Инжектирането на диаманти в небето може да спомогне за охлаждането на планетата
Филмите за кражби рядко са отдадени на решаването на казуса с изменението на климата, и за това има основателна причина. Никой не желае да чуе по какъв начин някой промърморва от задните редове, до момента в който Джордж Клуни се движи по автомагистралата със самосвал, цялостен с крадени диаманти: „ Ей, дайте да смачкаме тези блестящи кученца на прахуляк и да ги разпръснем из стратосферата, с цел да охладим планетата. “
Екип от откриватели, управителен от климатолога Сандро Ватиони от Швейцарския федерален софтуерен институт в Цюрих, пресмята кои материали биха били най-подходящи при впръскване на стратосферен аерозол (SAI) за световно изстудяване. Учените откриват, че диамантени наночастици на стойност няколкостотин трилиона $ биха могли да свършат работа.
Важно е да отбележим, че към момента никой не твърди, че SAI е най-хубавият метод за решение на климатичната рецесия. Поне не и до момента в който към момента има по-безопасни и надалеч по-евтини разновидности, като да вземем за пример премахването на изгарянето на изкопаеми горива.
И въпреки всичко сходни изследвания не са непотребни. Те фактически могат да ни оказват помощ да избегнем най-лошия сюжет или да ни покажат по какъв начин да не позволяваме скъпоструваща неточност. Потенциално биха могли даже да се трансфорат в проучвания на екзотични атмосфери на екзопланети, които са надалеч от Земята.
В продължение на десетилетия учените са пробват да открият дали насищането на атмосферата с отразяващи частици може да хвърли задоволително сянка, с цел да противодейства на затоплящите резултати на непотребните парникови газове.
Серният диоксид е може би най-проучваният газ значително тъй като преобладаващото му наличие в дългата история на вулканичните излъчвания е предоставило на откривателите доста естествени опити.
Макар че изхвърлянето на десетки милиони тонове от този газ в атмосферата най-вероятно ще понижи с няколко градуса междинните световни температури, страничните резултати може да не ни харесат. Разрушаването на озоновия пласт, стоплянето на стратосферата и връщането на киселинните дъждове са единствено някои от евентуалните последствия, които ще би трябвало да вземем поради.
Сега Ватиони и екипът му настояват, че физическите качества на серните частици може да ги създадат неприятен избор на отразяващ материал.
Включвайки придвижванията, термодинамиката, и химията на седем хипотетични аерозола в климатични модели, откривателите класират пригодността на претендентите във връзка с поглъщането на топлота, реактивността и отражателната дарба.
Според откривателите един от главните фактори, който не се взема под внимание, е склонността на частиците да се струпват или да се утаяват, до момента в който са суспендирани в течност като атмосферата. Тези, които се утаяват прекомерно бързо, могат да се окажат неефективни при разсейването на задоволително слънчева светлина, с цел да охладят планетата задоволително. Същевременно частиците, които се струпват прекомерно елементарно, могат да задържат топлота, затопляйки стратосферата по метод, който трансформира въздушните течения или способността за задържане на влага.
Ако имате избор сред два разнообразни типа титанов диоксид, алуминиев оксид, калцит, елмаз, силициев карбид и серен диоксид, не бихте могли да избегнете впръскването в небето на 5 милиона тона блестящи късчета с широчина 150 нанометра, с цел да постигнете задоволително изстудяване.
Диамантените частици хем ще останат във въздуха задоволително дълго, с цел да си свършат работата, само че и няма да слепват между тях, нито пък ще реагират, с цел да образуват токсични субстанции, сходни на тези, които водят до киселинни дъждове.
Що се отнася до серните частици, единственият материал, който се оправя по-зле, е форма на титанов диоксид, наречена рутил, която не съумява да обезпечи никакви изгоди за охлаждането.
Единственият проблем при SO2 е цената. При приблизителна цена от 250 щатски $ на мегатон аерозол на основата на сяра е доста по-евтин вид, в сравнение с 600 000 щатски $ на мегатон диамантен прахуляк, изключително когато общата сметка бързо ще нарасне до десетки или даже стотици трилиони.
Като се имат поради провокациите при използването на лабораторни измервания и компютърни модели към действителните условия, прогнозите на проучването надалеч не са обезпечени. Ако не друго, то констатациите удостоверяват какъв брой надалеч сме от използването на SAI като решение на световното стопляне.
Изследването е оповестено в Geophysical Research Letters.
Източник: Science Alert
