Финансовият министър Владислав Горанов обяви, че до края на април

Финансовият министър Владислав Горанов разгласи, че до края на април следващата година се чака България да получи покана за чакалнята на еврозоната. Даде ни жокер, че до неговия рожден ден (30 април) всичко би трябвало да е завършило. Реалистичен ли е този период за чакалнята и какви са изискванията към страната ни, по кое време да чакаме промяна на валутата с евро и какъв брой ще ни коства това, питаме икономиста Красен Станчев.

България ще получи покана за чакалнята на Еврозоната през април

Има ли прецизен миг?

В края на ноември следва среща с Европейска комисия и ЕЦБ по преговорния развой. Новият ръководител на централната банка Кристин Лагард встъпва в служба през днешния ден. " Ако съм министър на финансите не бих бързал. Имаме поръчки за оттегляне от консервативния метод на ръководство на еврозоната, какъвто е заложен в Лисабонския контракт ", уточни Красен Станчев. " Бих почакал да видя в каква посока ще тръгне новото управление ", добави той.

Започва мандатът на Кристин Лагард отпред на ЕЦБ

Изискванията

Европейският орган за обезпечаване и професионално пенсионно обезпечаване поддържа България за влизане в Банковия съюз и чакалнята. " Застрахователите се изрекоха " за " поканата на България, което е доста значимо ", разяснява икономистът. " Те са " за " това всички, които могат да влязат в еврозоната, тъй като по този начин по-лесно се ръководят валутните опасности. Падат цените, а се усилват приходите и пазара ", изясни Станчев. Според него обаче българският осигурителен пазар е недорасъл, тъй като има така наречен мутренски практики. " Много мъчно се вкарват нови артикули. Нивото на обезпечаване е релативно ниско ", разясни икономистът.

Страните от еврозоната също би трябвало да се произнесат. " Те не схващат по какъв начин беше позволен казусът с КТБ. За това имат няколко условия, които още не са изпълнени, или следва да се реши по какъв начин са изпълнени ", разяснява Станчев. Той посочи, че от нас се изисква издръжливост на държавните компании (НЕК, БДЖ). " За държавните предприятия и всичко обвързвано с тях (финансиране и бизнес вероятност на огромните държавни проекти) би трябвало да възпламенят в случай че не алена, то най-малко жълта лампа ", разяснява икономистът. " Много значима е и енергетиката. Не е ясно по какъв начин ще наподобява държавната компания в този бранш най-много заради обвързаността с един снабдител на енергоресурси и привилегиите, които получава с огромна подготвеност от българското държавно управление ", разясни Красен Станчев.

Изискване има и към банковия бранш, а точно необслужените заеми да станат търгуеми. " Те се търгуват, само че не е ясно по какъв начин. Големите кредитори, банките, за последните 2-3 години продадоха свои вземания на други събирачи на заеми. Този размер е релативно огромен и оказа помощ за понижаване на каузи на необслужените заеми. Как става това също не се схваща в страните членки на еврозоната ", разяснява Станчев.

Еврото у нас-кога?

" Настроенията в Европейски Съюз са еврозоната да се уголемява колкото се може по-бързо. Тъй като се чакат други спешни събития, сходни на тези в Гърция. Трябва да имаме повече страни членки, които да поемат разноските ", уточни икономистът. По думите му междинният период за новоприсъединените страни е 6-7 години. " За България този период по-скоро би бил 5-6 години. Това не значи, че нещата ще бъдат безпроблемни за страната ни ", съобщи Красен Станчев. Той изясни, че след присъединението пораждат изкушения за взимане на заеми от държавните управления. " Възможно е държавни управления да банкрутират, да не могат да събират пари от данъкоплатците, с цел да си покриват разноските ", уточни Станчев. " При влизане в еврозоната се случва тъкмо това- разпуска се дисциплината ", разяснява той.

Колко ще ни коства?

" Няма да има никакви основни разноски и опасности за въвеждане на еврото. Извън риска от повишаване на държавните разноски през държавните задължения ", сподели още Красен Станчев.