Финансовият министър Владислав Горанов би трябвало да няма проблем да

Финансовият министър Владислав Горанов би трябвало да няма проблем да пласира относително дребната емисия дълг

© Надежда Чипева Министерството на финансите ще опита да пласира дълг за пръв път от въвеждането на изключителното състояние в страната. Това излиза наяве от известие на Българска народна банка за иден аукцион на 6 април, когато ще бъдат препоръчани петгодишни бумаги с 0.01% закрепен ваучър за 200 млн. лева От същата емисия към този момент от началото на годината на два пъти сполучливо бяха пласирани по 200 млн. лева от същата емисия. Ако и този път има инвеститорски интерес, общо издаденият дълг от България от началото на 2020 година ще доближи 1 милиарда лева

Термометър за настроенията

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Емисията ще може да послужи като знак за сентимента на вложителите. При предходните аукциони бяха реализирани рекордно ниски доходности и при пет-, и при десетгодишните бумаги, само че това се случи преди разпространяването на ковид в Европа. Сега консенсусните стопански упования са за криза в еврозоната и България, а ограниченията на държавните управления за справяне с пандемията вършат държавните финанси по-неустойчиви в дълготраен проект.

Все отново, в случай че няма основни отрицателни развития в идващите дни, финансовото министерство не би трябвало да има проблем с пласирането на дълга, въпреки и може би при по-висока рентабилност. На предходните два аукциона петгодишни бумаги бяха изкупени главно от банки и пенсионни фондове при равнища -0.11% през януари и -0.14% през февруари. Отрицателните стойности значат, че те действително си заплащат, с цел да държат български дълг.

Котировките на българските дестгодишни бумаги на интернационалните пазари се намаляват в последните дни, само че доходността, въпреки и към този момент не на рекордно ниските равнища към 0.13%, остава извънредно ниска - 0.21-0.22%. Това значи и че поемането на дълг в този момент не би натоварило сензитивно фиска.

С малко помощ от Българска народна банка

На последния търг за петгодишни ДЦК коефициентът на покритие (превишението на подадените поръчки над препоръчаното количество) беше 1.7 пъти, а при десетгодишните падна даже до 1.3 пъти. Сега за засилен интерес откъм банките има и още един фактор - Българска народна банка употребява регулаторните си принадлежности да ги принуди да върнат ликвидност в страната. Това води в последната седмица на повишаване на депозитите на банките в Българска народна банка с към 3.5 милиарда лева, а от централната банка чакат резултатът да доближи 7 милиарда лева Свръхрезервите на банките в Българска народна банка се таксуват с -0.7% рента, което прави за тях по-изгодно при съществуване на ДЦК на пазара да вложат пари в тях, с цел да понижат разноските си по ръководство на непотребната ликвидност.

Затова и пласирането на такава дребна сума надали ще е компликация. По-сложна би била задачата, в случай че държавното управление реши да търси повече средства, примерно с цел да финансира по-мащабни ограничения за подкрепяне на потърпевшите от рестриктивните мерки хора и бизнеси. Тогава към този момент към изсмукването на ликвидност от банките ще би трябвало да се подхожда и по-внимателно, защото и те следва да бъдат ударени от рецесията.