските за труд нарастват по-бързо от продуктивността, маржовете на облага се свиват, засилвайки преместването на растящите заплати към цените.
Предстоящото приемане на еврото дава подтик на вероятностите в кратковременен проект.
Очаква се преходът към еврото да ускори институционалното доверие и доверието на вложителите, като в същото време понижи валутния риск и транзакционните разноски. Някои от тези изгоди към този момент се виждат в свиването на суверенните спредовете и скорошните покачвания на кредитния рейтинг на България. Присъединяването към еврозоната също по този начин предлага опция за подсилване на институциите, увеличение на доверието в провежданите политики и повишение на средносрочния напредък посредством вложения. Мерки като двойното изписване на цените в евро и лв., наблюдението на цените и настоящата осведомителна акция са от основно значение за справяне с публичните опасения и разширение на поддръжката. Предишният опит демонстрира, че всички ценови резултати, свързани със промяната на валутата, евентуално ще бъдат дребни и краткотрайни.
Рисковете за вероятностите произтичат от натиска върху търсенето и нарасналата външна неустойчивост.
Трайно мощното вътрешно търсене може да докара до прегряване и по-продължителен инфлационен напън. Бързата кредитна агресия и възходящата експозиция на банките към ипотечни заеми могат да основат уязвимости. При неналичието на деликатно калибрирани политики тези развития биха могли да доведат до макрофинансови несъответствия. Инерцията на промените може да се загуби след приемането на еврото, в това число и при положение на връщане на политическата неустановеност, и да сложи под риск изгодите от интеграцията. По отношение на външната среда, слабата интензивност на комерсиалните сътрудници и нарасналото геополитическо напрежение могат да натежат повече на растежа, по отношение на актуалната прогноза, до момента в който напрежението и несигурността в комерсиалната политика могат да навредят на търговията и задграничните вложения.
Финансовият бранш продължава да се показва солидно.
Капитализацията на банките е измежду най-високите в Европейски Съюз, отразявайки съществени спомагателни буфери, а ликвидността остава забележителна. Съотношението на необслужваните заеми спада на фона на мощната кредитна агресия, до момента в който евтиното финансиране от огромната и възходяща депозитна база поддържа необятни лихвени маржове и висока доходност. Стрес тестванията демонстрират, че банките остават устойчиви и при съществени хипотетични разтърсвания. Някои потребителски заеми обаче се насочват към небанкови кредитори, които са обект на по-малко строги регулации и демонстрират по-високи нива на необслужваните заеми. Другите небанкови финансови институции, по-специално застрахователни сдружения и капиталови фондове, не престават да имат лимитирана роля, което изисква съгласувани старания за задълбочаване на финансовото ходатайство посредством предложение на различни капиталови артикули на семействата в подтекста на възходящите приходи.
Въпреки това бързият напредък на потребителските заеми, изключително на ипотечните заеми, усилва систематичните опасности на пазара на недвижими парцели.
Въпреки, че кредитната агресия като цяло е оправдана поради към момента плиткия финансов бранш, растежът на кредитирането на семействата изпреварва нарастването на приходите. По-конкретно, динамичното ипотечно кредитиране, съчетано с възходящите разноски за строителство, докара до растеж на цените на жилищните парцели с 15%. Някои ипотечни заеми се употребяват за закупуване на необитавани парцели с капиталова цел, което в допълнение натоварва жилищния пазар и ускорява понижената досегаемост на жилищата, която се следи в някои сегменти. По тази причина приветстваме прецизното наблюдаване от страна на Българска народна банка на разрастващите се систематични опасности на жилищния пазар.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ