Финансирането на климата е горещата световна тема в последния месец.

Финансирането на климата е горещата международна тематика в последния месец. След като делегатите на COP29 не съумяха да се спогодят за задоволително великодушна договорка за прехода в разрастващите се страни, в Съединени американски щати изникна нов проблем. Проектът Veritas разкри, че Агенция за запазване на околната среда (EPA) насочва милиарди в организации на деятели за климата преди президент в страната да стане още веднъж Доналд Тръмп. Целта е била да се обезпечи продължаващ напън върху държавното управление в Съединени американски щати. В същото време в Европейски Съюз един мозъчен концерн постави цена на прехода, която не е по джоба на Европа и жителите ѝ. Bruegel, основаната в Брюксел енергийна организация, разгласява неотдавна, като той бе фокусиран върху това, от което Европейски Съюз се нуждае, с цел да реализира декларираните си цели за декарбонизация и какъв брой би коствало това. Изглежда, че с цел да бъдат реализирани тези цели, Европейски Съюз ще би трябвало да харчи 1,3 трилиона евро всяка година до 2030 година След това цената за прехода скача до 1,54 трилиона годишно и остава толкоз до 2050 година Още по тематиката Транспорт 4 дек 2024 Внушителната сума пари, която би трябвало да се изразходва за прехода, е разграничена на три категории от Bruegel: енергийни доставки, енергийни потребности и превоз. Тази оценка може също по този начин да е и подценявана доста от самия Европейски Съюз, защото не включва всички разноски, свързани с прехода. В оценката да вземем за пример липсват разноските за финансиране, които биха могли да бъдат много обилни сами по себе си. Както показват анализаторите, „ разноските за финансиране на вложенията ще бъдат обилни за лицата с лимитирани парични средства и обществените финанси ще би трябвало да се намесят с принадлежности за понижаване на риска, с цел да улеснят частните вложения. “ Това значи, че Европейският съюз ще би трябвало да усили дотациите във всички свои направления на прехода, с цел да стимулира частните вложители да се причислят към него във финансирането на зеленото бъдеще. Това може да се окаже сложна задача, като се има поради актуалният подтекст на технологиите в преход, който е с намалено търсене макар мощната държавна поддръжка под формата на дотации. И въпреки всичко Европейският съюз – показан от своя изпълнителен орган, Комисията – също пропуща други разноски от финансовите си проекти за прехода. Той не включва индустриалните разноски, свързани с този преход към бюджета, и те също могат да бъдат бързо покачващи се. Както отбелязва Bruegel, построяването на локален индустриален потенциал в сходство с политика, която изисква 40% от европейските технологии за преход да бъдат направени в блока. Така ще се изискват спомагателни вложения от 100 милиарда евро годишно в идващите пет години. Изглежда тъй че този детайл на прехода просто продължава да получава нови и нови задания, само че кой ще го вземе и по какъв начин ще си го разреши, става все по-неясно. Разбира се, на пръв взор платците са изцяло ясни: държавни управления и частни вложители. Именно под това лице нещата стават забавни — и предизвикателни, разяснява изданието Oilprice.com. Правителството получава пари от данъкоплатците. Така че държавната част от раздела за прехода в действителност ще бъде взета от хора, които заплащат налози - и които гласоподават. Но защото преходът е на път да стане още по-скъп, в сравнение с към този момент е, европейските държавни управления ще би трябвало да намерят повече пари от предстоящото преди, с цел да дадат своя принос за общото зелено богатство. А това би трябвало да значи по-високи налози, до момента в който се пробват да да подтикват данъкоплатците да възприемат по-екологичен и по-скъп метод на живот. Според Bruegel, „ от 2025-2030 година ще има огромна потребност от справяне със комплицираните разпределителни последствия от декарбонизацията на постройките и превоза, от които пониженията на излъчванията до момента са били относително дребни. Избягването на политическа реакция може да включва предложение на финансови тласъци на семействата в подмяна на възприемането на по-скъпи зелени технологии. Това е много забавна мистерия, тъй като в действителност главното финансиране се свежда до това, че европейските държавни управления вземат пари от хората от една страна и им връщат част от тях, въпреки това. И всичко това за понижаване на излъчванията на въглероден диоксид с 55% от равнищата от 1990 година до 2030 година и по-късно реализиране на чист нулев статут до 2050 година Съдейки по последните политически събития в Европа, изключително Германия, Румъния и в този момент Франция, тази система не върви добре. Може да стане още по-лошо в близко бъдеще, тъй като Bruegel има оферти за това по какъв начин да се подсигурява, че парите за прехода са налице: посредством дейно обвързване на всички национални политики с Европейската зелена договорка. В момента Европейски Съюз се стреми да реализира задачите си за преход посредством скица, включваща национални енергийни и климатични проекти (план Климат и енергетика, бел ред.). Според Bruegel, с цел да бъдат ефикасни тези проекти те „ би трябвало да бъдат превърнати в същински национални тактики за зелени вложения, предоставящи насочна точка за вложителите, заинтригуваните страни и жителите при вземането на капиталови решения “. „ Правителствата би трябвало да бъдат задължени да изложат в своите проекти " Климат енергетика " да имат обстоен разбор изпод нагоре на техните потребности от зелени вложения и пътна карта за осъществяване с ясни стадии или основни индикатори за успеваемост “, написа още мозъчният концерн, като главно допуска, че политиките по прехода би трябвало да се трансфорат във фокус и основа на всички национални политики. Въпреки че това може да е допустимо, въпреки и мъчно, да се направи с всички подкрепящи прехода държавни управления в Европейски Съюз, осъществяването остава подвластно от над един трилион евро вложения всяка година сред в този момент и 2030 година – и европейците към този момент са задоволително ядосани от възходящите им разноски на живеене. Bruegel назовава рецензиите на политиките на Европейски Съюз в региона на климата популизъм и упреква критиците, че вършат погрешни изказвания по отношение на вредите, които преходът би нанесъл на конкурентоспособността на Европейски Съюз. Но доказателствата сочат в противоположната посока: преходът прави живота в Европейски Съюз доста по-скъп, унищожава конкурентоспособността на европейския бизнес и даже заплашва оцеляването им. Невъзможността да се намерят задоволително пари за финансиране на прехода може да бъде и тип скрита благословия, видяно от различен ъгъл.