Financial Times (Великобритания) Tom Tugendhat Последното дърво на остров Пасха

Financial Times (Великобритания)
Tom Tugendhat

Последното дърво на остров Пасха (Великденският остров ) е било отсечено още преди на него да стъпят европейските моряци през 1722 година Този акт е довел до разрушаването на острова, който е осигурявал живот на локалното население, което по бройка е превъзхождало броят на стъпилите на него моряци. Решенията, които жителите на острова се вземали в разстояние на няколко потомство са намалили опциите им да оцелеят.
Екологичната злополука за викингите в Германия е станала по същия метод. Фермерите, настойчиво продължаващи да се занимават със скотовъдство са били принудени да гладуват, вместо да следват образеца на локалното население, което е оживяло, хранейки се с месо, тюлени и риба.

Трудно ни е да си представим защо са си мислили жителите на остров Пасха или викингите в Гренландия, когато са решили да лимитират избора си, резултатът, от който е довел и до измирането им. Jared Diamond, който дава този и други образци в книгата си Collapse демонстрира обаче, че те са работили освен по свои прищявки. Тяхната просвета, и по тази причина орис е била предопределена доста преди да се разиграе даден съдбовен акт.

Днес ние се сблъскваме с някои сходни течения. Политическите водачи взимат фундаментални решения, които отслабват нашите лични народи и нашите съдружници, само че те наподобява не са в положение, или не желаят да трансформират курса.

След като президентът Владимир Путин потанцува с министъра на външните работи на Австрия Karin Kneissl на сватбата й в края на предходната седмица, съветският държавен глава се срещна с Ангела Меркел в Берлин.

Причината, поради която Путин бе поканен на сватбата на австрийския министър и закуска с немския канцлер (независимо от окупацията на прилежаща Украйна, опитът за подкопаване на демокрацията и полагането на старания за разрушение на алиансът, НАТО, който обезпечава сигурността на Австрия и Германия в разстояние на 70 години) е една и съща – енергетиката. Господството на Москва на европейския енергиен пазар я прави най-влиятелният състезател, а въздействието й може още да нарасне.

Главна тематика за госпожа Меркел бе разискването на строителството на предлагания нов газопровод, който свързва съветските производители с немските консуматори посредством трасе, минаващо по дъното на Балтийско море. Може да наподобява, че този газопровод няма да бъде обвързван с каквито и да било източноевропейски проблеми, само че „ Северен поток 2 “ съставлява самичък по себе си освен това: от позиция на Москва, това е част от умишлено и системно опустошение на Запада.

Днес съветският газ се транспортира през Полша, Унгария, Чехия, Словакия и Украйна, а по-късно постъпва в Германия, защото и двете страни се нуждаят от непоклатимост. Обсъжданите промени обаче изваждат от играта източните страни, което ще ги направи по-уязвими и тогава ще могат да бъдат заличаване една след друга, без да се слагат под опасност приходите на газовите олигарси.
Госпожа Меркел не е доверчив човек. Тя видя хакерската атака против Естония, убийствата в Черногорието и отравянията в Обединеното кралство. Тя също по този начин знае: в случай че Германия е сама, то по-лесно ще бъде заставена да замълчи посредством опасността за внезапно повишение на цените или даже посредством преустановяване на доставките на природен газ през газопровода „ Северен поток 2 “, в случай че Берлин реагира по някакъв метод. В подобен случай федералният канцлер би се оказал пред сложен избор – да поеме риск за неизбежна енергийна война с Москва, или да работи по този начин, че да не даде опция на Русия да възвърне мрежата от васални страни, които тя загуби след разпадането на Варшавския контракт.

Тези страни обаче имат значение за Германия. Те са съставка от нейната отбранителна и икономическа орбита. Без тях Германия ще стане гранична страна, а не център на континента.

Така че за какво Берлин разрешава да бъде отсечен от континента? В Германия съществува дългогодишна и сантиментална обвързаност към Русия, изключително измежду представителите на левите кръгове. Източната политика (Ostpolitik) на Вили Бранд към момента е непокътната, а някогашният федерален канцлер Герхард Шрьодер е доближено до Путин лице. Немската индустрия също получава изгоди от търговията с Русия.

Най-очевидната причина обаче, съдейки по всичко се състои в това, че без атомната електроенергетика, от която държавното управление на госпожа Меркел се отхвърли след злополуката във Фукушима, Германия няма огромен избор. Целите в региона на измененията в климата изключват потреблението на всички други източници на сила, с изключение на природния газ, а най-близките залежи са под контрола на Кремъл. Инфраструктурата за потреблението на различни трасета остава едва развита.

Не единствено Германия се сблъсква с сходна обстановка. Австрия също зависи от съветския природен газ и политически тя от ден на ден клони към този вид шовинизъм, който поддържа Путин. Използвайки енергетиката като оръжие против водачите на европейските страни, той в този момент стартира да пренасочва мрежите си. Завършването на спора в Сирия, а също по този начин изясняването на връзките сред американския президент Доналд Тръмп и резидента на Турция Реджеп Тайип Ердоган дават опция на господин Путин да оказва въздействие върху тези газопроводи, по които природният газ се транспортира през територията на Турция. Но това към момента не е всичко. За него се откриват и други благоприятни условия.

През идващите месеци съветски публични лица ще стартират да оказват напън върху членовете на Европейския съюз, с цел да вземат присъединяване в преустройството на Сирия. Това би било дипломатическа победа за Москва, а също би дало опция Русия да победи в Близкия Изток при съществуването на не толкоз спечелили.

Но за какво ние би трябвало да се съгласим с това? Защо би трябвало да дадем опция на съветските войски да засилят позициите си благодарение на нашите пари? Възможно е да нямаме различен избор. Русия, в случай че желае може да направи по този начин, че бежанците от Ливан, Ирак и Йордания да не се върнат в своите домове, а тези, които се намират в Турция да бъдат подтикнати към това да се насочат на запад. Днес подобен вид би бил отровен за което и да е европейско управление.

По-мащабно съдействие в границите на НАТО, включително съответните вложения в защитата, а също по този начин европейско съдействие, учредено на процъфтяването на народа, а не на политическите упоритости на някои публични лица би могло да промени обстановката. Може би би трябвало да се възроди европейският блян, включващ в себе си националната еднаквост и партньорство. Но съдейки по всичко, това надали ще се случи в близко бъдеще.

Възможно е точно заради това, роди след 70 години мир и благоденствие, в тази обстановка, когато би трябвало да се избира сътрудник за танца на сватбата, главният австрийски посланик се обърна не към съседите си и близки съдружници, а избра съветската мечка.

Авторът на тази публикация е член на Народното събрание на окръг Tonbridge and Malling, а също по този начин ръководител на Комисията за интернационална активност към Палатата на общините.

По FT

Russia`s energy stranglehold threatens German influence