Фискалната политика на държавата работи в пълно противоречие с монетарната

Фискалната политика на страната работи в цялостно несъгласие с паричната и основава условия за спомагателна инфлация. Това предизвести Любомир Каримански, член на Управителния съвет на Българската национална банка (БНБ), в ефира на предаването „ Лице в лице “ по bTV довечера.

„ Вижте какво става сред фискалната и паричната политика. Докато паричната гледаше да е устойчива, ние видяхме, че фискалната политика „ развързва кесията “, прави разноски, които усилват инфлацията “, съобщи Каримански.

Липса на съгласуваност за еврозоната

Финансистът направи паралел сред България и Хърватия по пътя към еврозоната, изтъквайки съществени дефицити в българския метод.

„ Разликата сред България и Хърватия е, че в Хърватия всички действаха като един. Имаше интегритет сред институциите. В България това продължава да не е по този начин “, разяснява той. Според него липсва задълбочена секторна оценка за процеса на подготовка и тестване, която да послужи за база при вземането на управнически решения.

Критика към „ удължителния закон “ за бюджета

Каримански изрази песимизъм по отношение на практиката за приемане на „ удължителен закон “ вместо постоянен бюджет за 2026 година. Той напомни, че Законът за обществените финанси ясно регламентира процедурата при липса на признат бюджет – разходване на 1/12 от средствата от миналата година.

„ Откъде накъде би трябвало да бъде одобрявано спомагателен закон, удължителен закон и в него да има някакви ограничения? Това единствено още толкоз довнася напрежение във финансовата дисциплинираност “, безапелационен бе икономистът.

Хаос с индексацията на заплатите

Особено остра рецензия Каримански насочи към текстовете, касаещи индексацията на възнагражденията в обществения бранш. Според него формулировката е неразбираема и основава опасности.

„ В удължителния закон одобриха индексация. И в този момент ще има напрежение. Не знам за какво предложиха това. В текста не излиза наяве за коя инфлация става дума – дали за показателя на потребителските цени, или за хармонизирания показател “, уточни той.

Експертът акцентира, че механичното нарастване на всички заплати е стопански голословно, защото не регистрира към този момент направените покачвания.

„ Заплатите през 2025 година ги вдигнахме с към 20% приблизително на целия обществен бранш. На една част се подвигнаха повече. Сега през 2026 година индексираме нещо, което сме вдигнали през 2025 година. Нямам пояснение. Това е политическо решение “, заключи членът на УС на Българска народна банка.Каримански даде образец за диспропорциите, които сходна политика основава: „ Това основава напрежения, тъй като има браншове, в които от 2023 година до 2025 година възнагражденията са увеличени със 70%. Сега още веднъж ще увеличим. Това може единствено да способства за обществени напрежения сред обособени браншове “.