Филмът представя историята на четирима души, въвлечени в спирала на

Филмът показва историята на четирима души, въвлечени в серпантина на взаимозависимост и деградация: вдовицата Сара (Елън Бърстин), пристрастена към хапчета за отслабване; синът ѝ Хари (Джаред Лето), приятелят му Тайрън (Марлон Уейънс) и приятелката на Хари, Мериън (Дженифър Конъли), които се пробват да забогатеят с продажба на хероин. Всички приключват трагично – в психиатрии, затвори или оскърбление, написа BBC,

 

Филмът употребява неповторима кинематография, в това число SnorriCam-кадри, разграничен екран и сюрреалистична хармония, с цел да съобщи чувството за наркотична взаимозависимост.

Реакции и диспути

Филмът разделя и специалистите. Някои, като проф. Дейвид Нът, го хвалят за реалистичния портрет на пристрастяването като мозъчно заболяване. Други, като проф. Джийн Хеймън, го подлагат на критика поради внушението, че подвластните нямат излаз и че спасяването е невероятно без външна интервенция — концепция, която съгласно статистиката не е вярна.

 

Продуцентът Ерик Уотсън споделя, че филмът в никакъв случай не е имал искания за документалност. „ Това е сюрреализъм, не справочник за рехабилитация “, споделя той. А самият Селби считал зависимостта за проявяване на разрушителната мощ на Американската фантазия.

Наследството

25 години по-късно, „ Реквием за една фантазия “ е както паметна класика, по този начин и обект на рецензия. Някои виждат във кино лентата гениална творба, която ни сблъсква с болката от близко. Други го упрекват в прочувствена употреба и шокова стойност.

 

Но едно е ясно: без значение дали го обичаме или ненавиждаме, филмът остава надълбоко вгнезден в съзнанието ни — като призрачен сън, от който не можеш да се събудиш.