Астрономи откриха нов вид полярно сияние
Финландски астрономи-любители снимаха нова форма на полярно зарево, което прилича слоести облаци или пясъчни дюни, заяви ТАСС.
Съществуването им евентуално е обвързвано с височинни атмосферни талази, заяви в сряда пресслужбата на Хелзинкския университет, базирайки се на обява в сп. "Ей Джи Ю Адвансис ".
"Разликите в яркостта сред "вълните " на тези небесни дюни може да са свързани със съществуването на аналогични съмнения в потока частици, падащи на земята от космоса или в разпределението на атомите О2 в атмосферата на планетата ", сподели проф. Мина Палмрот от Хелзинкския университет.
Северното зарево е резултат от въздействието на магнитосферата на Земята и слънчевия вятър - потока плазма и заредени частици, които Слънцето излъчва в космоса. Тези частици се движат дружно със силовите линии на магнитното поле на планетата, "стъпило " на двата полюса на Земята, предава Българска телеграфна агенция.
Благодарение на това разположение на силовите линии, заредените частици, които всекидневно не попадат в атмосферата, свободно проникват в нея на полюсите, сблъскват се с молекули азот и О2 и това провокира синьо-зелените светлини, които назоваваме северно или полярно зарево.
През последните години фотографи-любители, които оказват помощ на НАСА да учи тези явления, започнаха да приказват за поява на нов вид зарево в арктическото небе. Преди година тези сияния, наподобяващи виолетова дъга, бяха деликатно изследвани от учените. Те откриха, че сиянието е подбудено от неповторима композиция от процеси, свързани с интензивността на Слънцето и придвижването на потока йони в земната атмосфера.
Палмрот и сътрудниците й са разкрили още един вид зарево, откакто към тях се обърнали за помощ няколко астрономи-любители. Те забелязали неколкократно в нощното небе над Финландия светлини, които не спадали към категорията на полярните сияния и на виолетовите дъги.
Учените и феновете обединили старания и почнали наблюдения. Снимки от разнообразни точки разрешили на учените да открият, че светлините пораждат в горните пластове на мезосферата на височина към 100 км. Тази част на атмосферата съвсем не е изследвана и по тази причина физиците не могат да дефинират кое тъкмо поражда полярните дюни, споделя Палмрот.
Съществуването им евентуално е обвързвано с височинни атмосферни талази, заяви в сряда пресслужбата на Хелзинкския университет, базирайки се на обява в сп. "Ей Джи Ю Адвансис ".
"Разликите в яркостта сред "вълните " на тези небесни дюни може да са свързани със съществуването на аналогични съмнения в потока частици, падащи на земята от космоса или в разпределението на атомите О2 в атмосферата на планетата ", сподели проф. Мина Палмрот от Хелзинкския университет.
Северното зарево е резултат от въздействието на магнитосферата на Земята и слънчевия вятър - потока плазма и заредени частици, които Слънцето излъчва в космоса. Тези частици се движат дружно със силовите линии на магнитното поле на планетата, "стъпило " на двата полюса на Земята, предава Българска телеграфна агенция.
Благодарение на това разположение на силовите линии, заредените частици, които всекидневно не попадат в атмосферата, свободно проникват в нея на полюсите, сблъскват се с молекули азот и О2 и това провокира синьо-зелените светлини, които назоваваме северно или полярно зарево.
През последните години фотографи-любители, които оказват помощ на НАСА да учи тези явления, започнаха да приказват за поява на нов вид зарево в арктическото небе. Преди година тези сияния, наподобяващи виолетова дъга, бяха деликатно изследвани от учените. Те откриха, че сиянието е подбудено от неповторима композиция от процеси, свързани с интензивността на Слънцето и придвижването на потока йони в земната атмосфера.
Палмрот и сътрудниците й са разкрили още един вид зарево, откакто към тях се обърнали за помощ няколко астрономи-любители. Те забелязали неколкократно в нощното небе над Финландия светлини, които не спадали към категорията на полярните сияния и на виолетовите дъги.
Учените и феновете обединили старания и почнали наблюдения. Снимки от разнообразни точки разрешили на учените да открият, че светлините пораждат в горните пластове на мезосферата на височина към 100 км. Тази част на атмосферата съвсем не е изследвана и по тази причина физиците не могат да дефинират кое тъкмо поражда полярните дюни, споделя Палмрот.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ