Обсъждат промени в закона за ДДС
Фирмите няма да дължат Данък добавена стойност за продажбата на стока или услуга, в случай че клиентът не заплати. Това плануват промени в Закона за Данък добавена стойност, които бяха пуснати за публично разискване от Министерство на финансите (МФ). В момента законът дава опция дължимият Данък добавена стойност да бъде поправен, в случай че се промени цената на договорката, само че постоянно в практиката клиентът не заплаща, а продавачът би трябвало да внесе налог, тъй като е доставил стока или услуга.
От Съюза за стопанска самодейност, БТПП, БСК и КРИБ, както и от обособени компании са дали предложение по какъв начин новите проби да бъдат усъвършенствани, тъй че бизнесът действително да се възползва от смяната. От МФ са приели множеството оферти на бизнеса, написа " Труд ".
Първоначалният план на МФ планува, че “доставчикът може да поправя данъчната основа и начисления налог по осъществена доставка на артикули или услуги на територията на страната при положение на цялостно или отчасти неплащане, в случай че вземането му е дефинитивно несъбираемо или са налице доказателства за евентуалната му несъбираемост ". “Вземането се смята за дефинитивно несъбираемо в случаите, когато: 1. е погасено по отминалост и са налице доказателства за несполучливо извършено изпълнително производство; 2. длъжникът е разгласен в несъстоятелност; 3. длъжникът е премахнат след завършило произвеждане по разпродажба ".
Същевременно е посочено, че “несъбираемостта на вземането се смята за евентуална, когато вземането не е било изпълнено или погасено по различен метод в продължение на 730 дни и са налице доказателства, че длъжникът не разполага с активи, против които да бъде ориентирано насилственото осъществяване ".
Представителите на бизнеса възразяват против условието едно взимане да се смята за несъбираемо, в случай че е погасено по отминалост и има доказателства за несполучливо извършено изпълнително произвеждане. Давностният период е доста дълъг - 10 години. А за дребни суми предприемането на дейности за насилственото събиране може да е стопански безпричинно. Затова от БТПП оферират изразът “доказателства за несполучливо извършено изпълнително произвеждане " да отпадне или да се ползва единствено за суми в огромен размер, да вземем за пример за вземания над 100 хиляди лева или над 200 хиляди лева
От телекомуникацонната компания Йеттел пък показват, че клиентите най-често не заплащат дребни суми в размер до 300 лева, само че заради огромния брой длъжници общият размер на несъбираемите вземания за година нормално надминава 6 млн. лева От компанията показват, че междинният размер на Данък добавена стойност за възобновяване по несъбрано взимане от клиент е под 50 лева, а разходът единствено за държавни такси за издаване на заповед за осъществяване е над 100 лева Заедно с адвокатските възнаграждения разноските за завеждане на изпълнително дело ще надвишава близо 10 пъти възможния Данък добавена стойност за възобновяване за клиент. За сходни вземания не е финансово целесъобразно да се образува правосъдно дело и да се подхващат дейности за наложително осъществяване.
По отношение на периода от 730 дни, след който да се приема, че клиентът евентуално няма да заплати, от компанията показват, че е прекомерно дълъг. В други страни от Европейски Съюз периодите са от порядъка на 1 година (Нидерландия, Португалия, Испания, Унгария, Кипър, Естония, Литва), при някои даже по-малко (за дребни суми - 6 месеца в Португалия и 8 месеца в Швеция). В Португалия Данък добавена стойност предстои на възобновяване за вземания до 750 евро, които не са платени в период от 6 месеца. В Словакия срокът за вземания до 300 евро е 12 месеца. В Швеция за суми до 1000 шведски крони (еквивалент на към 92 евро) се изисква период от 8 месеца при облекчени условия на доказване на несъбираемостта. От телекома смятат, че подобаващ период за дребни вземания (например до 800 лева.) би бил 12 месеца или 365 календарни дни от датата, на която клиентът е трябвало да заплати. Подобни претенции има и от “Топлофикация София ".
Бизнесът желае да отпадне и условието клиентът да няма активи, тъй като това няма по какъв начин да бъде тествано, а също така клиентът от време на време не заплаща преднамерено. Бизнесът желае да бъдат уредени и разпоредбите за неплащане на Данък добавена стойност, в случай че клиентът е разгласен в неплатежоспособност. Всички тези оферти на бизнеса ще бъдат взети поради от МФ при окончателното оформяне на предложенията за промени в Закона за Данък добавена стойност.
От Съюза за стопанска самодейност, БТПП, БСК и КРИБ, както и от обособени компании са дали предложение по какъв начин новите проби да бъдат усъвършенствани, тъй че бизнесът действително да се възползва от смяната. От МФ са приели множеството оферти на бизнеса, написа " Труд ".
Първоначалният план на МФ планува, че “доставчикът може да поправя данъчната основа и начисления налог по осъществена доставка на артикули или услуги на територията на страната при положение на цялостно или отчасти неплащане, в случай че вземането му е дефинитивно несъбираемо или са налице доказателства за евентуалната му несъбираемост ". “Вземането се смята за дефинитивно несъбираемо в случаите, когато: 1. е погасено по отминалост и са налице доказателства за несполучливо извършено изпълнително производство; 2. длъжникът е разгласен в несъстоятелност; 3. длъжникът е премахнат след завършило произвеждане по разпродажба ".
Същевременно е посочено, че “несъбираемостта на вземането се смята за евентуална, когато вземането не е било изпълнено или погасено по различен метод в продължение на 730 дни и са налице доказателства, че длъжникът не разполага с активи, против които да бъде ориентирано насилственото осъществяване ".
Представителите на бизнеса възразяват против условието едно взимане да се смята за несъбираемо, в случай че е погасено по отминалост и има доказателства за несполучливо извършено изпълнително произвеждане. Давностният период е доста дълъг - 10 години. А за дребни суми предприемането на дейности за насилственото събиране може да е стопански безпричинно. Затова от БТПП оферират изразът “доказателства за несполучливо извършено изпълнително произвеждане " да отпадне или да се ползва единствено за суми в огромен размер, да вземем за пример за вземания над 100 хиляди лева или над 200 хиляди лева
От телекомуникацонната компания Йеттел пък показват, че клиентите най-често не заплащат дребни суми в размер до 300 лева, само че заради огромния брой длъжници общият размер на несъбираемите вземания за година нормално надминава 6 млн. лева От компанията показват, че междинният размер на Данък добавена стойност за възобновяване по несъбрано взимане от клиент е под 50 лева, а разходът единствено за държавни такси за издаване на заповед за осъществяване е над 100 лева Заедно с адвокатските възнаграждения разноските за завеждане на изпълнително дело ще надвишава близо 10 пъти възможния Данък добавена стойност за възобновяване за клиент. За сходни вземания не е финансово целесъобразно да се образува правосъдно дело и да се подхващат дейности за наложително осъществяване.
По отношение на периода от 730 дни, след който да се приема, че клиентът евентуално няма да заплати, от компанията показват, че е прекомерно дълъг. В други страни от Европейски Съюз периодите са от порядъка на 1 година (Нидерландия, Португалия, Испания, Унгария, Кипър, Естония, Литва), при някои даже по-малко (за дребни суми - 6 месеца в Португалия и 8 месеца в Швеция). В Португалия Данък добавена стойност предстои на възобновяване за вземания до 750 евро, които не са платени в период от 6 месеца. В Словакия срокът за вземания до 300 евро е 12 месеца. В Швеция за суми до 1000 шведски крони (еквивалент на към 92 евро) се изисква период от 8 месеца при облекчени условия на доказване на несъбираемостта. От телекома смятат, че подобаващ период за дребни вземания (например до 800 лева.) би бил 12 месеца или 365 календарни дни от датата, на която клиентът е трябвало да заплати. Подобни претенции има и от “Топлофикация София ".
Бизнесът желае да отпадне и условието клиентът да няма активи, тъй като това няма по какъв начин да бъде тествано, а също така клиентът от време на време не заплаща преднамерено. Бизнесът желае да бъдат уредени и разпоредбите за неплащане на Данък добавена стойност, в случай че клиентът е разгласен в неплатежоспособност. Всички тези оферти на бизнеса ще бъдат взети поради от МФ при окончателното оформяне на предложенията за промени в Закона за Данък добавена стойност.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ