Майк Дауни: Ако си неутрален в ситуации на потисничество, ти си част от проблема
Fire away! Стреляй! С тези думи Майк Дауни стартира диалога с един чужд български публицист. На лицето му грее голяма усмивка, а излъчването и езика на тялото му подсказват, че против теб има доброжелателен, безапелационен в дейностите си и, не на последно място – непринуден създател. Той може да бъде наименуван „ ера “ поради цялостната му впечатляваща биография и приноси към киното, театъра и литературата.
„ Златото на Истрия “, неговият дебютен разказ, показан на „ Синелибри “, е исторически роман, предаден с фикционални похвати. Действието се развива в адриатическата провинция Истрия – в днешно време, през римското господство и до момента в който трае партизанската антифашистка война. Както написа самият Дауни, книгата обгръща „ сериозен диапазон от исторически и топографски реалии, така че многото прочетени книги ми бяха освен потребни, само че и наложителни, тъй че литературната творба да носи точна информация по отношение на актуалната обстановка на служителите на реда под прикритие във Англия, живота на римската сцена и партизанското придвижване на полуострова “.
„ Гладиатори, трюфели, партизани и служители на реда под прикритие, проникнали в екодвижението, на пръв взор, въобще не се съчетават, само че пък са любопитни тематики. И по тези тематики са налице доста материали, в които човек би трябвало да се рови “, споделя Майк Дауни. В този негов първи опит в художествената литература, писан в „ скъпоценни откраднати мигове “, България също е упомената, въпреки и единствено един път. В благодарствения послепис към „ Златото на Истрия “, създателят издава, че до момента в който пишел книгата, се пазил да не споделя с прекомерно доста хора литературните си упоритости: „ Живеех в смешния смут от апокрифната история за Питър Кук, който постоянно, щом го настанели до някого на празнична вечеря, и този човек съобщавал: „ Знаете ли, аз пиша разказ “, Кук отговарял с типичната си жлъчност: „ О, белким? Аз също не го умея това “.
Снимка: Даниел Димитров
Майк Дауни – за специфичното си отношение към района и за какво България остава отвън полезрението му, за добродетелите и положителните планове като фикция, за продуцирания от него филм „ Зелена граница “ на Агнешка Холанд и резултата измежду политиците, за човешката сантименталност и изгодата от нея, за компромисите, които прави като публицист, режисьор и продуцент. И най-важното – за какво, в случай че си безпристрастен в обстановки на подтисничество и негативност, тогава ти си част от казуса.
Имате особено отношение към нашия район? Промени ли се то през годините?
- За първи път дойдох в този район в края на 70-те, началото на 80-те години, и видях гледка и калейдоскоп на историята, която се е случила през тези 40-45 години. Виждал съм друг тип промени, които се случват в доста от страните, които познавам и съм посещавал...
През 80-те години имах едно огромно голямо писателско турне, по време на което пътувах от Лондон до Източна Германия, от Източна Германия до Будапеща, от Будапеща до Белград, Букурещ. Посетих всички кино студия в региона по това време. Така че беше забавно да се види по какъв начин те в действителност са се трансформирали от комунистическата в посткомунистическата епоха, и по-късно са метаморфозирали в капиталистическата епоха. Ще бъде забавно да забележим какво ще се случи в посткапиталистическата епоха... Но смяната е голяма, феноменална. Промяна, която в никакъв случай не съм очаквал да видя през живота си.
Има избрани исторически неща, които се случват – като рухването на Берлинската стена, като апартейда, като края на комунизма и по този начин нататък. Това са неща, които считаме, че в никакъв случай няма да се случат, или че няма решение на този политически проблем. Точно по същия метод, както в този момент гледаме на Израел и Палестина. И, Господи, това няма да има край...
Къде остана България в това Ваше странствуване и за какво беше подмината?
- За страдание, човек има единствено един живот... А и Балканите, на Изток, не са единственото нещо, което ме интересува. Като режисьор съм направил над 100 филма, на пет разнообразни континента, с създатели от целия свят. Статистически видяно, няма по какъв начин да прекарам толкоз време в България.
Снимка: Даниел Димитров
За мен е в действителност значимо книгата ми да стигне до читателите в България, в Сърбия, в Румъния, в Хърватия, в Македония, тъй като мисля, че приказва доста за тези места – заради тяхната сходна история и генезис. Тя отразява доста от концепциите и възприятията, вярванията и опциите на целия този район. Знам, че това е значимо.
Последният ми „ политически “ въпрос е по какъв начин Ви се коства България през днешния ден, от пръв взор...
- Виждам промени, и то към по-добро. Харесвам места, които са леко анархични и леко безредни. Виждам, че тяхната автентичност включва един тип хомогенизирана еврокултура, да кажем. Много имам вяра в личната си еднаквост като ирландец. И ние сме дребна страна. И ние желаеме да запазим езика си. Искаме да запазим нашата еднаквост. Не желаеме да станем прекомерно хомогенизирани в – разбирате какво имам поради – световното село.
В България към момента имам това усещане… Все още нещата ми се костват малко на границата. Все още има благоприятни условия, към момента е малко диво, само че също по този начин и високо цивилизовано, цялостно е с културни хора. Има нюх към изкуствата. Има доста възприятие за просвета. И, несъмнено, кой може да се оплаче от страна, град, компания или кино фестивал, които желаят да демонстрират моите филми и желаят да издадат моята книга (Смее се – бел. а.). Страхотно е. Харесва ми.
„ С моите филми се пробвам да създам по-добър свят и да дам на хората някакво достолепие “, казвате Вие. Това не звучи ли като фикция?
- Мисля, че всички би трябвало да имаме по-високи цели. Силно имам вяра в това, че би трябвало да… Ако се целим по-нависоко, може и да стигнем по-далеч. Искрено имам вяра, че изкуството да създаваш, колкото и малко или огромно да е, има триумф, стига да има своя дребен принос към смяна в нещо към по-добро. И това е задоволително.
В последна сметка, в случай че има задоволително хора, които го вършат, ще има кумулативен резултат, резултат на пеперудата. Ако пеперуда размаха крила в Китай, в Южна Америка има земетресение. Тези неща са доста значими за мен. Винаги съм бил обществено зает публицист, режисьор, продуцент или каквото и да е, без значение дали съм се занимавал с театрална или кино продукция.
Снимка: Даниел Димитров
И мисля, че, в случай че погледнете всичките ми 100 кино лентата, ще намерите нещо обществено ангажирано политически. Със сигурност, това, което няма да намерите в нито един от моите филми или книги, е бездейност, неналичието на увереност, индиферентност или съмнение, или, както споделяме в Англия, sitting on the fence (Идиом, дословен превод – седнал съм на оградата – бел. а.). Мисля, че, в случай че си безпристрастен в обстановки на подтисничество и негативност, тогава ти си част от казуса.
Има ли Ваша книга или филм, които са постигнали този резултат, за който говорите, или противоположното – не са съумели да го реализиран, макар желанието...
- Ще отговоря по този начин – ето какво се случва сега. „ Зелена граница “ е филм на режисьора Агнешка Холанд (Майк Дауни е един от продуцентите на кино лентата – бел. а.). За трета седмица това е най-касовият филм. Разказва историята на мигранти, преминаващи от Беларус в Полша. Миналата седмица министър-председателят, президентът и министърът на правораздаването се оповестиха против този филм, като споделиха, че това е най-опасното нещо за полското общество сега. Бла, бла, бла. Всеки, който отиде да го гледа, е именуван „ прасе в киното “. Те също по този начин сътвориха климат на ненавист и яд, имаше и онлайн нападки по отношение на режисьора. Това значи, че тя би трябвало да има 24-часова защита.
Филмът е доста човешки. Става въпрос за истината. Става въпрос за нас, изправени пред нашите европейски идеали и обичаи, да бъдем несъмнено леговище за хора, в чиито страни има заплаха. Полша отхвърля това, и то доста изрично. Но това е най-големият филм в Полша от началото на годината, 600 000 души са го гледали досега. Там скоро има избори и бих се обзаложил, че всеки от тези 600 000 души ще гласоподава против партията на Качински. Ще гласоподава за по-справедливо общество. Така че това е образец за нещо, което има силата да промени друго нещо. Да несъмнено, има и неуспехи. Това е отговорът на останалата част от въпроса Ви. Но аз обичам всичките си „ деца “ еднообразно.
Романтичен човек ли сте? „ Полезно “ ли е това качество на един създател?
- Идеята за хармония и концепцията за изкуство сама по себе си е тип сантиментален акт и сантиментален жест. Защото има връзка с публиката и директна връзка с хора, които са подготвени да споделят твоята романтика, или твоя роман, филм, история и сходни неща. Изключително значимо е това, което вършим, да има известна, уповавам се, доверчивост, както и избрана храброст.
Мисля, че наивността и смелостта се вписват в сантименталния блян, поддържан от Гьоте и някои от огромните литературни романтици. Трябва да сте подготвени да рискувате, с цел да придобиете схващане за себе си или за работата си, или за любовта си към нещо. Също по този начин, би трябвало споделите тази обич...
Следващият ми въпрос става непотребен – дали доброжелателността постоянно се отплаща...
- Да...
Правил ли сте компромис в продуцирането на филм?
- С всеки един филм (Смее се – бел. а.). Всеки един филм е серия от взаимни отстъпки – от първата стъпка, на писане на сюжета. Ето за какво, сюжетът се разграничава толкоз доста от романа. Сценарият не се написа за един вид аудитория, а за разнообразни аудитории. Пише се за режисьора. Пише се за продуцента. Пише се за този, който финансира. Трябва да се натиснат доста и разнообразни бутони. И по този начин, на процедура, самият акт на писане на сюжет е голям компромис. Защото се пробва да направи прекалено много неща.
Това е малко по-нисша форма на изкуство и може да съществува единствено в подтекста на gesamtkunstwerk, на цялото произведение на изкуството, което е филмът (Gesamtkunstwerk – произведение на изкуството, което употребява всички или доста форми на изкуството, или се стреми към това – заемка от немски, на британски се приема като термин в естетиката – бел. а.). Така че, по формулировка, има доста взаимни отстъпки. Писането на разказ, несъмнено, е нещо доста друго. По явни аргументи. Това не е групов акт на създание. Там сме единствено аз, моята химикалка и хартията (Смее се – бел. а.).
Вашият персонален живот е прекомерно забавен, бихте ли основал филм по живота си?
- Никой не се интересува от живота ми. Мисля, че всичко, което човек прави, изключително в литературата, е нещо като... Въпреки че там изглеждаш като обособен състезател. В последна сметка, всичко зависи от теб. Твоето мнение, мисли и хрумвания ги слагаш в устата на други хора. И от време на време се получава нещо като дълъг диалог със себе си. И, както моят сътрудник доста постоянно ми споделя: „ Майк, аз в действителност не би трябвало да съм тук. Ти към този момент водиш диалога със себе си, всички гласове се въртят в главата ти. И по този начин е доста по-добре, тъй като никой не те прекъсва. (Смее се – бел. а.).
И най-после, по какъв начин бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... "?
- Живота. И благодаря за хубавите и истински въпроси. Харесаха ми.
Снимка: Даниел Димитров
Майк Дауни е роден през 1959 година Той е ирландско-британски кино продуцент, публицист, сценарист, журналист, сценичен режисьор и академични учител. Председател е на Европейската кино академия и почетен ръководител на Европейската кино премия LUX – на публиката. Удостоен е с оценката „ Офицер на ордена на Британската империя “. През 2022 година университетът „ Уорик “ му присъжда почетното звание „ Доктор хонорис идея “ за забележителен принос към международното кино. „ Златото на Истрия “ (2022) е неговият дебютен разказ.
Съосновател и основен изпълнителен шеф е на самостоятелната продуцентска къща Film and Music Entertainment (F&ME) със седалища в Дъблин и Лондон. Бил е част от десетки интернационалните журита на кино фестивали по целия свят. Продуцираният от него „ Зелена граница “ завоюва четири награди от кинофестивала във Венеция. Дауни е сценарист и продуцент на кино лентата „ Възходът и падението на другаря Зило “ (2022) на режиьора Фатмир Кочи, част от конкурсната стратегия на „ Синелибри “.
Албанският режисьор показва „ Възходът и падението на другаря Зило “ на кино-литературния фестивал „ Синелибри “




