bTV разказва: "Животът от различни гледни точки"
Филмът " Животът от разнообразни гледни точки " показва няколко срещи с хора на друга възраст и от друго обитаемо място в Китай. Джан Хъсиен е 101–годишна жена, която към момента практикува Кунгфу.
Уан Юцин и Ин Цуйди са столетници, които имат 80-годишен брак. Те издават тайната за дълголетието си и за дълготрайното и щастливо семейство, което са основали.
Ян Чънху е интелектуалец, който споделя за метода, по който действат фамилиите в Китай и метода, по който те провеждат домовете си. Хуан Баохуа и Лю Исяо имат 60-годишна разлика.
Двамата си задават въпроси за живота, старостта и любовта.
ДЖАН ХЪСИЕН - 101-ГОДИШНА КУНГ ФУ БАБА | ГР. НИНБО, КИТАЙ
" Казвам се Джан Хъсиен и съм на 101 години. Практикувам бойни изкуства от 5-годишна възраст. Първото нещо, което върша, когато се събудя рано заран е да стартира с тренировките. Изпълнявам най-основните придвижвания за загрявка. Благодарение на това, даже и на тези години не съм изгубила подвижността си ", споделя Джан.
Повече от 30 години Джан не е напускала бащината къща. Домът ѝ се намира на върха на рид, от прозорците на който тя има взор към цялото село. Днес живее там сама. Бойните умения ѝ дават мощ.
" Някога, всички поданици в нашето село практикуваха Кунгфу. Аз се състезавах с децата. Баща ми доста вярваше в мен, поддържаше ме. Това ми даваше мощ и убеденост, че мога да бъда най-хубавата. Когато навърших 10 години, мога да кажа, че в действителност станах най-хубавата ", споделя старата жена.
Джан постоянно е посещавана в дома си. При нея идват хора от целия свят, с цел да се уверят в силата на човешката воля за живот. Затова околните ѝ са основали стена на славата – за всичките ѝ достижения досега.
" Всички в нашето семейство са практикували бойни изкуства. Уменията ни са излъчени по завещание – от моята майка и от дядо ми. Надявам се, в бъдеще децата ми да почитат и пазят това като завещание ", споделя Фън Джун, най-малкият наследник на Джан.
Джан е мотивация за доста възрастни хора в Китай да не губят духа си, когато се изправят против старостта.
" Майка ми е доста обективен човек. Никога не е оставала безучастна, когатo e ставала очевидец на проблем в селото ни. Затова хората, които я познават, я почитат доста. Всъщност тя оказа помощ доста по тази причина да се построи една доста постоянна общественост тук. Не мога да кажа кой е най-хубавият съвет, който съм получил от нея. Но за мен тя е образец - със мощния си дух, със своята отдаденост ", споделя още Фън Джун.
В най-активните си години Джан преподава бойни изкуства непринудено на децата в локалното учебно заведение. През годините е съумяла да образова повече от 7000 деца.
" В това село живеят повече от 2000 поданици. Голяма част от тях практикуват бойни изкуства. Начинът, по който бих описала Джан, дефинира по-голяма част от възрастните хора в Китай. Те постоянно се пробват да оказват помощ на другите; да се оправят с компликациите сами. Да живеят с това, което имат ", споделя Ша Лина, гражданин на Лиен.
Кунгфу се свързва с концепцията за баланс сред силата на мозъка и придвижването на тялото. Хармония, в която живеят по едно и също време надзор и независимост. Затова Джан споделя, че през днешния ден живее без да се опасява.
" За да практикуваш това бойно изкуство, значи, че би трябвало да се научиш доста добре да владееш силата си. Навиците, които построих още като дете като ставане рано заран, тренировки… Това ми донесе здраве. Затова през днешния ден се веселя на годините, на които съм. Движението е моят живот ", споделя Джан.
ЦЕРЕМОНИЯТА ЦЗИ ЛИ
Синди е интернационалното име на 14-годишната Джан Хуейнин. Тя е готова за церемонията Цзи ли – китайска традиция, посредством която се отбелязва прехода от детство към зрялост за едно момиче. Всеки детайл от облеклото ѝ е знак.
" В момента съм облечена като момиче, представител на Династията Сон. Цветята, които виждате в моята коса, са знак на това, че към момента съм неомъжена. Някои от тези фибички са направени от сребро, а други от скъпоценни камъни. В античен Китай украшенията в косата са считани и като белег на принадлежност. Ако са дървени – това значи, че момичето е от оскъдно семейство. Ако семейството е богата – то те са сребърни, златни или със скъпоценни камъни ", споделя 14-годишната Джан Хуейнин.
Синди е израснала в една от най-развитите китайски републики Джъдзян. Влюбена е в античните китайски традициите. Мечтае да наследи специалността на майка си и да стане преподавател. Въпреки че в наши дни церемонията се извършва доста рядко. Джан споделя, че е късметлийка и с горделивост чака да извърши обичая.
" В дневни времена тази гала се е изпълнявала, тъй като се счита, че след нея момичето е готово да встъпи в брак. Днес ние имаме избор дали да осъществим ритуала, или не. Смятам, че новите времена, в които живеем, старите обичаи получават нов смисъл ", споделя момичето.
" Участвам в организирането на разнообразни събития. Бих сравнила тази гала като мост, по който всяко едно момиче върви, с цел да почувства, че колкото повече пораства, толкоз повече отговорности ще поема. Към себе си, към фамилията, което ще сътвори, към обществото. Аз съм майка. За мен беше значимо и щерка ми да премине през тази гала. За нас в Китай, тази гала е част от нематериалното ни културно завещание. Много се надявам, че девойките на новото време няма да изгубят интерес към нея, а в противен случай, ще я запазят и предадат напред във времето ", прибавя и Уан И-дзин, уредник на културни събития в гр. Нинбо.
КИТАЙСКИТЕ ДОМ И СЕМЕЙСТВО
Ян Чан Ху е към този момент пенсионер. По специалност е езиковед и от години изследва китайското общество. Роден е в оскъдно семейство в планинско село. Живял е и в Европа. Днес фамилията му живее в най-развитият район на Китай – провинция Джъдзян.
" Според китайската медицина мъжът и дамата минават през няколко цикъла в своя живот. 7 цикъла по 7 години при дамите и 8 цикъла по 8 години - при мъжете. Когато една жена доближи своя 7-ми цикъл, това значи, че тя е достигала цикълът, който всички ние назоваваме напреднала възраст. Според китайската медицина това се случва, когато дамата навърши 49 години, а при мъжът – когато той навърши 64 години. Смята се, че навлизайки в този цикъл дамата стопира да бъде жена, а мъжът стопира да бъде мъж, тъй като те към този момент не могат да основават нов живот. Старостта настава. Затова за нас е значимо с настъпването на старостта, ние като общество да осигурим опция за нашите близки да изживеят старините си в успокоение, естетика и благополучие ", споделя Ян Чънху.
Ян Чънху споделя, че китайските фамилии са многочленни, а обичайният китайски дом - огромен.
" Една огромна дневна стая за всички и доста други стаи, за всяка една фамилна единица на рода. Ако съпоставим обичайния китайски дом с този апартамент, в който аз пребивавам, това значи, че моят комшия ще е по-големият ми брат и фамилията му, над нас са татко ми и майка ми, а под нас може би това на братовчед ми и брачната половинка му. Така наподобява или както още ние го назоваваме Съ Хъ Йе. Това е по този начин, както за фамилиите от града, по този начин и за тези от по-малките обитаеми места ", коментира професорът.
Всички значими решения за китайското семейство се взимат от най-възрастният мъж в дома.
" Нека поговорим за метода, по който е проведен фамилният живот на едно китайско семейство. Най-възрастният взима всички значими решения – за сватбата, за погребението, за рождения ден, за гостите, които ще посетят дома, както и за образованието и специалността на наследниците. Ако аз съм татко на 5 деца, аз би трябвало да взема решението по какъв начин ще се осъществят те в бъдеще. Важно е те да тръгнат по-различни професионални пътища. Тази подчиненост и тази организация са значими за достойнството на едно семейство. Трябва да има един главен проект. Ако член от фамилията реши да гради самичък своята кариера, то тогава няма да има повсеместен проект за реализация на рода. Затова най-възрастният би трябвало да реши. По този метод от едно семейство ще излязат няколко разнообразни фамилии - китайски лекари, китайски учители, семейство инженери и по този начин нататък. Така построяваме фамилиите си ", споделя още Ян Чънху.
" Днес се обличаме доста повече в западен жанр, само че все пак към момента се придържаме към обичайния китайски метод на живот. Начинът ни на мислене, в огромна степен лежи на основите на конфуцианизма, съгласно който хармонията в едно семейство и в едно общество са най-важни. А продължителността на живота се преглежда като част природата. Естествен ход, от който не се чака човек да доближава дългоденствие. Живеем в съвременни условия. Вижте дърветата, постройките. Хубаво е, че държавното управление ни вижда, че се движим по път, който не е добър за обществата ни. Трябва да работим върху общностите. Затова имаме доста организации, които се занимават тъкмо с това – по какъв начин хората да бъдат по-сплотени. Особено значима работата с възрастните хора. Тези организации оказват помощ времето на старите хора да бъде изпълнено с приятни преживявания – основават им условия да пеят дружно, да играят шах или карти; или просто да се хранят дружно ", споделя още той.
Според интелектуалеца най-важното нещо, което крепи едно общество дружно - това е общуването.
" Вчера бях в едно село, където непознати възрастни обядваха дружно. Храната за тях беше предоставена от локалното ръководство. Забележете! Храната не е доставена в домовете им. За тях е основано място, където те да се съберат и да се хранят дружно. Това е единствено един от методите, по който ние се опитваме да създадем нашето общество по-хармонично. Понякога усещам известно неравновесие в актуалното ни общество. Живеем от ден на ден разграничени. Не осигуряваме задоволително време за себе си. Общуваме доста по-малко между тях. Разхлабваме връзката с родителите ни, с децата ни, тъй като все сме заети. Заети са даже децата ни. Все бързаме. Това виждам в огледалото на съвремието ни. И го смятам за проблем. Хората би трябвало да бъдат дружно, да имат повече заедност. Да поддържат връзка повече, да се опознават по-добре, тъй като това гради естетика ", споделя още лингвистът.
ЛЮБОВ НА ПОВЕЧЕ ОТ 80 ГОДИНИ: ИСТОРИЯТА НА СЕМЕЙСТВО СТОЛЕТНИЦИ
Преди 80 години Уан Юцин и Ин Цуйди се срещат посредством проведена среща от сватовник.
" Видяхме се, харесахме се. Казаха ми, че тя е доста работлива и виновна. А тогава времената бяха сложни. Икономиката не беше добре развита. Човек не можеше да има прекомерно високи условия и искания към своя сътрудник. Тя е израснала в многодетно семейство, до момента в който аз съм само дете. Прецених, че нейните братя и сестри могат да се грижат за родителите ни ", спомня си Уан.
Снимка: Снимка: Добромир Иванов
" Когато пристигнаха да ме вземат от нас за младоженка, пристигнаха с " хуадзяо " – брачен червен паланкин. Това е дървена носилка за хора, украсена с доста цветя. Според китайския бит аз седнах в носилката с доста цветя в ръцете си. И по този начин ме отнесоха до новия ми дом – къщата на брачна половинка ми ", споделя Ин.
В този дом Уан и Ин съжителстват към този момент съвсем век. В първите години от брака им двамата живеят разграничено. Уан работи в Шанхай. Пътува до дома един път месечно. През останалото време си изпращат писма. Благодарение на тези писма Ин се научава да чете и написа.
Снимка: Снимка: Добромир Иванов
" Научена съм да работя доста. Приемала съм всяка работа. След като се омъжих, започнах като готвач в локалното начално учебно заведение. Всички деца в селото по това време са опитвали от храната, която аз подготвям. Много ме уважаваха. Дадоха ми опция да навестявам вечерно учебно заведение в продължение на една година. Там започнах да изучавам някои писмени знаци, тъй като към момента не можех да чета и пиша ", споделя Ин.
Снимка: Снимка: Добромир Иванов
" Всеки месец, като пристигна време за заплата, на часа отивах в пощата, с цел да изпратя пари вкъщи. Тогава нямахме съвременни телефони, нови технологии, Уи Чат и по този начин нататък. Опаковаш парите и ги изпращаш в пакет по пощата. В този пакет постоянно слагах и по едно писмо ", споделя Уан.
" В тези писма, той постоянно питаше по какъв начин съм, по какъв начин е майка му, по какъв начин са децата. Има ли някакъв проблем, наред ли е всичко. Успокояваше ни, че всичко е наред с него и работата му в Шанхай. Че той е добре и да не се тормозим за него. Благодарение на Юцин се научих да чета. Много от йероглифите в писмата към този момент ги бях научила по време на вечерното учебно заведение и ми бяха познати. Когато Юцин се прибираше у дома, сядахме дружно и ми показваше по какъв начин да пиша. Така лека-полека се научих ", прибавя още Ин.
Уан и Ин доближават дългоденствие, както в годините, по този начин и в връзките си.
" За да могат двама души толкоз дълго време да са дружно, те би трябвало да се научат да си оказват помощ и да се допълват взаимно. Освен това е доста значимо да разберем, че без значение какъв брой доста се обичат двамата сътрудници и какъв брой добре си пасват като характери, постоянно ще има неща в живота, с които не са съгласни. Тайната за подобен дълъг брак като нашия е точно в това по какъв начин се вземат решение тези проблемите и несъгласията, когато те се появят. Ние постоянно сме решавали тези си проблеми посредством диалог, наложително в другарски звук ", споделя Уан.
Снимка: Снимка: Добромир Иванов
" В един брак, когато се появи недоразумение сред мъжа и дамата в живота, ние постоянно би трябвало да мислим за хубавите страни на индивида насреща. Също по този начин би трябвало да си подсещаме, че и ние самите имаме слаби страни. Трябва да се научим да си прощаваме един на различен ", прибавя Ин.
Уан споделя, че в Китай хората в никакъв случай не си споделят " обичам те " с думи.
" Любовта не може да съществува единствено в думите. Ние си споделяме, че се обичаме през грижата. Обичта на брачна половинка и брачната половинка се показва с дейности. Ще ви дам един нормално образец с храната. Ин е към този момент на възраст. Няма зъби. С някои храни ѝ е доста мъчно. Не може да се храни с това, което обича. Тя се храни по-малко и по-бавно. Аз подготвям по-често храната у дома и постоянно се старая да я съобразя със здравословното ѝ положение. Наблюдавам по кое време и по какъв начин спи, дали спи задоволително, по какъв начин се движи. Телата ни са към този момент остарели и слаби. Затова би трябвало да ѝ оказвам помощ. Но както аз полагам старание за нея, по този начин и тя за мен. Това е нашият метод да си кажем, че се обичаме ", споделя Уан.
Снимка: Снимка: Добромир Иванов
