Филмът Низ тютюн“ разказва за съдбата на последното поколение български

Филмът „ Низ тютюн “ споделя за ориста на последното потомство български фамилии, които отглеждат тютюн. Авторите Радиана Божикова и операторът Борис Пинтев придвижват фенове в необятната Родопа планина в дребни, съвсем обезлюдени и мъчно налични български села. В тях единственият вероятен занаят за фамилиите е тютюнът. Жълтото злато, както го назовават локалните, е както избавление, по този начин и задължение за българите, избрали да се прехранват по този метод.

СЕЛО МАЛКОЧ И СЕМЕЙСТВОТО НА ФИКРИЕ И РАИФ МЕХМЕД

Село Малкоч, където живеят Фикрие и Раиф мъчно може да бъде намерено на картата. Жителите му са по-скоро възрастни хора, които не приказват български език, само че има и доста млади. Селото е заобиколено от стръмни ридове. Земята е суха. Летата са продължителни. Почти нищо не вирее. Освен тютюн. 

" Тютюнът - това е издръжка на фамилията, пари, живот, всичко. Каквото имаме до в този момент е от него.
 Много сложна работа е. От семето, след това засяване, копаене, събираме ги листо, по листо... Казват, че е 4-5 месеца, само че в действителност е цяла година. Докато не го продадеш, все се мъчиш с тютюна ", споделя Фикрие Мехмед, проиводител на тютюн от с. Малкоч

Фикрие и Раиф израстват измежду природата. Отрано те се свързват с плодородните й сили. Бързат по наклонените каменни улици към зеленчуковата градина и далечната равнища. Ежедневието им и през днешния ден минава под лъчите на палещото слънце. А очите им към момента греят.

" Нали въпреки всичко сме цяло семейство дружно, по тази причина сме тук, по тази причина го вършим. Семейството ни е дружно ", споделя Фикрие.

Историята им не е неразказана. Стотици българи живеят тъкмо като тях. Животът им е тежък, също като изборът им да останат в родните места. Да продължат да се грижат дом и земя, завещани от родителите им.

Фикрие Мехмед, гражданин на с. Малкоч
" Животът ни кара да го създадем това. Щом сме тук на село, би трябвало да се занимаваш с нещо. Друго прехранване няма. Не можеш да изкараш нищо. Тук сме, тъй като тук е целият ни живот, фамилията ни. Имаме и възрастни родители. По-младите няма да останат тук. Децата ни не желаят. Често ни питат за какво сме създали този избор ", споделят Фикрие и Раиф Мехмед

Какво е тютюнът за хората в родопските села? Изпитание или избавление? Търсим отговор и в друго село - на час път отсам. Средата на септември е, обира се последната годишна продукция тютюн.

СЕЛО КРАН И СЕМЕЙСТВОТО НА МЕХМЕД МЕХМЕД

" Нашият народ тук е работлив, в това село. Само тютюн имаме. 22 фамилии сме. 15 фамилии работят тютюн. В Европа са нашите бели плебеи, а ние сме тук роби на тютюна. Няма какво да си кривим душата. 
Аз се усещам като плебей, само че най-малко съм си у дома, в родината, с дамата, с децата. Поне сме дружно и сме в родината ", споделя Мехмед Мехмед, производител на тютюн, с. Кран

Мехмед има 17-годишна щерка. От идната година тя ще живее в града - Кърджали или Пловдив. Но за в този момент е тук, на село. И тя се включва в работата на равнища. Мехмед споделя, че среща схваща от щерка си и огромна помощ. За в този момент той няма да се откаже от тютюна, тъй като той ще подсигури бъдещето на щерка му.

Тази годината реколтата му е добра. Казва, че тютюнът, който е отгледал през последните месеци е с доста положително качество, само че е по-малко от миналогодишният, поради сушата в тази част на страната през годината. Тютюнът на Мехмед се изкупува и изпраща към Гърция, най-много за цигари. Сумата, която получава за своя труд, обаче е прекомерно дребна. Цената му не се е променяла съгласно него от години.

" Ако разделя, на месец не мога да хвана минималната заплата, не. Ако би трябвало да платя осигуровките за мен и за брачната половинка ми, парите от тютюна несъмнено няма да ми стигнат ", споделя Мехмед Мехмед.

Когато гледа листата, Мехмед споделя, че мисли единствено по тази причина, че те ще му донесат прехраната на фамилията му. 

" Чакаш. Чакаш парички. Като малко дете го гледаш. Да няма вятър, да не се намокри, да не изгори ", споделя Мехмед.

Мехмед споделя, че най-трудни са августовите дни, когато фамилията му се насочва към равнищата още в 2-3ч. през нощта, а обедното време прекарват в палатките за сушене на тютюн. Понякога в тях е повече от 40 градуса, а ароматът е мъчно търпим.

" Аз не пуша. Вече се отхвърлих. Така взех решение. Понякога, обаче сънувам ароматът. Той е съвършен. Но цигарената кутия коства 5-6лв., а тук идват и взимат моя тютюн за 9 лева ", споделя Мехмед.

Тютюнът сплотява хората в селото. Едни на други си оказват помощ. Няма конкуренция сред тях.

" Нашата вяра това споделя: комшията, в случай че заспи гладен, а ти да се наядеш - това при нас е харам, ненормална работа. Първо би трябвало комшията да не остане гладен и по-късно ние да ядем. Когато би трябвало да товарим тютюна, минимум 10 мъже идват да ми оказват помощ. След моя тютюн, отиваме при другите, да оберем дружно и техния ", споделя Мехмед.

СЕЛО ЕЛЕНКА И СЕМЕЙСТВОТО НА ВАСИЛ ДИМИТРОВ

По пътя на тютюна, на два часа път от село Кран, срещаме още един отруден родопчанин.

" Израснали сме в тютюна. Родени сме в тютюна. В този край нямаме занаят никакъв различен, с изключение на тютюн. И сме принудени воля, не воля с него да се занимаваме. Дъщеря ми не съм я виждал 7 години. Тя е в Италия. Синът ми от 16 години е в Германия. Ако имаше най-малко малко занаят тук, те нямаше да заминат. Забравил съм им физиономиите ", споделя Васил Димитров, производител на тютюн, с. Еленка

Васил споделя, че реколтата се дели на 5 ръце - 5 пъти през лятото той обира тютюневите стръкове. Най-скъпа е последната ръка. Тя се назовава " уч ". Листата са най-малки, само че с най-вече катран. Това е каймакът, споделя Васил.

" Идвам с хубаво въодушевление на равнищата. Искам да набера повечко, да изкарам повечко. Моля се на Господ да вали, да ми се роди, да отгледам повече и от там по-лесно да се препитаваме. Килограм тютюн на времето купуваше кг месо, а в този момент купува ли? Килограм месо е 20 лева, а тютюнът си е отново на 8 лева Нямаме страна ", споделя Васил Димитров

Васил е израснал в огромно семейство. Има 5 братя и сестри. Когато е на 16 години губи татко си, а на 18 умира и майка му. Става татко преди да влезе в казармата. Казва, че това е бил доста сложен миг за него.

" Труден миг. Вместо да се радваш, ти знаеш какво те чака. Въпреки това, това ми донесе тласък за работа, тъй като трябваше да отгледам още повече тютюн, с цел да се погрижа за децата. Да ги отгледам, да ги изуча. Искаше ми се и го реализирах. Да са работливи. Да се трудят. Да работят. Да са културни. Да имат човешкото отношение. Внукът непрекъснато ми споделяше – дядо, да си жив и здрав, с помощта на теб се изучихме ", споделя през сълзи Васил

По обучение Васил е готвач. Мечтата му е била да работи като сервитьор. На млади години е изпълнявал тази специалност. Бил е в Албена - там е научил съветски и немски език. По-късно, когато става глава на семейство се връща в родното село. Наследените нивя с тютюн стават единствения му вид за прехранване. Денят на Васил е дълъг. Стръмната равнища с тютюн не е единственото място, на което той се труди. От няколко месеца работи към общинското сметопочистване в гр. Неделино. Заплатата му там е 500 лева Казва, че работата е доста тежка, само че не може да живее единствено от тютюна.

" Отслабват силите. С всеки минал ден, минал месец, минала година. Напускат ме силите. Несбъдната фантазия в моя живот остана това фамилията ми да се събере. Да бъдем дружно, да знам, че ще си умра тук и ще сме дружно. Но един мъж би трябвало да устоя и да приема всичко. Не всички са с идентична роля. Трудности има всеки в живота. Опитай се да ги пребориш. Да няма подчинение обратно. Кръгом и отново напред ", споделя Васил Димитров

Това са елементарните невероятни истории на фамилии от родопски села. Днес те са показани в новооткрития музей на тютюна в гр. Ардино. Животът измежду тютюневите листа и историята на поминъка в България са разказани посредством стотици фотоси и скъпи предмети от предишното.

ЕКИП:

Радиана Божикова, режисьор
Борис Пинтев, оператор
Ивелин Илиев, режисьор по монтажа
Витали Варадинов, графичен дизайн

Със специфична признателност към:
Танер Чобанов, Музей на тютюна - гр. Ардино
Мустафа Юсеин
Владимир Станчев