Проф. Венец Димитров: Днес не е възможна Пражка пролет!
Филмовият оператор и учител в НАТФИЗ Венец Димитров е жива легенда от Златното време на българското кино.
Заснел е паметните филми „ Сватбите на Йоан Асен”, „ Борис I”, „ Преброяване на дивите зайци”, „ Игрек 17”, „ Пътят към София”, „ Ла донна е мобиле”, „ Циклопът”, „ Селцето” и мн. други – общо 23 игрални и 40 документални филми.
Девет випуска студенти в НАТФИЗ са негови ученици, измежду които над 90 млади кино оператори. Носител е на няколко награди за „ Най-добра операторска работа” на „ Съюза на Българските кино дейци” и на Националния Филмов Фестивал „ Златна роза” във Варна.
През юни предходната изтъкнатият културен деятел навърши своите почтени 80, само че продължава да работи и да преподава.
Той самият е приключил Академията за изящни изкуства в Прага през 1968 година Следва тъкмо по времето на така наречен Пражка пролет и пази ярки мемоари от този момент. Пред кореспондент на Дир.бг показа своя прилика с това време:
Проф. Димитров, вие сте бил студент по времето на така наречен Пражка пролет. Пазите ярки мемоари от това време и познавате и актуалната реалност в така наречен постдемократични страни. Възможна ли е през днешния ден Пражка пролет?
Не. Пражка пролет се роди с помощта на струпване на отрицателна сила върху съзнанието на един образован народ. Подчертавам това – образован народ! Тя беше наречена „ пролет”, тъй като стартира от водещите на тази страна – от комунистическата партия, а не от „ еко организации”. Тя искаше социализъм с човешко лице.
Тя не беше срещу социализма, а срещу натиска над духовността на индивида и срещу зависимостта от по-голяма страна. И всичко „ изкипя”, когато влязоха руснаците и други глупави страни, с цел да пресират този протест. С ДНЕС не може да се направи никаква прилика. Безсмислено е. Днес няма обществена среда – хората се трансформираха. Огледайте се при нас хората какви са – всеки гледа за бита – по какъв начин да „ оживее”, както се споделя.
Много е огромна „ ножицата” сред доста имащите и малко имащите. Имам познати, които забогатяха напряко „ без те сами да знаят как”. В какъв смисъл: не е илюзорна тази история с „ куфарчетата”. Дали те са били „ червени”, или други, е без значение – имало е такива „ спонсорства” за избрани хора. Псевдодемокрацията привилегирова материално доста хора като ги направи всякакви „ представители”.
У нас за какво не е допустимо да се случи нещо бунтарско като Пражката пролет?
Хората приказват за обществено равество, само че в това време никак не им пука за публичните работи. Егоизмът и завистта командват разсъдъка им. У нас недолюбват културните хора. Шом някой мисли, значи е рисков. Мисленето в този момент е на такова равнище, че за мислещия човек се получава обидно да си изрази мнението обществено. А аз не обичам някой да ми споделя какво да мисля. Това ме наскърбява. Дайте ми обстоятелствата, и аз мога самичък да мисля и да обмислям върху тях. Днес се случва нещо, което е изцяло деформирано и по тази причина не обичам да се явявам на телевизионния екран и да повеждам диалог в ефир.
Такъв един образец ще ви дам: Без да се съпоставям с Бриджит Бардо, само че през днешния ден, когато тя излезе, никой не споделя „ Това беше признакът на хубостта в света, това беше лицето на Франция, а в този момент е индивидът който е страж на природата, на дивия свят”...Обратно, съвсем всеки ще каже: „ О-оо, Боже, но тя доста остаряла - с тия бръчки, с тия торбички под очите, на какво наподобява?!...”, и впрочем обикновени мнения ще има, които „ анатомизират” хората – не гледат на тях като на персони. Всичко към този момент е доста друго в човешкия свят!.................................................................................................................................
Спомен за събитията в Прага:
У нас са ме считали за чешки сътрудник!..
„ По това време следвах в Прага и работех още като втори курс студент към киностудия „ Барандов”. Бях включен в екипа на копродукцията „ Езоп” от чешка страна. Част от фотосите бяха в България и бяхме на Калиакра, когато чухме новината за събитията в Прага по радиото. Бяхме дружно с Георги Калоянчев, Доротея Тончева, Джоко Росич и Рангел Вълчанов. Всички изпаднахме в потрес. Чехите от снимачния екип се опасяваха за фамилиите си – желаеха да си заминат. Аз и жена ми също се върнахме в Прага. Картината там беше потресаваща. За една нощ от улиците на Прага изчезнаха всички указателни табели и номера на къщите – хората ги изтръгваха, с цел да дезориентират окупационните войски. Не съм виждал такава гражданска взаимност у нас!.. Това беше историческо време, което камерата трябваше да запечати, само че беше неразрешено да се снима. Естествено, вършехме това незаконно. Снимал съм голи млади девойки, които се събличаха на улицата и демонстративно разголваха гърди пред танковете. Това беше техният митинг против ставащото. Заради тези мои фотоси, е имало донос в България, че съм чешки разузнавач...А чехите ме одобряваха като един от тях!..”
Заснел е паметните филми „ Сватбите на Йоан Асен”, „ Борис I”, „ Преброяване на дивите зайци”, „ Игрек 17”, „ Пътят към София”, „ Ла донна е мобиле”, „ Циклопът”, „ Селцето” и мн. други – общо 23 игрални и 40 документални филми.
Девет випуска студенти в НАТФИЗ са негови ученици, измежду които над 90 млади кино оператори. Носител е на няколко награди за „ Най-добра операторска работа” на „ Съюза на Българските кино дейци” и на Националния Филмов Фестивал „ Златна роза” във Варна.
През юни предходната изтъкнатият културен деятел навърши своите почтени 80, само че продължава да работи и да преподава.
Той самият е приключил Академията за изящни изкуства в Прага през 1968 година Следва тъкмо по времето на така наречен Пражка пролет и пази ярки мемоари от този момент. Пред кореспондент на Дир.бг показа своя прилика с това време:
Проф. Димитров, вие сте бил студент по времето на така наречен Пражка пролет. Пазите ярки мемоари от това време и познавате и актуалната реалност в така наречен постдемократични страни. Възможна ли е през днешния ден Пражка пролет?
Не. Пражка пролет се роди с помощта на струпване на отрицателна сила върху съзнанието на един образован народ. Подчертавам това – образован народ! Тя беше наречена „ пролет”, тъй като стартира от водещите на тази страна – от комунистическата партия, а не от „ еко организации”. Тя искаше социализъм с човешко лице.
Тя не беше срещу социализма, а срещу натиска над духовността на индивида и срещу зависимостта от по-голяма страна. И всичко „ изкипя”, когато влязоха руснаците и други глупави страни, с цел да пресират този протест. С ДНЕС не може да се направи никаква прилика. Безсмислено е. Днес няма обществена среда – хората се трансформираха. Огледайте се при нас хората какви са – всеки гледа за бита – по какъв начин да „ оживее”, както се споделя.
Много е огромна „ ножицата” сред доста имащите и малко имащите. Имам познати, които забогатяха напряко „ без те сами да знаят как”. В какъв смисъл: не е илюзорна тази история с „ куфарчетата”. Дали те са били „ червени”, или други, е без значение – имало е такива „ спонсорства” за избрани хора. Псевдодемокрацията привилегирова материално доста хора като ги направи всякакви „ представители”.
У нас за какво не е допустимо да се случи нещо бунтарско като Пражката пролет?
Хората приказват за обществено равество, само че в това време никак не им пука за публичните работи. Егоизмът и завистта командват разсъдъка им. У нас недолюбват културните хора. Шом някой мисли, значи е рисков. Мисленето в този момент е на такова равнище, че за мислещия човек се получава обидно да си изрази мнението обществено. А аз не обичам някой да ми споделя какво да мисля. Това ме наскърбява. Дайте ми обстоятелствата, и аз мога самичък да мисля и да обмислям върху тях. Днес се случва нещо, което е изцяло деформирано и по тази причина не обичам да се явявам на телевизионния екран и да повеждам диалог в ефир.
Такъв един образец ще ви дам: Без да се съпоставям с Бриджит Бардо, само че през днешния ден, когато тя излезе, никой не споделя „ Това беше признакът на хубостта в света, това беше лицето на Франция, а в този момент е индивидът който е страж на природата, на дивия свят”...Обратно, съвсем всеки ще каже: „ О-оо, Боже, но тя доста остаряла - с тия бръчки, с тия торбички под очите, на какво наподобява?!...”, и впрочем обикновени мнения ще има, които „ анатомизират” хората – не гледат на тях като на персони. Всичко към този момент е доста друго в човешкия свят!.................................................................................................................................
Спомен за събитията в Прага:
У нас са ме считали за чешки сътрудник!..
„ По това време следвах в Прага и работех още като втори курс студент към киностудия „ Барандов”. Бях включен в екипа на копродукцията „ Езоп” от чешка страна. Част от фотосите бяха в България и бяхме на Калиакра, когато чухме новината за събитията в Прага по радиото. Бяхме дружно с Георги Калоянчев, Доротея Тончева, Джоко Росич и Рангел Вълчанов. Всички изпаднахме в потрес. Чехите от снимачния екип се опасяваха за фамилиите си – желаеха да си заминат. Аз и жена ми също се върнахме в Прага. Картината там беше потресаваща. За една нощ от улиците на Прага изчезнаха всички указателни табели и номера на къщите – хората ги изтръгваха, с цел да дезориентират окупационните войски. Не съм виждал такава гражданска взаимност у нас!.. Това беше историческо време, което камерата трябваше да запечати, само че беше неразрешено да се снима. Естествено, вършехме това незаконно. Снимал съм голи млади девойки, които се събличаха на улицата и демонстративно разголваха гърди пред танковете. Това беше техният митинг против ставащото. Заради тези мои фотоси, е имало донос в България, че съм чешки разузнавач...А чехите ме одобряваха като един от тях!..”
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ