Финалистката за наградата Пулицър“ през 2023 г. Ксочитъл Гонзалес предлага

Финалистката за премията „ Пулицър “ през 2023 година Ксочитъл Гонзалес предлага да помислим над въпроса по какъв начин сме стигнали досега, в който общуването с близък е проблем, а не отличителна линия на късия ни живот

Сан Франциско, както се убедих по време на едно пътешестване неотдавна, има проблем с хората. Не става дума за проблем с бездомните или за пристрастяване към технологиите, а за проблем с неналичието на хора. Докато вървях от хотела си към крайбрежната алея Ембаркадеро в един безоблачен ден, безлюдните улици ме навеждаха на мисли за апокалипсис. Минувачите (едно от наложителните условия на градския живот) бяха толкоз редки, че това предизвикваше необичайно възприятие на безпокойствие тук. Видях хора, които изглеждаха зле след дългия живот на улицата, само че не това беше повода за моите усеща. Броят на хората по улиците е това, което ни кара да се усещаме сигурни в града. Както насладата, по този начин и тъгата на градските улици се състои в това, че в никакъв случай не сме сами, даже когато доста ни се желае да бъдем. В Сан Франциско казусът не беше подобен.

Затова бях озадачена, когато неотдавна прочетох за опит, провеждан в града, с таксита без водачи. По време на визитата ми се наложи да прескоча двама души, които изглеждаха като дрогирани, видях прекалено много заковани витрини и един път безусловно попаднах в екскременти. Справянето с оживени (и от време на време бъбриви) таксиметрови водачи беше най-малкият ми проблем в Сан Франциско.