Детство, спомени и неловки вечери – трудната раздяла със старите приятели
Финалът на The White Lotus към този момент е реалност, само че една от най-открояващите се сюжетни линии не включва убийства, кавги или обрати, а… едно нормално момичешко пътешестване, което се разпада на фона на първокласната конюнктура в Тайланд, написа CNBC Make It.
Три приятелки от детството прекарват цели седем епизода в опит да съживят близостта си, само че в последна сметка демонстрират нещо доста по-познато и човешко – какъв брой мъчно в действителност е да задържиш една връзка, която просто към този момент се е изчерпала.
А в случай че в миналото сте се опитвали да съживите остаряла другарска връзка, добре знаете какъв брой неуместна, напрегната и даже тъжна може да бъде обстановката.
Да поддържаш другарство от детството звучи сантиментално, само че от време на време наподобява повече на опит да влезеш в дънките си от гимназията – просто не ти стават и това е.
И все пак, ни е мъчно да се откажем… Защо?
Психолозите споделят, че сходни другарства са подхранвани съвсем напълно от възприятието ни за носталгия. Те ни припомнят кои сме били, какво сме претърпели и постоянно служат като доказателство – пред другите и пред самите нас – че можем да поддържаме дълбоки връзки с хора, които устояват на времето. А кой не желае да има вяра, че е „ човек, който умее да поддържа другарства “?
„ Чувстваме се по този начин, като че ли част от нас е вплетена в тези връзки, и когато се опитаме да ги оставим зад тила си, все едно губим част от себе си “, споделя Еман Алмусауи, терапевт от A Better Life Therapy.
С времето диалозите се въртят най-вече към предишното – какво сме правили в учебно заведение, какво се е случило с някогашните, и всичко това с една-единствена цел: да си върнем онази непосредственост, която в миналото е била същинска. Но постоянно тези диалози се усещат по-скоро неловки, в сравнение с вълнуващи.
Писателката Кристи Тейт, създател на, изяснява, че да имаш дългогодишни другарства е като да носиш орден за междуличностни умения. „ Това споделя: трансформирал съм се, пораснал съм, само че към момента съм обвързван с тези хора. Това ме прави добър човек. “
Но когато към този момент нямате нищо общо, а излизанията се трансформират в пасивно-агресивни диспути, може би е време да си признаете: не всички връзки би трябвало да не престават постоянно. И от време на време най-трудното не е да се разделиш с даден човек, а да приемеш, че си се трансформирал.
Три приятелки от детството прекарват цели седем епизода в опит да съживят близостта си, само че в последна сметка демонстрират нещо доста по-познато и човешко – какъв брой мъчно в действителност е да задържиш една връзка, която просто към този момент се е изчерпала.
А в случай че в миналото сте се опитвали да съживите остаряла другарска връзка, добре знаете какъв брой неуместна, напрегната и даже тъжна може да бъде обстановката.
Да поддържаш другарство от детството звучи сантиментално, само че от време на време наподобява повече на опит да влезеш в дънките си от гимназията – просто не ти стават и това е.
И все пак, ни е мъчно да се откажем… Защо?
Психолозите споделят, че сходни другарства са подхранвани съвсем напълно от възприятието ни за носталгия. Те ни припомнят кои сме били, какво сме претърпели и постоянно служат като доказателство – пред другите и пред самите нас – че можем да поддържаме дълбоки връзки с хора, които устояват на времето. А кой не желае да има вяра, че е „ човек, който умее да поддържа другарства “?
„ Чувстваме се по този начин, като че ли част от нас е вплетена в тези връзки, и когато се опитаме да ги оставим зад тила си, все едно губим част от себе си “, споделя Еман Алмусауи, терапевт от A Better Life Therapy.
С времето диалозите се въртят най-вече към предишното – какво сме правили в учебно заведение, какво се е случило с някогашните, и всичко това с една-единствена цел: да си върнем онази непосредственост, която в миналото е била същинска. Но постоянно тези диалози се усещат по-скоро неловки, в сравнение с вълнуващи.
Писателката Кристи Тейт, създател на, изяснява, че да имаш дългогодишни другарства е като да носиш орден за междуличностни умения. „ Това споделя: трансформирал съм се, пораснал съм, само че към момента съм обвързван с тези хора. Това ме прави добър човек. “
Но когато към този момент нямате нищо общо, а излизанията се трансформират в пасивно-агресивни диспути, може би е време да си признаете: не всички връзки би трябвало да не престават постоянно. И от време на време най-трудното не е да се разделиш с даден човек, а да приемеш, че си се трансформирал.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




