„ТЯ“ идва в България: Документален поглед към жените във войната ...
Филмът ще бъде показан в наличието на режисьорката и на дами, чиито истории са в центъра на описа. Прожекциите ще са в София и Пловдив.
„ ТЯ “ ще бъде показан:
- на 25 февруари от 18:00 ч. в Кино Одеон, София;
- на 27 февруари от 17:30 ч. в Кино Лъки, Пловдив;
Събитията включват прожекция, диалог с екипа, фотоизложба и благотворителен базар в поддръжка на 88-и батальон. Събитията се организират с поддръжката на Посолството на Украйна в Република България.
Какво споделя „ ТЯ “
„ ТЯ “ наблюдава живота на три дами – Оля, Олена и Нина. Те са съпруги на украински военнослужещи. Камерата ги следва в продължение на четири години. Без коментар. Без пояснения. Само животът подобен, какъвто е.
Жените живеят в Болград, в Одеска област. Град, в който войната не е на километри разстояние, а е в телефонните известия, в новините, в тишината след тях. Там те се срещат, сприятеляват се и стартират доброволческа активност, до момента в който мъжете им водят война като част от 88-и батальон на морската пехота.
Чакането като всекидневие
„ ТЯ “ не демонстрира борби. Показва очакване. Чакане на отпуск. Чакане на известие. Чакане на глас. Чакане на край.
Животът на героините се изпълва със боязън и вяра по едно и също време. С раждания и погребения. С заболявания, премествания, загуби. С опити да се живее обикновено, когато нищо не е обикновено.
Филмът демонстрира паралелните светове на войната – дамите в тила и мъжете в окопите. Две действителности, които се разминават и се срещат в едно – любовта и страха да не я загубиш.
Защо заглавието е „ ТЯ “
„ ТЯ “ е дамата. „ ТЯ “ е войната. „ ТЯ “ е родината. „ ТЯ “ е майката. „ ТЯ “ е любовта. Всички тези думи са в женски жанр. И всички са в центъра на кино лентата.
Филм без декорация
„ ТЯ “ е филм-наблюдение. Без възторг. Без героични речи. Без музика, която да подскаже по какъв начин да се чувстваш. Историите се развиват постепенно, тежко и същински – тъкмо както тече животът по време на война.
Зрители, гледали кино лентата авансово, го разказват като „ спокоен “, „ почтен “ и „ сложен “. Филм за тези вреди, които не влизат в статистиката – разрушените фамилии, изтощението, депресията, невидимия товар на чакането.
„ ТЯ “ ще бъде показан:
- на 25 февруари от 18:00 ч. в Кино Одеон, София;
- на 27 февруари от 17:30 ч. в Кино Лъки, Пловдив;
Събитията включват прожекция, диалог с екипа, фотоизложба и благотворителен базар в поддръжка на 88-и батальон. Събитията се организират с поддръжката на Посолството на Украйна в Република България.
Какво споделя „ ТЯ “
„ ТЯ “ наблюдава живота на три дами – Оля, Олена и Нина. Те са съпруги на украински военнослужещи. Камерата ги следва в продължение на четири години. Без коментар. Без пояснения. Само животът подобен, какъвто е.
Жените живеят в Болград, в Одеска област. Град, в който войната не е на километри разстояние, а е в телефонните известия, в новините, в тишината след тях. Там те се срещат, сприятеляват се и стартират доброволческа активност, до момента в който мъжете им водят война като част от 88-и батальон на морската пехота.
Чакането като всекидневие
„ ТЯ “ не демонстрира борби. Показва очакване. Чакане на отпуск. Чакане на известие. Чакане на глас. Чакане на край.
Животът на героините се изпълва със боязън и вяра по едно и също време. С раждания и погребения. С заболявания, премествания, загуби. С опити да се живее обикновено, когато нищо не е обикновено.
Филмът демонстрира паралелните светове на войната – дамите в тила и мъжете в окопите. Две действителности, които се разминават и се срещат в едно – любовта и страха да не я загубиш.
Защо заглавието е „ ТЯ “
„ ТЯ “ е дамата. „ ТЯ “ е войната. „ ТЯ “ е родината. „ ТЯ “ е майката. „ ТЯ “ е любовта. Всички тези думи са в женски жанр. И всички са в центъра на кино лентата.
Филм без декорация
„ ТЯ “ е филм-наблюдение. Без възторг. Без героични речи. Без музика, която да подскаже по какъв начин да се чувстваш. Историите се развиват постепенно, тежко и същински – тъкмо както тече животът по време на война.
Зрители, гледали кино лентата авансово, го разказват като „ спокоен “, „ почтен “ и „ сложен “. Филм за тези вреди, които не влизат в статистиката – разрушените фамилии, изтощението, депресията, невидимия товар на чакането.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




