Стратегията на Доналд Тръмп за „максимален натиск“ върху Иран претърпя сериозно фиаско, след като Техеран демонстрира неочаквана устойчивост срещу наложените икономически санкции. Анализ на Financial Times разкрива, че опитът на Вашингтон да приложи в Ислямската република същия сценарий, използван срещу Венецуела, не само не е постигнал целите си, но е задълбочил геополитическата нестабилност.
Икономическа устойчивост срещу ембаргото
Въпреки тежките ограничения върху износа на петрол и блокирането на достъпа до международните финансови пазари, иранската икономика не се срина според очакванията на Белия дом. Техеран успя да развие сложни мрежи за заобикаляне на санкциите, разчитайки основно на търговия с Китай и съседните държави. Вместо капитулация, режимът на аятоласите отговори с вътрешна мобилизация и диверсификация на производството, което предотврати масовите бунтове, на които Вашингтон се надяваше.
Дипломатическа изолация на САЩ
Докладът подчертава, че едностранните действия на Тръмп доведоха до парадоксален резултат – изолация на самите Съединени щати от техните европейски съюзници. Докато Вашингтон настояваше за пълно прекъсване на икономическите връзки, Брюксел, Париж и Берлин се опитаха да запазят ядреното споразумение (JCPOA) чрез алтернативни платежни механизми. Това разцепление в западния блок даде на Техеран допълнително дипломатическо пространство за маневриране.
Радикализация вместо преговори
Вместо да принуди Иран да седне на масата за преговори за „по-добра сделка“, политиката на максимален натиск засили позициите на хардлайнерите в Техеран. Умерените политически кръгове, които заложиха на диалога със Запада, загубиха влиянието си, а Революционната гвардия увеличи контрола си над ключови сектори от икономиката.
Експертите по международни отношения заключават, че примерът с Венецуела, където санкциите също не доведоха до смяна на режима, е бил грешен модел за прогнозиране. Иран се оказа много по-подготвен за продължителна икономическа обсада, превръщайки стратегията на Тръмп в поредния пример за неуспешна външна политика чрез икономическа принуда.
