5 момента от Гунди, които се разминават с футболна България от миналото - Булевард България
Филмът за Георги Аспарухов - " Гунди - легенда за любовта " - е несъмнено достижение, каквото скоро не се беше случвало в България. Мащабна премиера, голям интерес и най-много - всеобщи позитивни оценки както от страна на критиците, по този начин и от върли фенове на футбола.
Журналистът, който познава историята на български спорт в елементи, също е измежду феновете, които предлагат " Гунди " да се гледа.
" Филмът е изработен с доста усет и блестяща актьорска игра, изключително на Павел и Александра. Фокусиран е върху персоналната история на Аспарухов, фамилията и околните му, както и отразява една ера освен в историята на " Левски ", само че и на България в публичен и политически проект. Въобще, горещо предлагам ", споделя той.
Йотов въпреки всичко вижда няколко момента в продукцията, които съгласно него са разминавания с българската достоверност от 60-те и 70-те години - а наблюденията му, както постоянно, са изключително колоритни.
1) Публиката със семки, чадъри и кречетала
Станил Йотов обръща внимание на фрагментите, които пресъздават публиката по стадионите от преди шейсет години, и регистрира близостта на кино лентата с действителните ентусиасти в предишното: " един по костюм, различен с риза, трети по потник, четвърти с моряшка фланелка, един с носна забрадка, вързана на възли в четирите края и пригодена за шапка, различен с шапка от прегънат вестник ".
" Обаче! Не видях никой да хрупа семки. От тези 15 души, които гледат с напрежение към терена, най-малко 7-8 би трябвало да ядат семки, като сервират дясната си ръка към устата, от тях едно 3-4 най-малко би трябвало да държат в лявата си ръка фунийка със семки. А по този начин наподобяват като аудитория на профсъюзен концерт на Паша Христова ", разяснява той.
" Поне 3-4 от тях би трябвало да бъдат с чадъри, защото преди време ентусиастите имаха някакъв непонятен под паника боязън да не би инцидентно да завали и ходеха с чадъри на стадиона и в най-голямата горещина. Поне двама би трябвало да бъдат с радиоапарати в ръце, с цел да слушат по какъв начин вървят другите мачове от кръга, в случай че казусът с съответния мач е подобен. И да има още най-малко други двама с кречетала в ръцете, да подвигат тревога ", споделя още Станил Йотов.
2) Има ли " скандал " в комунистическия щемпел?
Друго разминаване, което той вижда, евентуално щеше да бъде пропуснато от актуалното потомство, само че не и от хора, които в миналото са разгръщали вестник от вида на " Работническо дело ".
Във кино лентата се загатват заглавия от пресата през 1961 година, които гласят " Аспарухов изпъден от ЦДНА със скандал ". Става дума за присъединяване му в отбора на ЦСКА в прощалния мач на Манол Манолов - Симолията. Гунди не съумява да се приспособява към стила на игра на алените и по-късно се реалокира в " Ботев " Пловдив.
" Няма по какъв начин тогава да има такива заглавия, те влязоха в приложимост 30 години по-късно, наложени от стила на писане в " 24 часа ". Съмнява ме изобщо да има и един ред някъде писан, че Гунди няма да остане в ЦСКА, в случай, че той няма и един изигран формален мач там! Има присъединяване в прощалния мач на Симолията и толкоз. Че и " скандал ", разяснява Станил Йотов.
3) " Да мешам ли " или " да се заблуждавам "?
Гунди се трансферира в Пловдив и играе за " Ботев ", до момента в който отбива и военната си работа.
Филмът демонстрира един от мачовете му за тима, когато " се чува плач от скамейката " Мешай, мешай! ". Но Станил Йотов показва, че това е " софийска лексика " и не се е употребила в оня миг.
" Хора, никой в Пловдив не приказва по този начин. " Мешай " споделят в София, в Пловдив споделят " да го мамиш ", или " да се мамиш ". В Пловдив може да е имало мешана скара по заведенията за хранене при започване на 60-те години, само че не и глагол " мешам ", който да го употребяват за футбол ", написа той.
4) Има ли " бенефис " през 1971?
Още една разлика сред футболния език в предишното и през днешния ден е навлизането на термина " бенефис " като синоним на финален мач в кариерата на един състезател.
Думата се загатва във кино лентата от брачната половинка на Гунди - Лита - само че съгласно Станил Йотов, това е по-скоро необикновено.
" Такава дума през 1971 година не се използва във футболната ни лексика. Става въпрос за " прощалния мач на Лев Яшин ". " Бенефис " го постановиха днешните медии, което дори не е вярно - бенефис е или мач, в който се набират средства за някаква благотворителна акция, или за подкрепяне на изпаднал в неволя футболист ", споделя той.
5) Талантът на Гунди
Тук към този момент не става дума за разминаване, а по-скоро за пропусната опция. Историографът на " Ботев " Пловдив Румен Минков е предложил на създателите на Гунди да прибавят сцена, която се е случвала в действителността.
" Гунди тренира с Ботев в Пловдив, като си крепи на носа една точилка и я задържа във въздуха. Това е упражнение за бранене на баланс на тялото, което той го е правил преди време в Пловдив пред фенове на тренировките ", написа Йотов и отбелязва със страдание, че този съвет не е бил признат.
Спортният публицист акцентира, че филмът си заслужава да се гледа, приликата на основния артист Павел Иванов с Георги Аспарухов е " в действителност изумителна ", играта на младата Александра Свиленова и на целия актьорски състав е почтена за почитание.
Журналистът, който познава историята на български спорт в елементи, също е измежду феновете, които предлагат " Гунди " да се гледа.
" Филмът е изработен с доста усет и блестяща актьорска игра, изключително на Павел и Александра. Фокусиран е върху персоналната история на Аспарухов, фамилията и околните му, както и отразява една ера освен в историята на " Левски ", само че и на България в публичен и политически проект. Въобще, горещо предлагам ", споделя той.
Йотов въпреки всичко вижда няколко момента в продукцията, които съгласно него са разминавания с българската достоверност от 60-те и 70-те години - а наблюденията му, както постоянно, са изключително колоритни.
1) Публиката със семки, чадъри и кречетала
Станил Йотов обръща внимание на фрагментите, които пресъздават публиката по стадионите от преди шейсет години, и регистрира близостта на кино лентата с действителните ентусиасти в предишното: " един по костюм, различен с риза, трети по потник, четвърти с моряшка фланелка, един с носна забрадка, вързана на възли в четирите края и пригодена за шапка, различен с шапка от прегънат вестник ".
" Обаче! Не видях никой да хрупа семки. От тези 15 души, които гледат с напрежение към терена, най-малко 7-8 би трябвало да ядат семки, като сервират дясната си ръка към устата, от тях едно 3-4 най-малко би трябвало да държат в лявата си ръка фунийка със семки. А по този начин наподобяват като аудитория на профсъюзен концерт на Паша Христова ", разяснява той.
" Поне 3-4 от тях би трябвало да бъдат с чадъри, защото преди време ентусиастите имаха някакъв непонятен под паника боязън да не би инцидентно да завали и ходеха с чадъри на стадиона и в най-голямата горещина. Поне двама би трябвало да бъдат с радиоапарати в ръце, с цел да слушат по какъв начин вървят другите мачове от кръга, в случай че казусът с съответния мач е подобен. И да има още най-малко други двама с кречетала в ръцете, да подвигат тревога ", споделя още Станил Йотов.
2) Има ли " скандал " в комунистическия щемпел?
Друго разминаване, което той вижда, евентуално щеше да бъде пропуснато от актуалното потомство, само че не и от хора, които в миналото са разгръщали вестник от вида на " Работническо дело ".
Във кино лентата се загатват заглавия от пресата през 1961 година, които гласят " Аспарухов изпъден от ЦДНА със скандал ". Става дума за присъединяване му в отбора на ЦСКА в прощалния мач на Манол Манолов - Симолията. Гунди не съумява да се приспособява към стила на игра на алените и по-късно се реалокира в " Ботев " Пловдив.
" Няма по какъв начин тогава да има такива заглавия, те влязоха в приложимост 30 години по-късно, наложени от стила на писане в " 24 часа ". Съмнява ме изобщо да има и един ред някъде писан, че Гунди няма да остане в ЦСКА, в случай, че той няма и един изигран формален мач там! Има присъединяване в прощалния мач на Симолията и толкоз. Че и " скандал ", разяснява Станил Йотов.
3) " Да мешам ли " или " да се заблуждавам "?
Гунди се трансферира в Пловдив и играе за " Ботев ", до момента в който отбива и военната си работа.
Филмът демонстрира един от мачовете му за тима, когато " се чува плач от скамейката " Мешай, мешай! ". Но Станил Йотов показва, че това е " софийска лексика " и не се е употребила в оня миг.
" Хора, никой в Пловдив не приказва по този начин. " Мешай " споделят в София, в Пловдив споделят " да го мамиш ", или " да се мамиш ". В Пловдив може да е имало мешана скара по заведенията за хранене при започване на 60-те години, само че не и глагол " мешам ", който да го употребяват за футбол ", написа той.
4) Има ли " бенефис " през 1971?
Още една разлика сред футболния език в предишното и през днешния ден е навлизането на термина " бенефис " като синоним на финален мач в кариерата на един състезател.
Думата се загатва във кино лентата от брачната половинка на Гунди - Лита - само че съгласно Станил Йотов, това е по-скоро необикновено.
" Такава дума през 1971 година не се използва във футболната ни лексика. Става въпрос за " прощалния мач на Лев Яшин ". " Бенефис " го постановиха днешните медии, което дори не е вярно - бенефис е или мач, в който се набират средства за някаква благотворителна акция, или за подкрепяне на изпаднал в неволя футболист ", споделя той.
5) Талантът на Гунди
Тук към този момент не става дума за разминаване, а по-скоро за пропусната опция. Историографът на " Ботев " Пловдив Румен Минков е предложил на създателите на Гунди да прибавят сцена, която се е случвала в действителността.
" Гунди тренира с Ботев в Пловдив, като си крепи на носа една точилка и я задържа във въздуха. Това е упражнение за бранене на баланс на тялото, което той го е правил преди време в Пловдив пред фенове на тренировките ", написа Йотов и отбелязва със страдание, че този съвет не е бил признат.
Спортният публицист акцентира, че филмът си заслужава да се гледа, приликата на основния артист Павел Иванов с Георги Аспарухов е " в действителност изумителна ", играта на младата Александра Свиленова и на целия актьорски състав е почтена за почитание.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ