Финансите на държавата ще бъдат на прицел в пленарната зала

Финансите на страната ще бъдат на прицел в пленарната зала по време на третия избор на съмнение към кабинета " Желязков " с тематика " неуспех във финансовата политика на държавното управление "

Приходите в държавния бюджет са нарастнали с 3,2 милиарда лв. или 11,5% по отношение на същия интервал на предходната година. Това разгласи министърът на финансите Теменужка Петкова по време на вчерашното съвещание на Министерския съвет.

Тя отговори на рецензиите на опозицията, подбудени от изнесените преди два дни данни, че бюджетното салдо е на минус 2,6 милиарда лв. или 1,2% от Брутният вътрешен продукт при заложен недостиг от 3% за годината.

" Лъсна истината, че има трагично несъблюдение на приходната част ",първи реагира някогашният финансов министър Асен Василев.  В профила си във Facebook той уточни, че от заложени в бюджета 18,3 милиарда лева повече доходи през 2025 година по отношение на 2024 година, за първите 5 месеца на годината нарастването е едва 3,2 милиарда лева А от предвиден растеж на приходите от Данък добавена стойност от 6,2 милиарда лева, за първите 5 месеца на годината са събрани само 1 милиарда лева повече.
" Към момента това прави недостиг от 2,6 милиарда лева За съпоставяне, предходната година по това време бюджетът беше на остатък със 146 млн. лева, а в този момент е на минус 2,6 милиарда лева ", напомня Василев.

Министър Петкова назова рецензиите " Провокации " и дефинира тези изказвания като опит за политическа операция и отклонение на вниманието от действителните данни за положението на финансите. На ексклузивен брифинг тя изясни за какво не се тормози за осъществяването на бюджета макар тревожната картика сега. 

" От 1 януари до 31 май 2025 година приходите възлизат на над 31,5 милиарда лв., което съставлява 34,9% от плануваните в годишния проект. Най-голям принос в това нарастване имат данъчните доходи, които са с 15,1% повече по отношение на предходната година. Когато Асен Василев беше министър, събираше с 3,2 милиарда лева по-малко ", съобщи тя в отговор на думите на Василев.

Теменужка Петкова напомни, че тазгодишният бюджет бе гласуван с огромно забавяне, постановлението за осъществяването му бе признато през април, а от 1 май са в действие мерките за възстановяване на приходната част.  " Не очаквайте чудеса единствено за 1 месец, плановете на Национална агенция за приходите и митниците демонстрират, че осезаемите резултати от набелязаните ограничения ще дойдат през второто полугодие, изясни Петкова. Тя посочи, че данните към 31 май демонстрират растеж на постъпленията с 11.5% по отношение на предходната година. И акцентира, че нарастването на разноските - с 16.4 %, се дължи най-много на  " наследството " от Асен Василев, който в този момент подлага на критика. Става дума за обществени заплащания, пенсии, заплати за администрацията, дотации, финансови разноски, които са гласувани в закони и не могат да се анулират или понижават от държавното управление, изясни финансовият министър. И подсети, че " дупката " в хазната към края на май е 1.2% от БВП  - далече  от заложените 3% в края на годината. Според Петкова с набелязаните ограничения за увеличение на приходите държавната каса ще се вмести в 3-процентния таван. 

Някои анализатори предвиждат, че единствено след два-три месеца бюджетният недостиг ще доближи заложените за цялата година 6,4 милиарда лева, или планувания таван от 3% от Брутният вътрешен продукт, което ще наложи актуализация на бюджета. Според мнения на икономисти и специалисти във Facebook, този бюджет е направен за да издържи до 8 юли — датата, на която се чака Съветът на Европейски Съюз публично да предложения България за участие в еврозоната от 1 януари 2026 година

" Самото Министерство на финансите са знаели, че бюджетът няма да бъде изпълнен, по тази причина бе заложено поемането на нов дълг от 19 милиарда лева - неведнъж по-голям от това, което е належащо за покриване на недостига ", разяснява пред Българска национална телевизия икономистът Спас Панчев.  Според него бюджетът е изработен да издържи не до 8 юли, а до 4 юни, когато бяха оповестени отчетите на Европейска комисия и ЕЦБ за готовността на България да одобри еврото.

" Може и да не се минава през актуализация на бюджета. Както и различен път, в края на годината ще се окаже, че съществено е орязана финансовата стратегия. Затова е пътищата и водната инфраструктура са в това окаяно положение ", сподели Панчев.
Според него при съставянето на бюджета за 2026 година  сериозно на масата ще бъде поставена тематиката за повишение на налозите.

" Разминаването сред заложеното в бюджета и това, което се извършва, е толкоз огромно, че все едно нямаме бюджет. В първите пет месеца на годината се извършва 1/6 от заложеното - при плануван растеж на доходи от Данък добавена стойност за 18 милиарда лева, имаме събрани 3 милиарда ", разяснява икономистът Михаил Кръстев. Той счита, че това закъснение не може да бъде обезщетено до края на годината, тъй като стопанската система ни не пораства толкоз бързо. 

Обратно мнение

Икономистът Щерьо Ножаров обаче е на мнение, че нищо толкоз трагично не се случва, тъй като бюджетният недостиг сега е много под заложените 3%. " В средата на годината имаме недостиг, който е 40% от упования в края на годината. Това е изцяло обикновено ", сподели той пред бТВ.

Той подсети, че също така имаме сезонна цикличност, при която до края май събираемостта на приходите традиционно е по-ниска, след което се ускорява. Например през лятото постоянно има растеж на приходите от Данък добавена стойност. Освен това занапред ще се усеща резултатът от нарасналите осигурителни прагове от 1 април върху приходите от осигуровки, както и новите ограничения за завишен надзор върху стоките с висок фискален риск, въведени от 1 май.

През втората половина на годината чакаме и приходи от Плана за възобновяване и резистентност в размер на 2.1 милиарда лева, както и приходи по други европрограми, сподели икономистът.