„Воевода“
Филмът стартира с надписи в жанр "In a galaxy far far away ", единствено че с трагичен текст за турски зверства и кланета по образователния проект за 2017/2018 година.
Това написа в блога си Летящата Козила.
Още в самото начало разбираме, че ни чакат тежки минути. Това го разбираме от няколко напълно нелепи подиуми:
1.Румена е напъхана в корема на изкормен вълк от татко си. Никой не схваща за какво. Според мен е тренд от Леонардо ди Каприо. Той в кон, ние във вълк.
2.Румена е малко момиче на 10 години. Като всяко българско момиче по време на османското иго, Румена е облечена в прилепващ панталон, къса, тясна блуза без ръкави и деколте, която се повдига, когато Румена се наведе.
Следват подиуми на гнет, дим и мъгла. Румена се дами още на 10, тъй като турчин с мустак я желае. Сватбата е обичайната за българската кинематография - посърнали, неможещи да играят хора стоят към някакви паници в безмълвие и дим. Положението е арт.
Та, да го караме в резюме - Румена порасва, плюят й в голия гъз, тя става хайдутка с обичайно облекло за челник - прилепващ панталон с висока талия, блуза без ръкави, кърпата на Джак Спароу. И несъмнено, серпантина за мигли от тези, обичайните, изковани от стааари спирални майстори от Осоговската планина.
В най-общ проект: никой не може да играе. Никой от участниците мисля в никакъв случай не е чувал за нещо, наречено актьорска игра. Или както се споделяше в остарелия анекдот, евентуално братът на някой от участниците в миналото е виждал артист да играе, само че връзката е до там.
Операторската работа е пъкъл. Ако операторът беше турчин, а аз българска госпожица, щях да посветя живота си да освободя кинематографията от това операторско майсторство и неговите пророци.
Следва езикът. Езикът в този филм е фиктивен. някаква ужасяваща комбинация от селски акцент на пияни студенти, няколко неправилни интонации и фрази, произнесени като в централните вести. Всъщност всички играят като в Централните вести.
Имаше обезчестяване, имаше цица, имаше безмълвие и пулене. Както си би трябвало за български филм в най-хубавите обичаи.
Езикът ми разкърти душeвността, операторът ме смаза, актьорите ме отчаяха, НО СЦЕНАРИЯТ. СЦЕНАРИЯТ МИ ВЗЕ ДУШАТА, УБИ НАДЕЖДАТА МИ за бъдеще и ме захвърли в тъмните глъбини на депресията.
Политическа партия. Накрая идва един от Assassin's Creed и ликвидира всички. Щеше ми се да бе пристигнал по-рано
Наистина се надявах, че ще видя Румена Войвода - една от великите дами на своето време. Вместо това видях нещо, което ме накара да стисна очи и да си желая нещо от все сърце. Никой повече да не пипа нищо. Никой да не прави филм за никого в България. Никога. Ако желае, да направи филм за себе си. Може пък да има някой предпочитание да го гледа. Но просто оставете хората да почиват в мир. Забравени, незабравими. Нека живеят във фантазиите, книгите и историята. Просто оставете ги на мира. Оставете ги, правете порно. Ама и това не можете.
Това написа в блога си Летящата Козила.
Още в самото начало разбираме, че ни чакат тежки минути. Това го разбираме от няколко напълно нелепи подиуми:
1.Румена е напъхана в корема на изкормен вълк от татко си. Никой не схваща за какво. Според мен е тренд от Леонардо ди Каприо. Той в кон, ние във вълк.
2.Румена е малко момиче на 10 години. Като всяко българско момиче по време на османското иго, Румена е облечена в прилепващ панталон, къса, тясна блуза без ръкави и деколте, която се повдига, когато Румена се наведе.
Следват подиуми на гнет, дим и мъгла. Румена се дами още на 10, тъй като турчин с мустак я желае. Сватбата е обичайната за българската кинематография - посърнали, неможещи да играят хора стоят към някакви паници в безмълвие и дим. Положението е арт.
Та, да го караме в резюме - Румена порасва, плюят й в голия гъз, тя става хайдутка с обичайно облекло за челник - прилепващ панталон с висока талия, блуза без ръкави, кърпата на Джак Спароу. И несъмнено, серпантина за мигли от тези, обичайните, изковани от стааари спирални майстори от Осоговската планина.
В най-общ проект: никой не може да играе. Никой от участниците мисля в никакъв случай не е чувал за нещо, наречено актьорска игра. Или както се споделяше в остарелия анекдот, евентуално братът на някой от участниците в миналото е виждал артист да играе, само че връзката е до там.
Операторската работа е пъкъл. Ако операторът беше турчин, а аз българска госпожица, щях да посветя живота си да освободя кинематографията от това операторско майсторство и неговите пророци.
Следва езикът. Езикът в този филм е фиктивен. някаква ужасяваща комбинация от селски акцент на пияни студенти, няколко неправилни интонации и фрази, произнесени като в централните вести. Всъщност всички играят като в Централните вести.
Имаше обезчестяване, имаше цица, имаше безмълвие и пулене. Както си би трябвало за български филм в най-хубавите обичаи.
Езикът ми разкърти душeвността, операторът ме смаза, актьорите ме отчаяха, НО СЦЕНАРИЯТ. СЦЕНАРИЯТ МИ ВЗЕ ДУШАТА, УБИ НАДЕЖДАТА МИ за бъдеще и ме захвърли в тъмните глъбини на депресията.
Политическа партия. Накрая идва един от Assassin's Creed и ликвидира всички. Щеше ми се да бе пристигнал по-рано
Наистина се надявах, че ще видя Румена Войвода - една от великите дами на своето време. Вместо това видях нещо, което ме накара да стисна очи и да си желая нещо от все сърце. Никой повече да не пипа нищо. Никой да не прави филм за никого в България. Никога. Ако желае, да направи филм за себе си. Може пък да има някой предпочитание да го гледа. Но просто оставете хората да почиват в мир. Забравени, незабравими. Нека живеят във фантазиите, книгите и историята. Просто оставете ги на мира. Оставете ги, правете порно. Ама и това не можете.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ