Фирмите искат отсрочка за настройване на касовите апарати за еврото.

Фирмите желаят пролонгация за конфигуриране на касовите апарати за еврото. Според заместник-председателя на Българската стопанска камара Станислав Попдончев препоръчаните промени в Закона за въвеждане на еврото съдържат три доста значими неща. " Първото е датата 8 август - от този момент стартира новото обозначаване в двете валути, което с изключение на на етикетите, би трябвало да бъде изписано и на касовите бонове. Втората значима смяна е нарастване на интервала на следене за голословно повишаване на цените на стоките - вместо един месец - януари 2026 година, както беше в началото, срокът се удължава на близо 17 месеца - от 8 август 2025 година до 31 декември 2026 година Третата огромна смяна са големите пълномощия за КЗП и Национална агенция за приходите ", сподели той пред Нова тв.
Попдончев заяви, че има схващане от ръководителя на бюджетната комисия Делян Добрев срокът за изписването в касовите бележки на покупките в левове и в евро и закрепения курс да се отсрочи с един месец. Т.е. до 8 септември контролните органи да не глобяват тези компании, които не са съумели да настроят касовите си апарати за двете валути. Според в този момент настоящите законови текстове това би трябвало да стане от 8 август, само че сега единствено 35% от близо 500 000 касови апарата в страната са настроени да работят и в евро. " Това не е поради непочтеност на бизнесмените, а тъй като операторите на касовите апарати не смогват да се оправят с тази задача, изключително в сезона на отпуските ", каза  Попдончев.
Бизнесът е мощно обезпокоен и от удълженото наблюдаване върху цените - до края на 2026 година " Предложили сме смяна на периода на тази регулация - да бъде не по-дълъг от 31 март 2026 година Не е допустимо какъвто и да е бизнес за 17 месеца да не вдигне цените ", сподели Попдончев.
Друго терзание за бизнеса е неограниченият достъп на Национална агенция за приходите и КЗП до всякаква фирмена информация с измененията в Закона за въвеждане на еврото. " Национална агенция за приходите и КЗП ще имат достъп напълно до всякаква информация, която преценяват, и съгласно закона не може да се базира бизнесът на никаква фирмена или комерсиална загадка, която е предпазена от доста други закони. Въпросът е какво ще вършат тези органи с цялата тази информация ", разяснява икономистът Лъчезар Богданов в изявление за БНР.