Левон Хампарцумян: Нуждаем се от устойчива пенсионна система
Финансистът предизвести за риска от " сивия " бранш и 150 хиляди млади българи, които нито работят, нито учат
Пенсионната система в България се нуждае на първо място от резистентност, а освен от правдивост. Това съобщи ръководителят на Българския конгрес на бизнес водачите Левон Хампарцумян в предаването " Опорни хора " по Bulgaria ON AIR.
Финансистът означи, че макар че България има най-ниската междинна дълготрайност на живот в Европа, през последните 30 години тя се е нараснала с към 10 години, евентуално с помощта на напредъка в медицината.
" В България може да сме с най-ниската междинна дълготрайност на живот в Европа, само че по този начин или другояче тя се е нараснала в последните 30 години с 10-ина години най-вероятно поради достиженията на медицината... Още някоя друга годинка ще се добави в междинната дълготрайност в България. Отделно към този момент стопанската система пораства, пенсионните вноски ще порастват ", предвижда Хампарцумян.
Проблеми с " дефиницията за правдивост "
Според специалиста преди да се приказва за правдивост в пенсионната система, тя би трябвало да е устойчива. Той акцентира, че е мъчно да се доближи мечтаният стандарт, при който пенсията да съставлява 60-70% от предходния приход на индивида.
" Справедливостта е леко сложна формулировка от позиция на това, че има хора, които цялостен живот са се осигурявали на минимална заплата, получавали са обаче доста повече в " сивия " или " черния " бранш и към този момент, когато този втори или трети дирек изчезне, те получават една доста мъничка пенсия ", разясни финансистът.
Той разкритикува и позицията на тези, които след това търсят политическа отбрана, заявявайки, че пенсиите са мизерни. " Да де, но преди мизерните пенсии какво сте създали ", запита риторично Хампарцумян.
Риск от 150 хиляди млади неактивни българи
Особено стеснителен съгласно Хампарцумян е фактът, че към 150 хиляди младежи сред 20 и 25 години нито работят, нито учат. Тяхната вероятност е да получават ниски заплати в бъдеще, само че макар минималния им принос към пенсионната система, когато доближат пенсионна възраст, обществото ще би трябвало да ги устоя.
" Тези 150 хиляди младежи сред 20 и 25 години, които нито работят, нито учат. Тяхната вероятност оттук насетне, в случай че изобщо получават в миналото нещо, е да получават доста ниски заплати. Но те в един миг, без да са съдействали изключително за пенсионната система, ще станат на пенсионна възраст и ще би трябвало да ги носим на тил ", предизвести той.
Според Левон Хампарцумян всички тези фактори съставляват съществени опасности за устойчивостта на пенсионната система в България и изискват повсеместен метод за решаването им.
Пенсионната система в България се нуждае на първо място от резистентност, а освен от правдивост. Това съобщи ръководителят на Българския конгрес на бизнес водачите Левон Хампарцумян в предаването " Опорни хора " по Bulgaria ON AIR.
Финансистът означи, че макар че България има най-ниската междинна дълготрайност на живот в Европа, през последните 30 години тя се е нараснала с към 10 години, евентуално с помощта на напредъка в медицината.
" В България може да сме с най-ниската междинна дълготрайност на живот в Европа, само че по този начин или другояче тя се е нараснала в последните 30 години с 10-ина години най-вероятно поради достиженията на медицината... Още някоя друга годинка ще се добави в междинната дълготрайност в България. Отделно към този момент стопанската система пораства, пенсионните вноски ще порастват ", предвижда Хампарцумян.
Проблеми с " дефиницията за правдивост "
Според специалиста преди да се приказва за правдивост в пенсионната система, тя би трябвало да е устойчива. Той акцентира, че е мъчно да се доближи мечтаният стандарт, при който пенсията да съставлява 60-70% от предходния приход на индивида.
" Справедливостта е леко сложна формулировка от позиция на това, че има хора, които цялостен живот са се осигурявали на минимална заплата, получавали са обаче доста повече в " сивия " или " черния " бранш и към този момент, когато този втори или трети дирек изчезне, те получават една доста мъничка пенсия ", разясни финансистът.
Той разкритикува и позицията на тези, които след това търсят политическа отбрана, заявявайки, че пенсиите са мизерни. " Да де, но преди мизерните пенсии какво сте създали ", запита риторично Хампарцумян.
Риск от 150 хиляди млади неактивни българи
Особено стеснителен съгласно Хампарцумян е фактът, че към 150 хиляди младежи сред 20 и 25 години нито работят, нито учат. Тяхната вероятност е да получават ниски заплати в бъдеще, само че макар минималния им принос към пенсионната система, когато доближат пенсионна възраст, обществото ще би трябвало да ги устоя.
" Тези 150 хиляди младежи сред 20 и 25 години, които нито работят, нито учат. Тяхната вероятност оттук насетне, в случай че изобщо получават в миналото нещо, е да получават доста ниски заплати. Но те в един миг, без да са съдействали изключително за пенсионната система, ще станат на пенсионна възраст и ще би трябвало да ги носим на тил ", предизвести той.
Според Левон Хампарцумян всички тези фактори съставляват съществени опасности за устойчивостта на пенсионната система в България и изискват повсеместен метод за решаването им.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ