Филмът за Гунди е един от най-професионално направените български филми.

Филмът за Гунди е един от най-професионално направените български филми. В кино " Влайкова " имахме 25 прожекции при цялостна зала. Според мен на артистът, който играе Гунди, му е поставена такава задача, сбъркана, разяснява режисьорът и документалист Олег Ковачев в изявление пред БНР.

" Излизайки, феновете си споделят " ето Гунди е погубен от Държавна сигурност ", което е неуместно да се вършат такива внушения. Имах щастието два пъти да бъда покрай него, не съм разговарял с него, гледах го като Бог. Гунди е бил непретенциозен мъж, изчервявал се е, когато приказва с девойки, извънредно непретенциозен. Сестра му ми е казвала, че е бил непретенциозен и добър. Това е, което знам за Гунди. И не ми харесаха някои неща.

Така де, това е моята позиция. Някои споделят, че е изработен малко хаймана и малко по-нахалничък, а той не е подобен. Малко ми е жалост, че Гунди ще остане подобен, какъвто е показан в този филм, а не подобен, какъвто го знаем ние по възрастните хора. Но животът е подобен ", разяснява Олег Ковачев, който е играе детето в емблематичният български филм " Рицар без ризница " с Апостол Карамитев.

За българските филми с присъединяване на деца артисти той показа:

" Тези филми бяха за възрастни с присъединяване на деца. Но Валери Петровските филми по този начин бяха направени с деца, че да се замислят възрастните, по какъв начин да ги възпитават, по какъв начин ги обичат. "

Олег Ковачев е шеф на емблематичното софийско квартално кино " Влайкова " и може да се каже, че е измежду хората, които го съживиха и избавиха от изгубване.

" В София няма квартални кина, единственото е " Влайкова ". Всичко друго беше унищожено, унищожено и продадено. Всички са в моловете и се веселя, че с доста труд и помощ спасихме кино " Влайкова ". Мисля, че направихме това, което беше задачата ни преди 5 години, когато поехме ръководството ", описа Олег Ковачев.

Той е уверен, че кино " Влайкова "  е един оазис на културата на пъпа на София, до Орлов мост, където хората с изключение на хубави филми могат да гледат концерти, детски пиеси:

" И съм разчувствуван, че моето обичано кино успяхме да го спасим. Има от ден на ден хора, които схванаха, че да гледаш филм в къщи и да влезеш в тъмната зала и да гледаш филм е друго. Гледането на кино е едно наслаждение, малко позабравено, само че ми се коства, че младежите го схващат. Много български и европейски филми се гледат в нашето кино. Пуснахме и остарели филми, за които младежите единствено са чували, само че залата се изпълни. "