Хвани ме, ако можеш
Филмът на Стивън Спилбърг „ Хвани ме, в случай че можеш “ и гонитбата сред Том Ханкс и Леонардо ди Каприо е кръстникът на тази публикация, която е отдадена на непрестанната конкуренция с времето, в която сме въвлечени, до момента в който отразяваме Олимпийските игри в Париж. Отрази ме, в случай че можеш. Един от главните проблеми на най-големия състезателен конгрес е напредването и превозът.
Не ме разбирайте, неправилно – домакините във Франция са се постарали да създадат всичко по силите си – има олимпийски превоз и специфична лента, която разрешава на бусовете да се движат бързо и необезпокоявано, на съвсем всички спирки, изключително по-централните, има доброволци, които ви опътват в каква посока би трябвало да поемете, в случай че желаете да стигнете до обещано уреди, във влаковете, трамваите и в метрото на всяка спирка, до която близко се намира някоя зала или стадион има особено оцветено в розово триъгълниче, което ви ориентира в бъркотията и изключителната динамичност на големия Париж.
Точно по този начин – големия Париж. Като всеки различен мегаполис и Париж е сложен за опознаване. И разумно – не е изключително обикновено да стигнеш от една точка до друга, какво остава пък и когато времето ви притиска. Мога да ви дам релативно елементарен образец от нашето всекидневие, което да ви илюстрира защо приказвам. Излизаме от хотела, нарамили статив, камера, раница с преносим компютър и раница с устройството, което ни оказва помощ да реализираме директните си включвания в вести и излъчвания.
Ходим 10 минути до спирката на травмай Т3B, който би трябвало да ни откара до залата по бадминтон, там е нещо като транспортен хъб. Потегляме с автобус от олимпийската мрежа – Т4, който ще ни води до Международния ефирен център. Там пък ни чака Т12, с цел да ни закара до залата за бокс, където в последните часове е толкоз горещо и се раждат непрекъснато истории и мотиви за полемики.
Гледаме два-три мача, вършим няколко изявленията и би трябвало да поемем към кортовете на Ролан Гарос. Влизаме в гарата, където с трен Б ще би трябвало да стигнем до Le Chatelet, с цел да влезем в метрото, откъдето благодарение на линия 10 ще се озовем наоколо до кортовете, а там ни чака десетминутно вървене. Сами разбирате по какъв брой време лишава един подобен воаяж и какво става, когато изпуснеш за две-три минути даден превоз. Но – и в това има сексапил. Сприятеляваш се с водачите на рейсовете, гледаш по какъв начин хора спят по влаковете все едно са си в леглото вкъщи, бързаш и се буташ с изцяло непознати, които евентуално също бързат за обещано място.
И когато всичко завърши си казваш, че сходно събитие не се провежда от всеки.
Разбира се – аз ви разказвам единствено неволите с превоза, без да влизам в елементи за влизането на самите уреди, където разумно има специфични входове за медиите и публицистите, само че те нормално и по закона на Мърфи са на най-далечната точка от мястото, където те е оставило метрото. Ако не друго – най-малко този път няма езикова преграда и доброволците в действителност са дружелюбни и се пробват да те ориентират.
Защото при последните визити на Зимни Олимпийски Игри в Пьонгчанг и Пекин и при най-хубаво предпочитание доброволците нямаше по какъв начин да са от особена изгода, просто тъй като не говореха никакъв език, който се употребява в Европа и действително с изключение на с езика на тялото нямаше по какъв начин да ти посочат и обяснят накъде би трябвало да поемеш. Както споделих – отрази ме, в случай че можеш.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Не ме разбирайте, неправилно – домакините във Франция са се постарали да създадат всичко по силите си – има олимпийски превоз и специфична лента, която разрешава на бусовете да се движат бързо и необезпокоявано, на съвсем всички спирки, изключително по-централните, има доброволци, които ви опътват в каква посока би трябвало да поемете, в случай че желаете да стигнете до обещано уреди, във влаковете, трамваите и в метрото на всяка спирка, до която близко се намира някоя зала или стадион има особено оцветено в розово триъгълниче, което ви ориентира в бъркотията и изключителната динамичност на големия Париж.
Точно по този начин – големия Париж. Като всеки различен мегаполис и Париж е сложен за опознаване. И разумно – не е изключително обикновено да стигнеш от една точка до друга, какво остава пък и когато времето ви притиска. Мога да ви дам релативно елементарен образец от нашето всекидневие, което да ви илюстрира защо приказвам. Излизаме от хотела, нарамили статив, камера, раница с преносим компютър и раница с устройството, което ни оказва помощ да реализираме директните си включвания в вести и излъчвания.
Ходим 10 минути до спирката на травмай Т3B, който би трябвало да ни откара до залата по бадминтон, там е нещо като транспортен хъб. Потегляме с автобус от олимпийската мрежа – Т4, който ще ни води до Международния ефирен център. Там пък ни чака Т12, с цел да ни закара до залата за бокс, където в последните часове е толкоз горещо и се раждат непрекъснато истории и мотиви за полемики.
Гледаме два-три мача, вършим няколко изявленията и би трябвало да поемем към кортовете на Ролан Гарос. Влизаме в гарата, където с трен Б ще би трябвало да стигнем до Le Chatelet, с цел да влезем в метрото, откъдето благодарение на линия 10 ще се озовем наоколо до кортовете, а там ни чака десетминутно вървене. Сами разбирате по какъв брой време лишава един подобен воаяж и какво става, когато изпуснеш за две-три минути даден превоз. Но – и в това има сексапил. Сприятеляваш се с водачите на рейсовете, гледаш по какъв начин хора спят по влаковете все едно са си в леглото вкъщи, бързаш и се буташ с изцяло непознати, които евентуално също бързат за обещано място.
И когато всичко завърши си казваш, че сходно събитие не се провежда от всеки.
Разбира се – аз ви разказвам единствено неволите с превоза, без да влизам в елементи за влизането на самите уреди, където разумно има специфични входове за медиите и публицистите, само че те нормално и по закона на Мърфи са на най-далечната точка от мястото, където те е оставило метрото. Ако не друго – най-малко този път няма езикова преграда и доброволците в действителност са дружелюбни и се пробват да те ориентират.
Защото при последните визити на Зимни Олимпийски Игри в Пьонгчанг и Пекин и при най-хубаво предпочитание доброволците нямаше по какъв начин да са от особена изгода, просто тъй като не говореха никакъв език, който се употребява в Европа и действително с изключение на с езика на тялото нямаше по какъв начин да ти посочат и обяснят накъде би трябвало да поемеш. Както споделих – отрази ме, в случай че можеш.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ