Бюджет 2022: твърде щедър и с рискове
- Финансовото министерство предложи план за бюджет за 2022 година, плануван с голям недостиг и забележителен растеж на дълга. - Правителството ще разполага с съвсем 10 милиарда лева над миналогодишните средства, или с 46% от упования Брутният вътрешен продукт. - Основните опасности са, че стъпва на прекомерно оптимистични залагания и може в допълнение да ускори инфлацията и да подкопае растежа.
Новото държавно управление пристигна с заричане за по-прозрачно и мъдро консумиране на парите на данъкоплатците. Затова и упованията към плана на първия независим държавен бюджет, който предложи то, бяха да реши колкото се може по-бързо всички насъбрани през годините проблеми. А те не са малко: ниски приходи, недобре работещи и недофинансирани обществени системи, затлачени капиталови планове, коронавирус, високи цени на енергийните източници, непълен стопански напредък
Екипът на финансовия Министър Асен Василев нямаше задоволително време за всичко това, само че и планът, който показа преди дни, на този стадий наподобява по-скоро на замеряне на проблемите с повече пари - през тази година страната има намерение да е доста великодушна. Тя ще преразпредели немислимите досега над 44% от Брутният вътрешен продукт на страната на правилото за всеки по нещо. А резултатът е, че държавните финанси за четвърта поредна година се възнамеряват на недостиг (5.9 милиарда лева, или 4.1% от БВП), който ще бъде затрупан с още дълг.
Реклама
Добрата вест е, че не се възнамерява смяна в данъчната политика, неприятната - че ще се усилят разноските за труд на бизнесите, които заплащат високи заплати, както и тези в браншове, където те са на и към минималното по закон равнище.
Министър Василев се пробва да избяга от рамките ляв или десен, про- или антицикличен бюджет и го брандира като подобен, ориентиран да изведе българската стопанска система на нова, по-висока орбита. Дори това да е по този начин обаче, държавните финанси имат и настоящо отражение, което няма по какъв начин да се изолира от стратегическата цел.
В момента да вземем за пример България механически не извършва два от четирите критерия за еврозоната - инфлация и бюджетно салдо. А в случай че държавното управление в действителност желае да приемем еврото през 2024 година, този бюджет по-скоро наподобява като да работи в противоположната посока - плануваните съвсем 10 милиарда лева повече разноски по отношение на предходната година може да генерират спомагателна инфлация, а прекомерно оптимистичните упования за стопанската система носят риск и знаците за бюджетен недостиг да стартират да светят в алено.
Твърде разточителен и през розови очила
През тази година страната възнамерява да похарчи даже малко повече от заложените в бюджета разноски 63.2 милиарда лева Към тях би трябвало да се прибавят и 2.8 мрлд. лева, които бяха заделени от предходната година в така наречен специфични сметки, с цел да се похарчат през тази година. Така действителният запас, с който ще разполага държавното управление, е с съвсем 10 милиарда лева над миналогодишния и ще доближи 66 милиарда лева, или 46% от упования Брутният вътрешен продукт на страната. Планираните доходи също са повече - с 6.7 милиарда лева, главно поради растеж на данъчните приходи, което е и предстоящо поради прогнозите за висока (5.6% средногодишно), въпреки и спадаща във втората половина на годината инфлация. Но те няма да съумеят да компенсират плануваните разноски и по този начин в края на годината финансите на страната ще излязат на минус 5.9 милиарда лева, или 4.1% от Брутният вътрешен продукт. Ако от тази сума се извадят коронавирус ограниченията, дефицитът пада до 3.6 милиарда лева, или 2.5% от Брутният вътрешен продукт. На начислена основа обаче (показателят, който гледа ЕК) дефицитът ще е още по-висок - към 5.5% от Брутният вътрешен продукт. И защото той няма по какъв начин да се свие за една година, бюджетът се възнамерява да е на минус чак до 2024 година На доктрина това влиза в спор както с българския Закон за обществените финанси, по този начин и с европейския Пакт за непоклатимост и напредък, които предписват наложителни ограничения за консолидация.
Реклама
" По принцип за 2022 година европейските фискални правила към момента не се ползват. Но забележителното нарастване на недостига надали ще се посрещне задушевно, изключително в случай че всички останали европейски страни възнамеряват последователно да понижат дефицитите. Още повече недостиг над 3% и за 2023 година (както залага проектобюджетът) е доста рисково от позиция на процедура по свръхдефицит. От 2023 година фискалните правила към този момент ще се ползват ", споделя Георги Ангелов, старши икономист в " Отворено общество ".
Към този риск се прибавя и още един - евентуално прекомерно оптимистична прогноза за растежа на стопанската система през тази година. Министерството на финансите чака 4.8% действителен растеж на Брутният вътрешен продукт, движен най-много от вложения. За съпоставяне, ревизираните неотдавна прогнози на някои институции са за растеж на Брутният вътрешен продукт от под 4% тази година, множеството прогнози за международната стопанска система също са надолу.
Автор: Кристияна Христова
" През последните 20 години, в това число при възобновяване от миналата икономическа рецесия, България разчита на вълната на международния стопански напредък за своя напредък. Тази взаимозависимост може да намалее с верните промени и при отключване на вътрешни мотори за напредък и мисля, че това възнамерява и държавното управление - по едно и също време понижаване на приноса на потреблението и доста увеличение на вложенията, обществени и частни. За страдание, не мисля, че това може да се случи в границите на една година и икономическият напредък евентуално ще е непосредствен до този от миналата ", споделя Калоян Стайков, основен икономист в Института за енергиен мениджмънт.
Подобно е мнението и на Фискалния съвет - институцията, която по план е самостоятелен коректив на държавното управление. Той разгласява своето мнение върху проектобюджета за 2022 година, направено единствено за няколко дни поради съкратените периоди за разискване. В него се показва, че финансовите разноски на държавното управление нормално не се извършват както са планувани (това се случва във всяка от последните най-малко 10 години), а на тях се разчита за ускорение на растежа. " Същевременно високите нива на цените, подкрепени от проинфлационната политика на държавното управление, биха имали отрицателен резултат върху потреблението. Всички тези фактори обуславят опасности пред осъществяване на упования напредък ", показват от институцията, която по план би трябвало е самостоятелен коректив на държавните управления.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Право 2 Енергетика 3 Свят 1 Право 2 Свят 3 Компании 1 Банки и финанси 2 Неща 3 Технологии Реклама
А в случай че растежът на Брутният вътрешен продукт се окаже по-нисък от заложения, приходите може да не се изпълнят и дефицитът да се окаже още по-голям . Според някои финансисти обаче може да се окаже, че номиналният растеж на Брутният вътрешен продукт за тази година (малко над 9%) е недооценен и това да е направено напълно умишлено от екипа на министър Василев като тип буфер.
По-инфлационен и с риск за еврото
Друга от годните рецензии е, че сигурно предложенията за сензитивно повече разноски са проинфлационни. А това в допълнение може да форсира общия растеж на цените, който в края на 2021 година Национален статистически институт пресметна на 6.6% по хармонизирания показател на потребителските цени - стойност, невиждана от над десетилетие.
Инфлацията сега не е изолиран български феномен, а световен и в голямата си част е вносна - при неналичието на самостоятелна парична политика няма доста способи да ѝ се противодейства. Ясно е и, че в случай че енергийните цени се успокоят и разкъсванията във веригите на доставка се възстановят, огромна част от настоящия ценови напън ще утихне. Повечето публични прогнози, в това число на самото държавно управление, само че и на банки и интернационалните институции, са точно такива - пик на инфлацията през първата половина на 2022 година и по-късно последователно намаляване. Същевременно обаче измерените стойности в България са над междинните в Европейски Съюз и спомагателното подклаждане от страната може да изостри казуса.
Тези терзания се виждат и в прочита на Калоян Стайков: " Бюджетът е издигнат върху очакване за огромен принос на вътрешното търсене, което може само да усили натиска върху цените. "
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Новото държавно управление пристигна с заричане за по-прозрачно и мъдро консумиране на парите на данъкоплатците. Затова и упованията към плана на първия независим държавен бюджет, който предложи то, бяха да реши колкото се може по-бързо всички насъбрани през годините проблеми. А те не са малко: ниски приходи, недобре работещи и недофинансирани обществени системи, затлачени капиталови планове, коронавирус, високи цени на енергийните източници, непълен стопански напредък
Екипът на финансовия Министър Асен Василев нямаше задоволително време за всичко това, само че и планът, който показа преди дни, на този стадий наподобява по-скоро на замеряне на проблемите с повече пари - през тази година страната има намерение да е доста великодушна. Тя ще преразпредели немислимите досега над 44% от Брутният вътрешен продукт на страната на правилото за всеки по нещо. А резултатът е, че държавните финанси за четвърта поредна година се възнамеряват на недостиг (5.9 милиарда лева, или 4.1% от БВП), който ще бъде затрупан с още дълг.
Реклама
Добрата вест е, че не се възнамерява смяна в данъчната политика, неприятната - че ще се усилят разноските за труд на бизнесите, които заплащат високи заплати, както и тези в браншове, където те са на и към минималното по закон равнище.
Министър Василев се пробва да избяга от рамките ляв или десен, про- или антицикличен бюджет и го брандира като подобен, ориентиран да изведе българската стопанска система на нова, по-висока орбита. Дори това да е по този начин обаче, държавните финанси имат и настоящо отражение, което няма по какъв начин да се изолира от стратегическата цел.
В момента да вземем за пример България механически не извършва два от четирите критерия за еврозоната - инфлация и бюджетно салдо. А в случай че държавното управление в действителност желае да приемем еврото през 2024 година, този бюджет по-скоро наподобява като да работи в противоположната посока - плануваните съвсем 10 милиарда лева повече разноски по отношение на предходната година може да генерират спомагателна инфлация, а прекомерно оптимистичните упования за стопанската система носят риск и знаците за бюджетен недостиг да стартират да светят в алено.
Твърде разточителен и през розови очила
През тази година страната възнамерява да похарчи даже малко повече от заложените в бюджета разноски 63.2 милиарда лева Към тях би трябвало да се прибавят и 2.8 мрлд. лева, които бяха заделени от предходната година в така наречен специфични сметки, с цел да се похарчат през тази година. Така действителният запас, с който ще разполага държавното управление, е с съвсем 10 милиарда лева над миналогодишния и ще доближи 66 милиарда лева, или 46% от упования Брутният вътрешен продукт на страната. Планираните доходи също са повече - с 6.7 милиарда лева, главно поради растеж на данъчните приходи, което е и предстоящо поради прогнозите за висока (5.6% средногодишно), въпреки и спадаща във втората половина на годината инфлация. Но те няма да съумеят да компенсират плануваните разноски и по този начин в края на годината финансите на страната ще излязат на минус 5.9 милиарда лева, или 4.1% от Брутният вътрешен продукт. Ако от тази сума се извадят коронавирус ограниченията, дефицитът пада до 3.6 милиарда лева, или 2.5% от Брутният вътрешен продукт. На начислена основа обаче (показателят, който гледа ЕК) дефицитът ще е още по-висок - към 5.5% от Брутният вътрешен продукт. И защото той няма по какъв начин да се свие за една година, бюджетът се възнамерява да е на минус чак до 2024 година На доктрина това влиза в спор както с българския Закон за обществените финанси, по този начин и с европейския Пакт за непоклатимост и напредък, които предписват наложителни ограничения за консолидация.
Реклама
" По принцип за 2022 година европейските фискални правила към момента не се ползват. Но забележителното нарастване на недостига надали ще се посрещне задушевно, изключително в случай че всички останали европейски страни възнамеряват последователно да понижат дефицитите. Още повече недостиг над 3% и за 2023 година (както залага проектобюджетът) е доста рисково от позиция на процедура по свръхдефицит. От 2023 година фискалните правила към този момент ще се ползват ", споделя Георги Ангелов, старши икономист в " Отворено общество ".
Към този риск се прибавя и още един - евентуално прекомерно оптимистична прогноза за растежа на стопанската система през тази година. Министерството на финансите чака 4.8% действителен растеж на Брутният вътрешен продукт, движен най-много от вложения. За съпоставяне, ревизираните неотдавна прогнози на някои институции са за растеж на Брутният вътрешен продукт от под 4% тази година, множеството прогнози за международната стопанска система също са надолу.
Автор: Кристияна Христова
" През последните 20 години, в това число при възобновяване от миналата икономическа рецесия, България разчита на вълната на международния стопански напредък за своя напредък. Тази взаимозависимост може да намалее с верните промени и при отключване на вътрешни мотори за напредък и мисля, че това възнамерява и държавното управление - по едно и също време понижаване на приноса на потреблението и доста увеличение на вложенията, обществени и частни. За страдание, не мисля, че това може да се случи в границите на една година и икономическият напредък евентуално ще е непосредствен до този от миналата ", споделя Калоян Стайков, основен икономист в Института за енергиен мениджмънт.
Подобно е мнението и на Фискалния съвет - институцията, която по план е самостоятелен коректив на държавното управление. Той разгласява своето мнение върху проектобюджета за 2022 година, направено единствено за няколко дни поради съкратените периоди за разискване. В него се показва, че финансовите разноски на държавното управление нормално не се извършват както са планувани (това се случва във всяка от последните най-малко 10 години), а на тях се разчита за ускорение на растежа. " Същевременно високите нива на цените, подкрепени от проинфлационната политика на държавното управление, биха имали отрицателен резултат върху потреблението. Всички тези фактори обуславят опасности пред осъществяване на упования напредък ", показват от институцията, която по план би трябвало е самостоятелен коректив на държавните управления.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Право 2 Енергетика 3 Свят 1 Право 2 Свят 3 Компании 1 Банки и финанси 2 Неща 3 Технологии Реклама
А в случай че растежът на Брутният вътрешен продукт се окаже по-нисък от заложения, приходите може да не се изпълнят и дефицитът да се окаже още по-голям . Според някои финансисти обаче може да се окаже, че номиналният растеж на Брутният вътрешен продукт за тази година (малко над 9%) е недооценен и това да е направено напълно умишлено от екипа на министър Василев като тип буфер.
По-инфлационен и с риск за еврото
Друга от годните рецензии е, че сигурно предложенията за сензитивно повече разноски са проинфлационни. А това в допълнение може да форсира общия растеж на цените, който в края на 2021 година Национален статистически институт пресметна на 6.6% по хармонизирания показател на потребителските цени - стойност, невиждана от над десетилетие.
Инфлацията сега не е изолиран български феномен, а световен и в голямата си част е вносна - при неналичието на самостоятелна парична политика няма доста способи да ѝ се противодейства. Ясно е и, че в случай че енергийните цени се успокоят и разкъсванията във веригите на доставка се възстановят, огромна част от настоящия ценови напън ще утихне. Повечето публични прогнози, в това число на самото държавно управление, само че и на банки и интернационалните институции, са точно такива - пик на инфлацията през първата половина на 2022 година и по-късно последователно намаляване. Същевременно обаче измерените стойности в България са над междинните в Европейски Съюз и спомагателното подклаждане от страната може да изостри казуса.
Тези терзания се виждат и в прочита на Калоян Стайков: " Бюджетът е издигнат върху очакване за огромен принос на вътрешното търсене, което може само да усили натиска върху цените. "
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ